Страници

25 октомври 2014

Първи сняг


Честит първи сняг! Навън побеля, снежната покривка се показа в целия си блясък. Чисто е. Мирише на чисто... След толкова чернилка, снегът е като манна небесна. Душата ми ще побелее сега, ще покрие цялата мърсотия, натрупана през годината. Спокойно е. И тихо. Малко е и тъжно. Защото има божий създания, които нямат покрив над главата си и не могат да се стоплят. Заради тях картинката не е съвсем идилична. Бих искала да дам подслон на всички тези любими същества, които са се настанили трайно в душата ми и още по-трайно навън. Уви... Бялата магия крещи за промяна. Изчистихме, изринахме, погребахме злото. Надявам се сега снежинките да покрият бавно, но сигурно следите от войната, да побелеем и отвътре. Отивам да пипна снега. Малка радост, спомен от детството. Идват дни на пречистени емоции, една далечна коледна звездичка се приближава на хоризонта, снежната магия завладява света. Нека да вали. Нека да затрупа всичко лошо, което тровеше живота ни. Нека помечтаем в бяло... Зимната приказка започна. Всяко ново начало е вълнуващо, очаквано, обвито в мечти и мистерия.... Ще прочетем и тази приказка. Дано да е все така красива до самия край, да е все така искрящо бяла и чиста, да носи спокойствие, топлина и уют в домовете и в душите ни. Нека натрупа с изобилие от благодат, мир и любов там, където е много необходимо. Нека няма гладни и студуващи души. Нека приказката е красива за всички, които я заслужават... И да остане все така бяла и чиста докрай. Амин.

16 октомври 2014

Война със злото

 
Ей, Бога ми, напоследък злото се взе много насериозно. Подаде грозната си мутра от смрадливата си дупка, навири нос, разшета се напред-назад, пръскайки гнусната си отрова, избълва своята помия, изплю няколко долни лъжи, спретна някоя и друга грандиозна измама и реши, че ще ме изплаши! Какво нещастно недоразумение! Каква ирония! Да изплаши мен?! Навярно не е схванало някои основни постулати в моя бит и душевност. Първо- не се плаша лесно. Затова лъжите и измамите не могат да ме стреснат кой знае колко. Второ- всеки опит за каквото и да е било насилие над мен или семейството ми може само да ме активира да отключа неподозирани таланти и да разгърна цялата си мощ за самозащита. Трето- ако някой все още не е разбрал- вещица съм била, вещица съм и сега, всеки ден при това.... Добра съм. И съм разбрана. Но- мога и да съм лоша. В лицето на злото ставам силна, връщам се през вековете, спомням си всички заклинания, които съм изричала, магиката извира и залива като лава грозната сянка на злото. Унищожава я. И преди, и сега съм във война със злото. Няма как да му се дам. Познавам превъплъщенията му. Разпознавам образа му. Подушвам гнилото му същество. Около злото винаги вони на мърша- без значение каква е опаковката. Смрад и чернилка се леят от всеки, който го е скътал в жалката си душица. Надушвам го отдалеч. И действам! Нямам време да чакам. Всяко едно закъснение му дава предимство пред мен. Изваждам целия арсенал, с който работя- ум, молитви, мотивация, бързина, реакция. Понякога забравям, че вече не съм в средновековието и изричам някое проклятие.  Да ми прости Господ! Наистина забравям... Това вече не е необходимо. Може и без клетви- да не си слагам грехове на душата. Обаче се надигам- в цялата си мощ и величие. Обличам вълшебната одежда. Тя е втората ми кожа.  Влизам в молитва. Докладвам. Обяснявам. Действам. Магията е в мен. Обикновено е скътана в дълбините на подсъзнанието- като неразгадан сън или спомен от предишен живот, обвит в мантията на великите магьосници. Пускам я в ход. С благословията на Силите на Светлината. С непокътнатата си вяра в силата на доброто и във вселенската справедливост.  Защото вярвам в Реда. И го спазвам. Защото ненавиждам хаоса. Мразя слугите на дявола. Отвращавам се от злото във всичките му измерения.... Приела съм неизбежното- то ще е винаги наоколо. Но- няма как да му се дам! И няма как да го оставя да си пуска пипалата към мен. Ако ще е война- да е! Ако не- да се скрие далеч от нас и никога повече да не го виждам, чувам или срещам. Нека тъне в собствената си помия. Да си сърба това, което си е надробило. Да му се връща стократно всяка гнусна мисъл, отправена към мен. Да му се случи това, което е пожелало на другите. Да се измете далеч от мен, далече от света, в който аз живея.... На Вси Светии излизат вещиците, призраците, духовете, демоните и всички  астрални създания. Една нощ, в която небето и земята се сливат в едно и всички сме в общата плазма. Трусове и сътресения ще има- докато се наместат пластовете. Докато се разбере кой откъде и закъде. Докато се настани мира, който очаквам. Ако идвате с добро- добре сте дошли! Елате в моя свят. Ако, обаче, подмолно или не,  тръгнете към мен със зла умисъл, с коварна цел или с мъст- предупредени сте! Вещицата в мен е жива.  И дори  не винаги осъзнава  колко е силна и на какво е способна.  Ще разберете- ако я предизвикате. Във ваш интерес е да не го правите. Щетите за вас ще са страшни...
Нека всички, които избрахме  доброто като кредо на своя живот, се обединим! Защото силата е в нас и само тя може да унищожи злото. Да го смачка и захвърли. Да го изтрие от живота ни... Бъдете добри и вярвайте в доброто! Бъдете силни и непреклонни пред злото! Не му позволявайте да вършее безнаказано! Ликвидирайте го в зародиш! За да живеете спокойно в своя свят на мир, хармония и любов. Защото това сте посяли. И това ще пожънете. Амин!

