Страници

07 октомври 2013

A hand to hold


I do believe I have waited all my life for you. The one. The real one. The man who will love me unconditionally, selflessly, passionately... Maybe I waited too long. Maybe you were never real. Were you just a fragment of my imagination? Wishful thinking? A hope for eternity... I have a feeling you were always here, close to me- maybe just a hand away. I kept reaching out for your hand- so nearby and yet so far away. Oceans apart, worlds away, a galactic void... And yet you are real. Of flesh and blood. You can't be just another dream. I have felt loved. And then betrayed. And then what? Trust is a tricky issue. And it should be handled with care. It can split into a million pieces within a second. And take a lifetime to repair. But there is always the question- is it worth repairing something that has been broken? Picking up the pieces is not a joyful task. It is plain hard work. Sometimes it is much easier to give up. Fighting to get back into someone's heart and soul is a weary deed. I always wonder if you are worth it. It is not about winning or losing. Even if I win- what exactly do I get? What is the reward? And is it worth the trouble? The prayers? The sleepless nights? But then again- the nicest things in life are the simple ones. It really is no big deal. Maybe you should ask yourself if I am worth it. And take it from there... Patience has its limits. Eventually you realize time has run out. We don't have a lifetime to make important decisions. Follow your heart. You can only hold one hand at a time. Reach out to me if it's my hand you want. Before it's too late. Before the ocean drowns all good intentions. And I forget.... Forget what I dreamt of. Forget who you are. Forget... Don't blame it on time, on circumstances, on other people... Love is God's special gift to us. Lose it once and you may never get it again. People come and go. Good people, bad people, all sorts of people... Love remains. If it is real. You just need to know if you want to walk till the end of the world, holding my hand. It's that simple. Otherwise we walk alone. And only God holds our hand. I am at peace. I now know I can walk the rest of the journey with my head held up high. I can do it on my own. And there will always be someone to hold my hand! Because it is what I want and what I believe in... We are who we are. We make our own choices. I feel loved, watched over and blessed. Maybe not by you. In the long run it doesn't really matter. I will not be a beggar for love. I AM love. I may not always see it but I feel it- someone out there is always by my side, holding my hand. Just the way it is meant to be...

23 август 2013

Свобода



Да осъзнаеш свободата е велико чувство. Усещането, че си господар на себе си е несравнимо. Да не зависиш от никого, да не чакаш никого, да не правиш планове с никого... Сам не означава самотен. Повечето хора, които сe  навъртат наоколо са в състояние да ни накарат да се почувстваме много повече самотни, отколкото ако сме насаме със себе си. Да се оставиш на собствените си емоции, да се насладиш на личните си пориви- ето това е истинската свобода. Осъзнаването, че нямаш нужда от никой, за да си щастлив е велико и освобождаващо прозрение. То показва, че вече си осъзнал собствената си стойност. Няма нужда да се съобразяваш с нечий настроения, да ставаш жертва на емоционални игрички или пък да се оставиш да бъдеш душевно рекетиран. Остави всеки там, където иска да бъде- да тлее в несигурността, да се тресе от страховете си, да живее в съмнения и предразсъдъци, да трепери от хорското мнение... Това са зависимите хора. Те вечно се съобразяват с нещо и някой. Всъщност животът ни е даден да го изживеем, както ние намерим за добре и по най-добрия начин за самите нас. Разбира се, без да нараняваш другите. Щастието е свобода. Да угодиш на душата си, да се вслушаш в сърцето си, да не се поддаваш на съмненията от хорските реакции. Красотата е навсякъде. Не винаги има някой до нас, с когото да споделим преживяването. Затова се насладете на приказката, отворете сетивата си и почувствайте вселенското изобилие, позволете на хармонията вътре във вас да излезе навън и да се слее с природата.... Продължете своята приказка сами, ако трябва, но никога не затваряйте страницата. Имаме един живот. И той е толкова прекрасен. Може да не сме срещнали подходящите за нас хора в този живот, но това не значи да се отречем от него. Няма по-хубав дар от живота. Хората са само подправките към него. Някои нагарчат, други лютят, трети просто не са ни по вкуса. Няма нищо лошо в това. Запазете своя дар така, както на вас ви харесва. Свободата е ваша. Дали да продължите напред с някой или сами. Направете това, което ви е по душа. Там, където това се случва с лекота- това е вашия път. Бог не е искал от нас да даваме ненужни жертви. Не ни е създал да страдаме или да проклинаме живота си. Освободете се от негативните хора, дори от тези, които ви създават дискомфорт. Истината е, че можете и без тях. Стига да го пожелаете. Много е вероятно да срещнете някой по пътя с вашите разбирания; хора, които да вибрират на вашите вълни. И това е един подарък към живота. Но, ако не ги срещнете, не се притеснявайте да продължите напред сами. Всъщност вие никога не сте сами. Цялата вселена е с вас. Хората сме малки, несъвършени частици от съвършената система. Не позволявайте на несъвършенствата да замъглят вашата картина. Защото тя е неповторима и уникална. Подарете си свобода- свободата да живееш. Така, както иска душата ви. Така, както повелява сърцето. Насладете се на всеки кадър от филма...Защото някой ден прожекцията просто ще угасне.

