Страници

01 октомври 2012

Reborn

Sooner or later the truth comes out. Whether you like it or not. Whether you are ready for it or not. It is right there- infront of you- staring at you in the face, bold, unpolished, at times ugly... So what if you are hurt? So what if you are mad, aching, bleeding or just plain neurotic? Surely you know there are things in life that can't be stopped? People you can't come to terms with? Situations you can't control... Face the truth, accept it and let go. What must be, must be. Maybe it had to happen this way. Maybe you deserved all you got. Or maybe it was more than you bargained for? Never mind. Life is a battle. Learn to fight your own battles. You might not win the war. It's no big deal. Yes, you will feel unloved, neglected, abused and bruised. Maybe your heart is sore and your soul hurts.. That, too, will pass... Pain makes us strong. Eventually you will heal. Someone else will come along who appreciates your friendship. Maybe even fall in love with you. Love can't be demanded or forced upon. It's either there or not. Learn to let go of those who have no need for your love in their lives. Let them be. Everyone has the right to make his own choices. Lies are not a good environment for feelings to flourish. The truth will one day be reborn. And you will feel relief. Not guilt, not pain, just relief... Learn to accept life's lessons without additional drama. Life is fair. Everyone gets what he deserves. Sometimes life hands us blessings, at other times we're given lessons. Accept what you are given and learn from it. Never mind the ego. That is always a bad advisor. Unfortunately, the more you try to hold on to something, the more it slips away from you. Nothing is ours forever. Life never gives us stuff it can't take away from us one day... Everything is temporary. Happiness, sadness, suffering, health, illness, pain, dreams... One day all these will disappear. People will be gone. Our days will be over... That day might be tomorrow. So, let go of everything... Nothing is yours forever. Learn to live without it. Laugh at evil. Evil, too, is temporary... Enjoy today. Whatever it is. Whoever you are with. Wherever you are. Some day you will be reborn. And today will no longer matter. There will be a whole new life ahead of you. It will be a new beginning, not the end. Just live and... let go.

21 септември 2012

Есенна соната

Есента дойде. Есента на моите мечти. Просто идва ден, в който се събуждаш и осъзнаваш, че мечтите ти са вече минало. Всичко, за което си мечтал е в миналото. Някои мечти са се сбъднали, повечето не са. Но вече не ти се мечтае.... Няма за кога. Зимата наближава, а с нея се спуска и бялата пелена на забравата. Сега други мечтаят твоите мечти. Така е- времето е безпощадно, колелото се завърта и за един миг си изхвърлен от играта. Сега друг е на 20 години. Друг гледа напред и мечтае за успехи, любов и щастие... А ти се улавяш, че се вълнуваш с него и дори му стискаш палци да постигне онова, което ти не успя. Защото е млад и силен, и безстрашен. Защото бъдещето е пред него, а съдбата обича смелите. И играта за него тепърва предстои... Други ще бродят по пътеките, по които ти не успя да минеш. И ще събират овации, като есенни листа. А ти ще се рееш в спомените за пропуснатите мигове, за разпилените надежди и пожълтели мечти. Рано или късно есента идва. Златна, зряла, красива и... малко тъжна. Навява полъх носталгичен по неизживените дни. Капе есенен дъжд, за да измие от очите умората от дългото взиране напред. В душата е тихо, есенния вятър отвя и последните пресъхнали зрънца, не дали плодове. В страданието също има красота. Болката от несбъднатите мечти е притъпена. Следва приемане и примирение. Такъв е животът. Това си могъл, това си направил. Не ти стига? Може би ти е липсвала подкрепа. Може би твърде рано са ти отрязали крилете. Каквато и да е- то е минало. Би могъл да превърнеш есента в магия. Да се слееш в приказната й красота, да се потопиш в меката й топлина и да сънуваш своя есенен сън. Този, който не получи в живота, но продължава да тлее там някъде в дълбините на незабравата... Не тъгувай! Целият живот е сън. Животът никога не ти дава нещо, което да не може да си вземе обратно. Всичко е илюзия. Красива илюзия. Наслади й се. Някой ден и тя ще си отиде...

