24 май- светъл празник!

24-ти май- Ден на българската писменост и култура. Честит празник, българи! Да сте здрави, да пребъдете и да ви има и занапред.... Да помните историята си, да почитате дедите си и да милеете за бъдещето на децата си! Велика нация сме, духовно богата, благословена. Дали сме нещо на света- кирилицата. Светите братя Кирил и Методий дълго ще прославят родината ни. А ние? Как да продължим доброто дело? Нека се наречем българи с гордост и без излишен патос. Заслужаваме историята си и ковем бъдещето си. Културата е национална, но тя е и частица от всеки един от нас. Култура на поведение, на отношение към другите, на усещане за принадлежност към един велик народ. Дано успеем да я съхраним. За да ни има. За да се радваме на децата си. За да бъдем моста между славното минало и светлото бъдеще. Да почитаме дедите си и да милеем за културното наследство, което ще завещаем на децата си. Имаме прекрасен фолклор, вековно изкуство, невероятни млади таланти във всички сфери на науката и изкуството. Талантливи сме и сме умни! Какво тогава ни спира да бъдем напред и в икономиката, и в цивилизацията? Дали малко повече култура в ежедневието няма да ни е излишна? Нека не забравяме, че сме българи! Когато кръщаваме децата си, когато почитаме традициите си, прекланяме се пред историята и мислим за идните бъднини... За да се съхраним като народ и да се гордеем с минало, настояще и бъдеще. Това ни завещаха дедите, към това се стремяха. Днес земетресение на разлюля- силно, мощно, дълго. Разтърси ни душите, сърцата, разтрепери телата. Изхвърли ни с мощен трясък от привидния комфорт, в който се бяхме настанили. Светите братя Кирил и Методий сякаш ни изпратиха знак- ясен и безпардонен. Накъде вървите, българи? Какво се случва с вас? Какво ви завещахме, а вие докъде я докарахте! Събудете се! Опомнете се! Това ли са светлите бъднини, към които ви поведохме? Този ли живот искахте? Не? Ами, вие си го направихте такъв! Страхотен трус. Почувствах се като новородена. Сякаш изтърсих мръсотията, събирана с години навън. Имахме нужда от това разтърсване. Дано сме го разбрали...Светъл празник, скъпи българи!

Какво ми пречи днес?