05 август 2013

Лято



Там някъде към рая.... Лято е! Красиво, морско, вълнуващо, синьо, зелено, златно- така, както си го представяте. Бъдете много щастливи, насладете се на магията на лятото, споделете красотата с някой, който ви е на сърцето и... тръгвайте! Кой, където го влече. Оставете лятото да ви обгърне с блясъка на водата, топлината на усещанията и неповторимите мигове. Пожелавам ви едно прекрасно лято и много настроение. Нека да е лято!

02 август 2013

Мъжете били от Марс.... А жените?!


Мъжете са от Марс, жените от Венера. За жалост, има и жени, които са от съвсем непонятна планета. Тези същества гледат на мъжа до тях като на касичка/обект за превъзпитание/досадно присъствие на дивана. Те са вечно недоволни от мъжете и шумно разгласяват недостатъците им, измислени или не. Сексът от висша форма на общуване се е превърнал в досадно задължение или удобен метод за манипулация. Насладата от секса не се случва тук и сега. Уж нямало фригидни жени, имало некадърни мъже....Дали? И каква е ролята на жената, за да повдигне мъжкото либидо? Буквално и преносно. Или да го смачка? Зависи от нея... Дано не се разпознаете в някоя от случките. И въобще нe става въпрос за клишето, че сега ви боли главата...
-Във въздуха прехвърчат искри и той ви подава купичка с ягоди. Докато предвкусва продължението, вие набързо си спретвате една маска за лице и лежите като мумия...
-Той ви моли да си облечете секси бельо. Отказвате, защото сте зиморничава, а и леко сте настинала...
-Той е настроен за секс и ви шепне нещо еротично. Вашият отговор? „Цял ден слушам простотии от клиенти, нали не очакваш и това да слушам сега?”... Освен това трябва да се разгримирате, да си измиете зъбите и да си приготвите дрехите за утре...
-Тръгвате на гости, а той ви пожелава на вратата. Отвръщате троснато, че не сте си правили прическата и грима цял час, за да ги развалите за пет минути...
-Той ви гледа с премрежен поглед в секси роклята, а вие разтревожено го питате дали не си е забравил пак очилата някъде...
-Той ви гали по ерогенните зони и вие скачате, като попарена. Разяснявате му, че ще трябва да почака, докато пуснете пералнята, изгладите дрехите и изчистите печката... Да е в бойна готовност дотогава!
-Той извършва чудеса с вашето тяло, но вие упорито мълчите, като сфинкс. Нали не очаква да звучите като евтина порно актриса?...
-Той изгаря от желание по вас, но вие точно тогава искате да поговорите за бъдещето на децата ви...
-Той ви поняса страстно към леглото, но вие се сещате, че е крайно време да смените спалното бельо. И май не изключихте ютията...
-Той ви прегръща нежно в леглото, а вие избухвате в сълзлива тирада: децата не се обаждат, кранчето в банята тече, не ви стигат парите, колата се е счупила...
-Той ви хвали хубавата вечеря. Вие махате пренебрежително и критично отбелязвате, че пак е напълнял...
-Той обожава секса, но вие сте уморена работеща жена. Затова ще почака- най-добре до Коледа...
-Мъжете харесват „ лоши „ момичета. Но вие сте добра, мила и състрадателна. А „добрите” момичета не правят „такива” неща, нали?
-Той е луд по вас и ви пита какво ви харесва. Отвръщате, че истинските мъже не се нуждаят от напътствия...
-Двама на дивана. Той е възбуден и вие също....Нямате търпение да разберете кой е бащата на Мелинда в последния епизод на любимия ви сериал...
-Аполон е в стихията си. Оглеждате го критично и го успокоявате, че размерът няма значение...
-Той е организирал уикенд за двама извън града. Отивате, но през цялото време мрънкате, че е трябвало да си останете у дома да подредите гардеробите...
-Само двамата сте у дома. Той ви желае, а вие споделяте, че най-после имате време за себе си и ще можете да се насладите на дълга вана, маникюр и педикюр... Може дори да си боядисате косата.
-Той се е разнежил, но вие се сещате, че днес не сте се чула с приятелката си. Телефона ви къде е?
-Докато той ви гледа в захлас по време на секс, вие го подканвате да побърза, защото имате доста неща за вършене...