06 септември 2012

Моя България

България, моя родна страна- обичам те и милея за теб! Красива си, героична и изстрадала. Бог ни е подарил едно късче от рая в твое лице и се моля да те има, да си обичана и благословена. Където и да ходя по света, завръщам се при теб. Тук е моя роден дом. Ти ми даде всичко- живот, детство, младост, семейство- най-ценните подаръци. Красотата ти ме омайва. Обичам природата ти, българската реч, историческото ти наследство. Няма друга като теб по света! Затова и не мога да живея другаде. Мечтая хората да са щастливи тук, да вярват в теб и да се грижат за теб. Да ги има българските песни, мелодични и прекрасни, да звучи детски смях и да има повече цветя... Да те има теб, моя болка и любов и да те чакат светли бъднини.... Амин!

01 септември 2012

На дъщеря ми

Сънувала съм те- една далечна, неоткрита звезда; Мечтала съм за теб- като ласка неизживяна досега; Обичала съм те- с любов единствена в света. Рисувам те- картина с багри на дъгата; Откривам те- галактика, незнайна на земята; Обичам те- неугасващият път на светлината.

01 юли 2012

Джулай морнинг

Добро утро! Нов ден, слънце, прекрасни емоции... Благодаря на Бог за този ден, благодаря, че сме живи и здрави, благодаря за семейството ми, за добрите приятели и за любовта, с която съм обградена! След една трудна седмица дочаках изгрева... И той е по-чудесен от всякога. Защото препятствията винаги идват, за да ни научат на нещо, за да ни покажат, че сме силни и че Бог ни пази. Вярвам! Това ми е силата. Не ме интересуват дребните, жалки душици, егоистите, лъжците, предателите и използвачите. Няма да ги съдя. Те сами са изкопали вече своя гроб, заровени в тежки, нелечими болести, бесни страхове, душевна смрад и страдания. За тях спасение няма. Те сами ще извървят своя път към Ада, откъдето няма никога да се завърнат.... Така е в живота- кой каквото си посее.... Истината винаги излиза наяве. И тя е благодатна за всички. Няма случайности. Прощавам на враговете си. И ги забравям! Аз ще бъда щастлива, обичана и добра. А това е най-тежкото наказание за врага- това той няма да преживее! Не ми е жал за такива хора. Ще гледам безучастно страданията им. И знам, че те ще бъдат жестоки... Животът е толкова красив. Дарява ни с любов и доброта. От нас се иска само да ценим това, което имаме и да не се поддаваме на изкушенията на Лукавия. Просто, изпълнимо правило. Дава светлина на мислите, изпълва сърцето с обич и спокойствие. Гони страха. Благославя и закриля. Лягам и ставам с молитва. Всичко е между мен и Бог. Знам, че съм окриляна. И съм благодарна за всичко, което съм получила. От всички изпитания съм станала по-мъдра. Ясно разграничавам злото в човешки образ и го изхвърлям от живота си- с всичките му уродливи форми и притурки. И не го мисля повече. То ще се унищожи само. То вече е осакатено и смазано. Господ си знае работата. Всичко е справедливо. И заслужено. Животът ни е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Аз съм дарена с умението да обичам и прощавам. Това е моето спасение. Любовта е моя живот. Амин!