В България има една особена порода хора- вечно недоволните. Това са, може би, ваши роднини, познати, съседи, колеги. Огледайте се- веднага ще ги разпознаете! На тази порода хора всичко и всички им пречат- целодневно и целонощно, и без почивен ден! Когато се събудят сутрин те не благодарят на Бог, че са се събудили живи и здрави, че семейството им е живо и здраво, че децата им са добре, че имат покрив над главата си, че има какво да сложат в устата... Не! Първата им мисъл е: да видим какво ми пречи днес! Последвана от: кой ми пречи днес, с кого да се заям, на кого да се скарам, от кого да се оплача, срещу кого да пусна жалба/донос/оплакване/? И се започва....Така осмислят дена си. Тези хора не знаят как да живеят в хармония със себе си и обкръжаващия ги свят. Те никога не търсят доброто, не виждат красивото, не се усмихват. Те са сърдити на всички и на целия свят, защото нещо там им пречи и ги тормози, и целия им живот се върти около това как и с какви средства да унищожат истинската или въбражаемата заплаха за тяхното "спокойствие". Уви, то никога не идва. Защото, когато елиминират едно "зло", просто ги връхлита следващото. За тези хора няма почивен ден- те, горките, са преследвани денонощно от проблеми, които сами настървено си търсят. И да няма такива, ей Бога ми, света ще изринат, ама ще намерят! Защото трябва да недоволстват и да се оплакват от нещо или някого! Че иначе за какво им е живота?! Смисълът на жалкото им живуркане е да мрънкат, да хленчат, да се жалват, да се оплакват, да се сърдят, да недоволстват, да се карат, с който им се изпречи на пътя, да наставляват и... да се вечно нещастни, заради другите! Тежка мисия! Същите тези многострадални люде нямат приятели. Те имат съмишленици по съдба. Хора, като тях, които разбират "мъките" им и ги споделят. Същите като тях недоволни многознайковци, които си мислят, че света се върти около тях; които мразят всички и обвиняват целокупния свят за всичките си "проблеми". А проблеми при тези хора дал Бог в изобилие! Всички знаем, че кой каквото търси- това намира. Търсиш проблем- имаш го! Търсиш драма- ето я! Търсиш доказателства колко е гаден света- моля! Те просто те заливат. Настройваш си мисълта и емоциите на вълна "гаден живот, лоши, луди хора" и- хоп! Виждаш ги навсякъде около теб. След което се надуват от собствената си "прозорливост и величие". Да, те винаги са знаели какви ненормални хора има, а сега и животът им го доказва... Тази порода хора обикновено са недоволни и от семейството си. Децата им, според тях, са недообразовани, неслучили на партньор в живота, неумеещи да гледат собствените си деца и най-вече невслушващи се в "мъдрите" съвети на "загрижените" им родители... Не е чудно, че такива деца обикновено забягват на другия край на света само и само да са далеч от тази силна родителска "загриженост". Същите сърдити люде нямат личен живот. Техния интерес е живота на съседите/колегите/родата. Слухтят да чуят какво се случва там и се тормозят от случващото се денонощно. Защо ли се смеят съседите им сега? Че за какво има да се смееш в този гаден живот? Дали спят или ядат? Пак ли имат гости? Че за какво толкова си приказват с гостите? Ама, било празник? Глупости на търкалета! Дали пък не правят секс? .... Толкова много въпроси измъчват любознателните несретници, толкова много нови проблеми им се образуват.... Което само им доказва колко са прави, че всички хора са лоши и луди, а само те са нормални..... Ммм, да. Дотук добре. Това беше "веселата" част. Сега, обаче, да продължим нататък и да проследим какво се случва в живота на тези изтерзани от недоволство хора. Ами, как какво? Мислите им се превръщат в дела. Съдбата прави обратен завой и ги възнаграждава с истинско нещастие. Започват да ги сполетяват "трагедии". Страшни неща ги връхлитат "изневиделица" и направо преобръщат целия им "подреден" живот....Вижте ги- те са до вас. Разболяват се от тежка болест. Остават сами. Децата им се пропиват, полудяват, пропадат. Или, да не дава Господ, някакъв идиот размазва на парчета детето им насред улица. И тогава, може би, идва мига на просветление. Тогава разбират колко несъществено е това, че някой с нещо ти е пречил. Тогава се събуждат не с мисълта "кой да натопя днес?", а с болката от невъзвратимото...Тогава осъзнават що е то истински проблем. Или не? Ами, всичко зависи от менталния капацитет на "пострадалите". В повечето случай те отказват да се смирят. Или кроят планове как да си "отмъстят". Изживяват се като съдници на хората и проклинат съдбата.... Ами, да. Каквото повикало, това се обадило. Животът е безкрайно справедлив. И всеки си получава заслуженото. Няма трагедии- има последици от мисли и дела. Всички ние сме тук, за да живеем в хармония с природата, в мир и любов. За да се радваме на дълъг, спокоен и щастлив живот. Кой, каквото сам си направи и пожъне- това ще посее. Стара българска поговорка. Посейте любов- и цялата вселена ще ви отвърне с любов. Раздайте недоволство и омраза- и ще бъдете заляти с тройно повече омраза. Направете умишлено зло- и трагедията се размазва върху вас със скоростта на светлината! На никой няма да му се размине, никой не е по-велик от Създателя. Проклинайте силно- и проклятията ще ви се върнат стократно... Оплаквайте се непрекъснато- и ще се задъхате от яд и недоволство. Някои хора ще ме разберат, четейки това. Защото, слава Богу, много сме, които мислим така. За съжаление, обаче, винаги ще има и хора, които нищо няма да вдянат и още на следващата сутрин ще скочат с "бодрата" мисъл и мисия- какво ми пречи днес? Кой ме тормози и от кого да се жалвам? ... Нека! Щом така си осмислят живота. Всеки е в правото да живее в собствения си ад/рай. Въпрос на гледна точка и на нагласа- един и същ живот. Хора разни, мисли много и най-разнообразни. Вече не ми е жал за такива хора. Не искам и да знам за тях. Не се трогвам от "трагедиите" им.... Не съчувствам на "проблемите" им. Просто ги подминавам и дори не ги забелязвам. Не ги виждам, не ги чувам, не се интересувам от тях. Ако искат да са вечно сърдити- тяхно право! Само после да не изреват на умряло. Обаче и това не ме вълнува. Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи. За мен тези хора просто не съществуват. Те не са в моята вселена. Аз съм благодарна. За това, че ме има. За това, че аз и обичаните от мен хора сме живи и здрави. За това, че имам храна, дом, семейство. За това, че Бог чува молитвите ми и ме закриля. За това, че имам добри и верни приятели. За живота. За любовта. За всичко, с което съм дарена. За това, че съм благословена. За щастието, което успявам да открия. За красотата, която умея да виждам. За всичко това БЛАГОДАРЯ! Всеки Божий ден. Амин.