Това не ви се е случвало, нали? Вие сте красива, страстна и сексапилна жена! А мъжът до вас е истински мъж. Ако все пак ви се струва, че вашия Аполон не е вече така божествен, атлетичен и енергичен- кажете му го в прав текст и отбележете, че вероятно се дължи на остаряване. Не се притеснявайте, ако ви затръшне вратата. Вие ще си отворите прозореца. Но не се учудвайте, когато "изневиделица" там се появи силуета на друга жена...





25 юли 2013

Щастлива съм!

Лято е. Обичам да съм сред природата, да потъвам в зеленината и прохладата на гората, да рея поглед из синевата, да влизам в хладната вода под жаркото слънце.... Да, обичам живота. Щастлива съм! В живота ми има толкова много красота. Благодарна съм за всичко. Благословена съм да мога да се слея с природата и да усетя божествената любов... Не любов към някого, а любов към живота... Друго не ми трябва. Радвам се на дъгата и разпервам ръце под нея... Вечер съзерцавам луната и слушам шепота на дърветата. Отнякъде долавям уханието на рози- диви и красиви... Има толкова много красота около нас. Наистина понякога са ни нужни години и да минеш през какво ли не, за да осъзнаеш простата истина- животът е толкова прекрасен и това е най-голямото щастие, с което сме дарени. Всичко останало е глупостта и суетата на хората. Навярно и годините си казват думата. Възрастта е превеса на разума над материята.... Щом не ти пука за нещо или някой- значи няма значение. Накрая остава само любов... Животът е извор на толкова много любов. Трябва само да я усетите, да я допуснете в сърцето и да се оставите да ви завладее напълно и завинаги.... Хората идват и си отиват. Животът е вечен. И ние сме една божествена частица от него. Обградена съм с много любов.... Щастлива съм!

10 юли 2013

В полунощ...


Да, не мога да спя! И какво от това? Иде ми да крещя! Музиката, която звучи ме влудява.... Направо настръхвам. Безумно те желая! Страстта ме изгаря... Навярно някога и ти си ме желал. От спомени не се живее. Не понасям сивотата. Не мога да живея без да те обичам. Нощта беше наша. Сега е само мрак и тишина. Спомняш ли си целувките ми върху тялото ти? Дали пък не беше само сън? Една илюзия в нощта, измамна като звездите. Какво си мислиш, когато гледаш звездите нощем? Мечтаеш ли за мен? Лудостта отмина.... Страстта потъна в забрава. Нощта събужда стари копнежи. Искам да съм в прегръдките ти. Трудно е да заспиш в полунощ, когато страстите бушуват... Искам да те целувам бавно- чак до изгрева. Мечтал ли си да посрещнеш утрото с мен? Помниш ли ме, отмаляла от твоята любов? Разпиляхме някъде страстта... Остана да тлее искра в една позабравена мелодия, изгоря и спомена за теб... Сърцето помни своята любов. Не помни вече кога и защо, но усеща познатия ритъм на страстта. По дяволите тази песен! Защо я слушахме заедно? Дори не знам каква музика слушаш. Само тази помня. И ме влудява! Сънувал ли си ме поне веднъж, опиянена от любов? Нощта е притаила дъх в очакване на бурята. Уморих се да заспивам без мечти. И да се събуждам сама. Някъде там има още неизживяна страст. Ако разровим пепелта, може и да намерим ключа към изгубения рай... Всичко мога да ти кажа. Искам да съм с теб! Липсваш ми! Липсва ми любовта ти... Вечността е химера. Един ден всичко свършва. Няма вечна любов. Други ще вървят по нашите пътеки, ще се гледат влюбено и ще мечтаят за своята приказка с щастлив край. Други ще вярват в магията на любовта. Вечният кръговрат! Може отново да звучи тази песен- за други двама. Но.... всичко това в някой друг живот, може би. Тази нощ разумът е притъпен. Погледът е замъглен. Сърцето има своя песен. И няма да мълчи. Точно в полунощ ще изкрещя твоето име. Знам, че ще ме чуеш. Ти си този, когото искам! Не сънуваш! Не заспивай! Тази нощ ще бъда само твоя. Дори и само за една нощ. Ще бъде вълшебно... Така, както винаги си искал да бъде. Така, както съм си мечтала. А после, когато се събудиш, ще се питаш дали не е било просто сън.... Може би така ще ме запомниш- една вълна, връхлетяла те ненадейно посред нощ, разбушувала се из мислите ти, развилняла се из страстите ти и безвъзвратно отминала в нощта. На тръгване ще ти подаря песен. Тя ще звучи навсякъде- и на брега, и в гората, и на небето. Ще звучи точно в полунощ. За теб. Ще усетиш полъх- като целувка. Ще те докосна нежно- като на сън. Ще се сгуша до теб. Ако искаш- прегърни ме. Ако желаеш- целуни ме. И сънувай с мен.... Лека нощ.