18 юни 2012

Минало (не)забравимо

Не можеш да избягаш от миналото си. Докато не се изправиш лице в лице с него и не смачкаш призраците, които витаят там няма отърване. На война като на война! Всички средства са позволени. Да, разбираш, че проблема не е преодолян. Просто е бил потулен във времето и при първа възможност изскача на светло. Отново се чувстваш слаба, неразбрана, объркана. Връщаш се назад във времето в един нереален свят, където не желаеш да пребиваваш. Не харесваш човека, който беше тогава. Виждаш се беззащитна, уязвима, лутаща се. Боже, колко вода изтече оттогава. Колко литература мина през ръцете ти. Колко размисли, мъдрости, притчи и прочие неща изчете... Нищо ли не запомни?! Ето те отново на старта. За поредния изпит. Явно този урок не е научен. Не може вечно да бягаш от него. Стегни се и действай! Времето изтече. Не може да се криеш в пясъка и да се правиш, че това не се е случило, не те е засегнало, не те боли... Ужасно е да осъзнаеш, че още боли, че още очакваш... нещо да се случи! Всичко изригна със страшна сила и ти зашлеви такъв шамар, че видя звездите посред бял ден. Заслужено! Сега да видим как ще действаш. С разума, с чувствата, с познанията, натрупани през годините или...? Кофти тръпка! Живот в заблуда е много неприятен. Особено, когато истината лъсне наяве- грозна, подмолна, жалка... Няма оправдание за нея. Живот в лъжа не е вечен. Все някога балонът се пука и те засипват парченца омраза, страст, ярост, страдание и тъга. Красиво опакования спомен гръмна в ръцете ти и сега трябва сама да се справиш с демоните от миналото. Как чевръсто наскачаха около теб, как изкусно те подведоха по старата пътека на греха, как умело съблазниха душата и разбиха сърцето... Слаба воля! Или не? Предстои да видим. Втори рунд се задава. Знаеш какво трябва да направиш, така че действай смело. Няма да се даваш повече! Веднъж те захвърлиха сдъвкана и изплюта, не си го причинявай пак. Нищо добро няма в този грозен сценарий и ти го знаеш много добре. Само трябва да дисциплинираш чувствата си. Помисли само- постигна толкова много, стигна толкова далеч. Нали не възнамеряваш един недопушен фас да изгори всичко, за което се бори толкова дълго? А и отдавна отказа цигарите... Да не се връщаме към старите пороци. По-силна си, отколкото си мислиш. А и вярата я имаш. Знаеш, че Бог не би ти пратил нещо, с което не можеш да се справиш. Просто от теб се иска да покажеш, че не си беглец. Не си решаваш проблемите като ги загърбваш. Така че- давай напред! И това ще мине. Вече не се страхуваш, както преди. Проумяла си, че всяко нещо се случва с определена цел. Още си жива и още си тук. Това не те пречупи. Сега просто трябва да теглиш финалната черта. Тази сатира приключи. Да, проточи се във времето, но сега е момента да я изхвърлиш от съзнанието си. Ще напишеш нова приказка. Това го умееш. Тя ще е красива, увлекателна, с щастлив край. Такава, каквато заслужаваш. Приказката на твоя живот. Без сълзи и ненужни драми. Без емоционални сътресения. Повярвай в себе си! Знаеш, че можеш. Разкарай излишния товар веднъж завинаги. Трябва да продължиш напред. Лека, уверена, щастлива... От теб зависи. Вярвам в теб!

15 юни 2012

Позитивни парадокси

Не е вярно, че сме негативна нация. Толкова добри новини долитат постоянно до нас, че няма как да не изпаднеш в щастлив делириум. Ежедневно научаваме, че в България няма престъпници. Дори и някой случайно да е бил несправедливо набеден за такъв, тутакси излиза от ареста/затвора и достолепни адвокати ни обясняват, че човечеца е невинен като бебешко дупе! Не е ясно само защо простосмъртния народ не може да оцени райската благодат, в която живурка, ами вечно недоволства от съдебната система и сипе хули по адрес на невинни люде. Съвсем прясна е новината за оневиняването на Вальо Топлото. Вместо да предизвика душевно облекчение, този съдебен казус изригна в почти всенародни ропот и омраза. Крив народ сме си и това е! Така и не се научихме да обичаме бившите си и настоящи управници-монополисти. Нима убягна от погледа на гладния и измръзнал зиме народ факта, че Топлото миткаше с колело, вместо с лимузина и нямаше и спомен от източените милиони? Защо решихме, че милионите му са духнали към Малдивите, като газ в тръбопровода на Топлофикация? То бива недоверие и неприязън, ама нашето си е чиста проба национален хейтърски синдром! И що не вземете да се разходите до Малдивите, та да видите, че там няма офшорки, а само бели хора по бели плажове с шарени коктейли в ръка? Всеки е невинен до доказване на противното! Направо задминахме американците в потвърждаването на тезата за благородството на заподозрени в тежки престъпления. И сега, ако не ни похвали Европа, то кога? Ами то не останаха престъпници в тази държава, бе! Оказва се, че никой не е крал, източвал, присвоявал, фалшифицирал, лъгал, подкупвал, поръчвал, убивал. Другото са само гнусни инсинуации за нажежаване на всенародното недоволство. Едни братя (некръвни), дето отскоро ги издирват също са на път да се окажат туристи на Малдивите. Или Сейшелите. Хората са си отишли на почивка, а тук някой се сетил, че били престъпници! Човек да не смее да напусне страната! Току виж го обявили за общодържавно издирване... Лошото е, че тези благи вести за невинни български граждани идват в изключително неподходящ момент и действат като червено на бик на освирепелия от мизерия народ. А и отдавна се знае, че жегата ни мъти мозъците повече, отколкото е здравословно. Навярно затова подобни радостни съобщения ни изваждат от равновесие за секунди и предизвикват причерняване, гадене и световъртеж. Като прибавиш към клиничната картина системното недохранване, текущите сметки, битовите неволи, на средностатистически нашенец не му мърда колапса. После има да се вайкаме защо сме първи по сърдечносъдови заболявания и ранна смърт... В тия жеги, само като пуснеш новините и те сюрпризират с поредното увеличение на тока, забраната за пушене ти се струва като балсам за изпушилите ни души. Дори от парламента долетя щастлива вест, че ползваш или не ползваш парно, народните избраници щели да гласуват да плащаш, щом имаш тръби в панелката си! Топлофикация не се шегува! И дори това да не ни е първа грижа в рекордните юнските жеги, самата мисъл предизвиква още по-обилно изпотяване и сърцебиене. Ето това се казва негативно мислене. Вместо да се радваме, че Вальо Топлото е невинен, ние се пържим в собствен сос при мисълта за идващата зима и новите небивалици на порно, пардон парно индустрията.... Бивали така, бе хора?! Позитивно мислене трябва на нацията! Стига с това черногледство! Мислете, медитирайте, представяйте си всички райски кътчета на земята, където бихте искали да сте сега и .... проумейте веднъж завинаги, че никога няма да стъпите там! Затова пък новоизлюпените бивши заподозрени за престъпления срещу народа ни със сигурност ще прекарват доста време там и даже може да ви зарадват някой ден с мемоари и снимки на всички тези приказни местенца.... Сега да не вземете да им завидите! Че и това е лоша нашенска черта. Бачкали хората, замогнали се, разпътували се- свят да видят и свят тях да види. Няма лошо. Само че- Видовден дойде! Напук на съдебната система... Най-интересното тепърва предстои!