Залез

Дочаках залезът. Горе на една скала, обляна от затихващия слънчев лъч притаих дъх пред величието на природата. Мощна, красива, запомняща се гледка. Миг на щастие, щипка тъга и силно удивление пред поредното природно величие. Обичам залезите. Те са прекрасни, мъдри, улегнали- така, както човек се чувства в залеза на живота си. Поуморен от дългото пътуване, но зареден с много преживявания и красиви спомени. Зората е началото, новото, непознатото. Залезът е мекотата на извървяната слънчева пътека, мъдростта на годините и златните спомени, скътани в душата. Тези, които ще ни стоплят и даряват със светлина, когато настъпи нощта. Загледайте залеза. Потопете се в златистите ласки на последните лъчи. Усещате ли спокойствието на затихващия ден? Каквото и да се е случило, то ще се скрие със слънцето и ще ви поведе към сънищата на нощта. Залезът е красив и малко тъжен. Защото е единствен. Никога няма да се повтори, виждате го само веднъж. И изчезва във вечността. Залезът ме обгръща в спокойствие и тишина. В хармония с живота и размисъл за скалите. Тези, които изкачих и другите, които не успях. Не се отказвам. Знам, че ще успея. Просто трябва да дочакам следващия залез...Колко залеза посрещаме и изпращаме в рамките на един живот? Красотата не може да се превърне в навик. Тя винаги удивлява, смирява, възвисява... Палитра от емоции, разстлани в една дъга превръщат сивотата в огнена заря. Залезът е огън, макар и затихващ. Докато остава искра, която да гори има и надежда... За това, че може още да не сме видели най-красивия си залез; вяра, че най-хубавото предстои.

Пролет!

Пролет е! Цветна, красива, щастлива... Всяко ново начало е толкова прекрасно. Всичко се възражда за нов живот. Природата ликува. Нека има песен в душата, вяра в сърцето и много слънчеви усмивки!Повярвайте, че имате сили да постигате мечтите си, гмурнете се със страст в новия живот. И благодарете! Че ви има, че сте здрави, че семейството и обичаните хора са добре. Облечете се цветно, излезте навън, запейте и се слейте с природата... Радвайте се на живота. Пролетта дойде!

За жената

На всички прекрасни дами, които четат този блог желая да са здрави, красиви, обичани, винаги да вярват в доброто, да се гордеят, че са жени и нека поводите за усмивки в живота ви бъдат повече от тайните сълзи! Честит празник!

За България

Да, българи сме! И си искаме държавата. Уморихме се да ни мачкат, лъжат, грабят- и да мълчим! Писна ни да живеем в страх и несигурност за семейството ни, децата, работата... Омръзна ни да гледаме как някои безнаказано вилнеят и живеят с чувство за превъзходство над "простосмъртните". Липсата на справедливост и ред е влудяваща. Отвикнахме да мислим, че нещо зависи от нас. Забравихме, че сме хора и... имаме права. Дали? Май права имат само крадците, нагушили се до пълно затъпяване с имоти, пари, власт. Затова ги пазят- да не би да им се наруши охолството и спокойствието. Някои сервилни медии ще се секнат да им се кланят. Наричат разбунтувалия се народ "лумпени". Родоотстъпничеството е страшно. Като че ли живеем в някакъв кошмар, където всеки служи на някой. Всеки има интереси. Задкулисни цели. Жалки, смешни човечета! Защо се укривате? От кого бягате? Нали сте честни и почтени? Защо ходите, въоръжени до зъби и с цяла кохорта охрана? Не можете да спите нощем, нали? Страхът ви е стиснал за гърлото, защото знаете, че възмездието ще е страшно. Няма да ви се размине. Нищо не е вечно. Още по-малко гаврата с цял един народ. Това не е вашата родина. Нямате място тук. България е страна на велики хора, с вековна история и свети дела. Няма да петните името й! Няма да го допуснем. Скрийте се в мишите си дупки- и си останете там. Сред смрад и разруха- това е живота, който заслужавате. Не сте никакъв елит, а самозвани парвенюта. Обречени сте на забрава и самота. Няма спасение за вас. Нали не сте си повярвали, че ще ви оставим да разрушите за две десетилетия една хилядолетна сага на величие и жар? Няма време... Паразити те в обществото ще изгният в собствената си воня. Адът е тук, на земята. За вас е! България е на хората. Затова, когато развеем трибагреника на трети март нека си спомним, че имаме вековна, велика история, че сме държава с богата култура, душевност, герои, които са загивали в името на България... Това е нашия рай и той е изграден с кръвта на смели мъжи и сълзите на български майки. Това няма забрава. България ще я бъде! В цялата й красота и величие тя ще пребъде! Напук на шепа изтребители, които се опитват съзнателно да разрушат всичко българско и родно. Как ще разрушите любовта на хората? Тя е в сърцата им, тя ги връща на българска земя. Как ще изтриете Вазов? Той е в паметта на хората. Как ще зачеркнете славната история на един героичен народ? И да искате не можете! Защото ние сме тук и обичаме България. Ние останахме- смелите, силните, добрите. И вярваме! Вярата ми никой не може да отнеме... За всички, които носят България в сърцата си- бъдете благословени! Да бъде България!