07 юли 2013

Ангели


Ангелите. Те са навсякъде. Всеки има своя ангел пазител. Винаги сме закриляни. Молитвите ни са чути. Те са там, дори когато си мислим, че сме забравени от всички... За да ни напътстват, да бдят над нас и да ни окрилят. Колко по-хубав е живота, когато знаеш, че някой се грижи за теб. Спокойно е, леко е на душата. Те не ни съдят, няма да ни забравят и никога няма да се откажат от нас. Те ще ни съберат с хората, от които имаме нужда или не- заради уроците, които са ни нужни на тази земя. Сещаме се за тях, когато ни е трудно... Но всъщност можем просто да им благодарим. За слънцето, за живота, за всички прекрасни мигове, които ни се случват. За това, че ни има... Животът е толкова хубав. Красотата е навсякъде. Всеки ден се случват чудеса... Просто трябва да отворим сетивата си за всички блага, с които сме обградени. И да вярваме в нашите ангели пазители. Защото те вярват в нас....

01 юли 2013

July morning

http://www.youtube.com/watch?v=JLZMMk8KZSU

Посрещнахте ли изгрева? Лятото е тук! Магията на юлското утро е завладяващo красива... Нека да е лято!















02 юни 2013

Ново начало


Какво бих променила в живота си, ако имах смелостта да започна отново? Такъв въпрос ми зададоха днес. Замислих се за нещата, които приемаме за неизбежни в живота, за погрешните решения и за мечтите, от които не се отказваме до последно. Бих искала да имам повече вяра в себе си, в собствените си умения. Навярно това би ми помогнало да се отърва от всичките си страхове, реални или имагинерни. Страхът е най-големия враг на прогреса. Често съм се страхувала- от независещи от мен неща, от хора и случки. Бих искала да мога да полетя на крилете на смелостта и да не се страхувам от нищо. Бих повярвала, че имам своя мисия на земята и бих я изпълнила без страх. Бих пренаредила и приоритетите си. Не бих се вълнувала за несъществени неща. Важни са здравето, семейството, любовта, работата. Не бих общувала с хора, които хабят жизнените ми сили и ме карат да се чувствам зле. Бих работила това, което обичам, а не това, което ми плаща наема. Бих живяла в къща в планината сред цветя и животни. Със сигурност бих родила още едно дете. Майчинството ме кара да се чувствам обичана и силна. Бих казвала всеки ден на любимите същества колко ги обичам- преди да е станало късно и да са изчезнали от живота ми. Бих заложила на любовта, смело и без предразсъдъци. Бих написала книга, бих отлетяла до далечен екзотичен остров, бих отворила приют за бездомни котки и кучета. Толкова много неща бих направила, ако имах куража да започна отначало... По-малко щях да се съобразявам с хорското мнение и повече да бъда сред свои. Не бих се осланяла на суетата, бих търсила хармонията в мен и около мен. По-често бих се вслушвала в сигналите на тялото. Те най-добре ни подсказват в какво здраве сме и какво иска организма ни. Не бих се отказала от мечтите си- независимо от възрастта, пречките и реакциите на някои хора. По-малко бих плакала, повече бих се смяла. Щях да обръщам повече внимание на радостните мигове в живота ми и да ги ценя. Бих се отказала да робувам на миналото и бъдещето. Първото е безвъзвратно отминало, второто е химера. Бих се научила от рано да вярвам, че сами ковем щастието си и че то е тук и сега. Не бих страдала заради злобата, завистта и лошотията. Всеки сам си носи кръста и отговаря за последиците от своите мисли и действия. Ако имах смелостта да започна всичко отначало навярно бих живяла така, че всеки миг да е един нестихващ реверанс към този дар, живота.... Дали това ще се случи в някой друг живот не знам. Но- всеки нов ден е и едно ново начало. Може би това начало е именно днес....