10 юни 2012

Благодаря!

Благодаря! За всички блага, с които ме даряваш; за това, че чуваш молитвите ми; за това, че ни пазиш и ни благославяш! За всичко благодаря. Чувствам се толкова спокойна, защото знам, че добротата е част от живота ми. Имам мир и хармония, любов и здраве. Не искам друго. Безкрайно съм благодарна, че бдиш над семейството ми и ни закриляш. Няма да се уморя да благодаря. Винаги помня доброто, с което ни даряваш. Щастието е тук и сега- в светлината в очите на любимите хора, в любовта, която ни окриля... Живот и здраве да има в този дом, за това се моля. Вярата е силна, любовта е вечна... Вярвам, че животът ни е приказка с хубав край. Мисълта за теб ме изпълва със светли мисли и прекрасни чувства. Благодаря за уроците, които ни изпращаш. За изпитанията, които ни правят по-силни и добри. За грижите и любовта към нас. Една частица сме от вечността. Един миг, в който се осланяме на твоята воля и вярваме в промисъла на вселената. За всичко си се погрижил. И за вярващите, и за колебаещите се. За всеки има място под слънцето, всеки има своя шанс да повярва и да поема по правия път. Стига да го пожелае. Животът ни е благословен. За любовта, с която ни даряваш- благодаря. За вярата, която осмисля дните ни- благодаря. За силата да вървим напред- благодаря. За даровете, с които сме благословени- за всичко благодаря!