What is love?

Sometimes love is just a memory. A fleeting moment that once was. A smile, a look, a hug... A long-forgotten dream. A face you once loved. A person that no longer is. Love throws its shadows over the meadows of our mind, dangling on, refusing to let go, entwining in the labyrinths of slippery emotions. It may delve so deep into our being that we forget... Forget we were once loved. Then suddenly a scene from a movie, a voice, a touch uplifts the veil of forsaken hopes and we remember... The shadow was once real. We were there. We lived. And loved. Something that no longer is once glowed in our lives and left us feeling eternal... The memories rush back and we get a shot of energy in our blood system. It could be so wonderful if only it didn't hurt so much. The excruciating pain and the outburst of tears tell us we never really got over it. We buried the memory somewhere deep inside, locked it up and threw away the key. We hoped it would never resurface, swore we would never let it get to us again, ordered our mind to forget... Then one day the memory awakens from its coma. Doesn't matter anymore what triggered it off, there it is- a slap on the soul, an electric shock on the heart, a past gone wild... Life never turns back. It never stops. It only goes forward at a scary pace, threatening our sanity, mocking our happiness, defying all laws of reason. So much for amnesia! Face to face with our worst nightmare, a question screams in our face: Will I ever be loved again? Will this happen to me once more? Will I have the sense to recognize and live out the feeling? Will this, too, end some day...? How many times have you given up on love? Only to yearn for it with an even stronger passion. Love goes by its own rules. It comes uninvited and goes away at its own will. We are left counting the shattered pieces of our being, cursing memories and pleading for mercy. No one cares how you feel. No one gives a damn that you are hurting right down to the marrow of your bones. No one sees the pain in your eyes... The tornado was here. And now it's gone. And you are a living wreck, seduced and abandoned by a beautiful myth. You can search all you want, you will never find that kind of love again. Not now, not ever. Not in this lifetime. Your only hope is a second lifetime... Until then close your eyes and wander along the ethereal paths of your mind. Dream on. Memories will come and go. One memory will linger on. One love. One hope. One dream... Yes, we want it all. We want the fireworks and flowers, the euphoria and the breathlessness. The everlasting story and the happy ending. The promise of eternity and the never-ending feelings. What an illusion! The biggest one of all. Do you still want the illusion in your life? Are you game for the sacrifice? Do you really think it's worth the pain? Remember- one day you will just want to forget that it ever happened. Because it will remind you every second that you are weak and vulnerable and just a hopeless dreamer... The pain will never truly go away. Is it worth it? Let me be. Leave me alone. Let my love remain a memory... Hopefully, forever.

Happy New Year!

Well, the New Year has finally arrived. And with it we got a rush of new hopes, fresh dreams and a new urge to imagine, imagine... the new life we would like to have ahead of us. Our dreams keep us alive. Isn't that what it's all about? Dreaming? As long as we have the energy to keep on dreaming and believing in our dreams all is not lost. Where is it you would like to see yourself? Cuddled in the arms of the one who loves you in a hammock on the beach? Sounds like a fairy tale? And so what? Maybe this is the year that particular dream will come to life... Maybe there will be someone to hug you, maybe there will be a hammock, palm trees and blue skies merging with the blue waters on a white beach. Just the two of you. Believe in it! Wish for it! And whisper it to the Universe... Somewhere, out there, someone hears our prayers, I know. It is never too late to wish for a miracle. Dreaming is what keeps us alive. And what better time than right now to wish for a miracle? Even if it remains a fantasy, at least it's a beautiful one. Fairy tales are for kids. So be a kid! Remember how you used to lie in bed and wish upon a falling star? That vivid imagination is still inside you. You just have to let it out. It's okay to want it all. It's why we're still alive... Dream big, fall in love, live out your wildest fantasy, fly to a tropical beach, fall asleep in the arms of someone you love. Sure we can have it all. There is no limit to dreams. What did you wish for when the clock struck midnight? Go out there and make it happen. Or keep on dreaming... Life is for the brave. Welcome to the game. It's going to be a fun New Year. Whatever will be, will be... Happy New Year!