30 май 2012

Абитуриенти 2012

Изпратихме випуск 2012. Дано порасналите ни деца намерят своя път в живота, дано са щастливи! Баловете постепенно заглъхват, отшумяват виковете, смеха, сълзите и юнашкия купон. Следват делници... И кой, каквото сам си направи в живота. Вярвам в младостта, в нейната решителност и ентусиазъм. Това, което ме влудява е да чета по форумите изказвания на "мъдреците" на нацията, които се възмущават от чалгата, простотията и липсата на акъл у младите. Колко много оплюване отнесоха днешните младежи! За това, че били прости, че нямали вкус, че се обличали безобразно, че не знаели да се веселят, че са алкохолизирана и дрогирана паплач...... Даааа. И тук следва да запитам тези критикари, бъкащи от ум - кой отгледа това поколение? Вие какво наследство им оставихте? Кой превърна милата ни родина в разграден двор, приличащ на кочина; чий блестящ ум срина държавата за 20 години и принуди тези деца да растат сред разруха, беднотия и повсеместна простотия? Не сочете с пръст другите за неща, които сами си сътворихте! Кой избираше управниците си? Кой окраде всичко, до което можа да се докопа? Кой разруши образователната система? Кой потъпка законите и срина съдебната власт? Абитуриентите ли? Я си помислете пак! Това са децата, родени в зората на демокрацията, изградена от шепа лумпени и корумпирани престъпници. Същите тези, които сега сочат децата ни с пръст и високомерно ги обвиняват във всички грехове на земята. Какво направихме ние, за да имат децата ни по-добър живот? Какви ценности им предадохме? На какво ги научихме? И наистина ли сме толкова умни, за колкото се мислим, след като позволихме да ни вкарат в една кошара с действащ див капитализъм? Децата видяха битката ни за оцеляване. Те споделяха страховете ни за утрешния ден. Те се оглеждаха в безпътицата в очите ни.... Те имаха един безумен модел за подражание, наречен хаос, лъжи и пари. Примерът на възрастните... Това е нашата действителност. Това е България от 20 години насам. Държава, която толерира престъпниците и поощрява разрухата. Неслучайно сега и ни тресе. Ами да тресе! Дано се срине всичко гнило, прокажено, фалшиво... Да стане на пепел! Ако Бог е с нас, може и да възкръснем от пепелта. За да имат децата ни по-добър живот... А на всички зложелатели и възмутени блюстители на морала ще кажа- вие кога за последно се изкъпахте? Нямате пари за ток и вода, нали? И затова пестите от баня и тормозите останалите си съмишленици в градския транспорт със зловонна душевна и телесна смрад. А тези, които ви измамиха и се плицикат в перлени джакузита ви се присмиват и сочат с пръст децата ви. Били прости и неграмотни. Обличали се като проститутки и сутеньори. Родителите им били още по-тъпи, че теглили заеми и правели панаири. Всички вие, които сте над тези неща, които се имате за умни, цивилизовани и образовани- чиста ли е съвестта ви? Кой ви дава право да съдите младите? На тях им предстои тежката задачата да изринат боклуците, които им завещахме, да изчистят свинщината, в която ги захвърлихме и да имат сили да изградят нещо стойностно, ако не за себе си, то поне за техните деца.... Жесток жребий! Много грехове имаме пред днешната младеж. Но върха на наглостта е да им се присмиваме. Всъщност ние се присмиваме на себе си. А бихме могли да сведем глави, да се разкаем за грешките си и да се помолим младите да успеят да се справят в този безумен свят, който сътворихме за тях... Ако и това не можем да направим- надеждата остава в природните стихии. Една девятка по Рихтер сполучливо ще срути целия този цирк и завинаги ще изтрие самодоволните усмивки от лицата ни. Майка, обърнала се срещу децата си не я чака нищо добро... Смейте се, ако ви стиска!

22 май 2012

Земетръс

Изтръгна ни от дълбок сън. Захвърли ни в пространството. Разлюти се, изригна, разбуча се и ни одруса яко. Поразхвърли грижливо подредения ни живот. Разтърси ни от злокобните ни мисли. Удари ни два шамара, плисна студена вода в лицето ни, разфуча се и завихри цунами от страсти.... Събудихте ли се вече? Разбрахте ли за какво иде реч? Природата или човекът? Човекът или природата? Кога започнахме да мислим за себе си като за най-съвършените създания на земята? И забравихме, че сме смъртни? Няма да има милост за този, който руши, цапа, унищожава майката земя. Жалки, глупави създания... Колко още безсънни нощи трябва да преживеете и колко страх да понесете, за да разберете, че с природата шега не бива? Ако трябва, още много пъти ще треперите пред панелните си кутийки, докато не осъзнаете, че трябва да пазите и обичате земята. Не го ли направите- отмъщението може да бъде съкрушително. Показа ви се малък откъс от съвременния Армагедон. Опустошително, страшно, смазващо. И напълно заслужено. Кой ви дава право да късате цветя? Вие какво посадихте? Да убивате животни? Да унищожавате гори? Да хвърляте отпадъците си сред природните величия? Природата е жива, тя диша, расте, хубавее... Докато някое нищожество не се опита да я задуши с обелките на измислената си цивилизация. А после- олеле! Помощ! Земетресение! Природата ви показа кой командва парада. Бихте могли да живеете в хармония с нея. Но можете и да си направите живота на земята ад. Изборът е ваш. Толкова бързо можете да изчезнете от лицето на земята, колкото не сте си и представяли, че е възможно... Смешните ви придобивки могат да се изпарят за миг. Силен тътен... Гръм и трясък. Градушка. Порои. Разруха. Един миг. Сковаващ страх... Събудихте ли се?