Не просете любов!

"Не се страхувайте да изгубите някого, който не се чувства щастлив от това, че ви има в живота си".
Срещаме различни хора в живота си. Някои са благословия, други са уроци. С едни ни свързва дълго приятелство, с други има любов, някои просто преминават без да оставят и следа... Но- един ден се събуждаш и виждаш, че нещата не са вече такива, каквито бяха или каквито ти се иска да бъдат. Всичко се променя. Понякога любовта просто си отива. Ако я е имало въобще... Струва ли си да се борим за някого, който всячески ни показва, че няма нужда от нас в живота си? Може би, да- в името на приятелството, на общите спомени, на хубавите преживявания... Обаче няма ли ответна реакция- по-добре забравете! Имаме един живот и той е кратък, за съжаление. Всеки има право на щастие, на любов. Защо да задълбаваме в проблемни връзки и емоционални драми? Слънцето е за всички, както и любовта. И двете трябва да носят щастие и прекрасни емоции. Ако липсва радостта от любовта- значи нея просто я няма. Може някой ден да я срещнете отново. Тогава със сигурност ще разберете- крилете й ще ви понесат в страстен полет на споделена радост. Ще бъдете прегръщани, целувани, обичани- няма как да не го разберете... Любовта не може да се скрие. Там, където това не се случва- ами, просто няма любов... Раздавайте любов- и ще я получите. Може би там, където не я очаквате, но ще я имате. А тя е всичко- и малък жест на внимание, и разбиращ поглед, и тиха близост, която ви изпълва. Когато ви нараняват, пренебрегват, подценяват- там не си струва да се борите... Любов не се дава на сила. Не се изисква. Не се проси. Никога не просете любов! Не влизайте в този омагьосан кръг, който рано или късно ще ви унищожи. Не си струва. Няма смисъл...
Бъдете щастливи! Споделяйте щастието си! Любовта сама ще ви намери... И ще озари живота ви с нови лъчи- само за вас!

The witch

Beware of me! You don't need my wrath spilling all over you. You definitely can't handle my strength and you are far too weak for my rage... So stay away. I am a witch. I deal with magic. I create dangerous potions that can kill or heal. I am powerful, more than you will ever know. I have inherited my skills from ages ago and I am at my best now. I can be kind, generous, merciful... The good witch. But I can be evil, too. Dark. Fatal. Your worst nightmare... You do not want to see that side of me. I can be horribly cruel. I have mastered the art of witchcraft over the centuries. Don't ever dare to threaten me. I am no longer afraid of anything. I have overcome my fears and insecurities. I now know who I am and what I am capable of. I have fought all my battles alone and I survived... My magic is my faith. I no longer tolerate the weak and the feeble. Don't ever stand in my way again with your foolish behavior, your fake feelings or your incorrigible acts. Keep your distance, for my fire can be lethal. I have had enough of idiots, users and losers... Anyone who dared take a shot at me or tried to steal my life away from me is long gone. Don't ask where they are now. Not a friendly place. I have divine protection. Like it or not. I have worked hard to achieve all that I am today and the horror is behind me. The battle was ferocious and the war was epic. This witch survived! So beware... When you gaze deeply into my beautiful green eyes and experience waves of sentiment, look no further. What lies beyond is not for all to see. You could be taking on more than you can handle. You have been warned. I am a lonely ranger. I have been resurrected from the dead and all I have now to remind me of my past is a broom and a few cats. Do not be fooled by appearances! A grand power lies within. Be careful which door you open and what you let out- angels or demons. The witch in me will never die. I may no longer need to cast spells but I can still shout out to the universe and make my voice heard. I can sing out loud and make the clear blue skies open above me... And there shall be healing rain or ashes from above. Whatever you deserve. This witch is beautiful. Make sure you never get to see her ugly side. No one will be able to save you then- from yourself. And my voice will still be heard. Forever and always...