14 октомври 2014

Света Петка


Днес празнуваме денят на Света Петка. Моля се на светицата да закриля добрите хора, да пази техните семейства и да благослови вярващите със здраве, спокойствие и любов. Нека злото, което се опитва да вършее безнаказано бъде унищожено и изтрито от лицето на земята. Нека тези, които служат на това зло и го подстрекават да замлъкнат веднъж и завинаги.... Силата на Вярата е това, което ни крепи в тъмното и в сблъсъка със злото. Днес е мощен ден-  енергията, която струи има способността да изцелява и да извисява... Не случайно дребните, проклети същества истерясват и вилнеят от безсилие. На светли християнски празници доброто свети силно и проглеждат добрите, смирените, вярващи хора. Злите, низките просто ослепяват от светлината.... Да бъде светлина. Амин!

01 септември 2014

To my daughter



I am so blessed to have you. Life has been so kind to me. Everything is worth it. Just knowing you are there and that you are well fills me with deep gratitude. My love for you is unconditional. I pray that you will live a life of love, happiness and harmony. May God watch over you and bless you! My prayer for a daughter was answered 21 years ago and since then I have felt divine protection. Every new day is a miracle. The life we have been given is  such a special gift.  Everything I need is right here and all I ever wished for has come true... Thank you for choosing me to be your mother. This will always be our special day. The miracle of life... Happy Birthday, my Love!


22 август 2014

Желанията наши...


"Не искам грандиозни неща от живота, а малки неща, които правят живота ми грандиозен..."


11 август 2014

Да има любов!



Лято. Море. Вълни. Слънце. Пясък. И любов! Много любов....
За тези от вас, които тръгват към мечтаната си ваканция- тази песен е всичко, от което се нуждаете, докато сте в прегръдките на любимия човек... Тогава, когато телата се сливат в танца на любовта, а желанието изгаря в своя връх нека ритъма на страстта ви отведе по непознати пътища на шеметни емоции и горещи  нощи.... Мечтайте смело и сбъдвайте мечтите си. Открийте своя залез, насладете се на приключението ЛЯТО, бъдете винаги влюбени- в живота, в красивото, в магията ЛЮБОВ. Не я разкривайте, просто я изживейте.... Нека да е лято! Нека има любов!

17 юли 2014

Promise me summer....

A long, long time ago..... Promises made in summer do not usually last.  Blame it on the sea and the sun and the magic sunsets...  And just dream on. It's summer time again. There will always be summer, with or without you. There may even be more magic in the air than you felt way back then.  Love might not be just a mirage. Kisses may be real, too. There may be someone to hold your hand. Remember those days. Summer time miracles and sunny smiles happened once, a long time ago. And now it's just a cold, cold summer... I'll settle for the letter sealed with the kiss. If it ever comes my way. And if it doesn't- God willing, there may be other summers ahead... Enjoy your summer! Be loved! Be special to one person! Be whoever you want to be! Feel free to love... This beauty is ethereal and divine. So much love happens in summer. Don't ever miss out on the fun and the magic of it all. Because one day it will be the last... Till then- have an unforgettable summer! And don't forget to whisper to the one holding your hand in the moonlight "I love you!" Be happy together... Isn't that what this journey is all about?

11 юни 2014

Summer time


It's summer time again. Lovely, leisure, long summer days are here to stay. Soft, sweet, sensual nights are ours for keeps. "Dare to dream" - I saw this tattoo across a young bossom, small but eager enough to launch into the world of dreams. Summer time is the time to dream big. It's now or never... All that you have ever dreamt of is right there for you- you just have to reach out and go for it. What fascinates you most? Is it the waves on a remote shore? The green grass of home? The soothing forest of a distant mountain? What is it you really want? What is the last thing you think about before you fall asleep at night? Who is there with you- in your dreams at night? Who does your heart dream of? Who is it your body yearns for? Somewhere, out there, it's summer time all year round... On a far-away island in the sun, some little ray of your dream lightens the sand. Now close your eyes. And listen. What is it you hear? What is your favourite silence? The silence that soothes you to sleep each night. Is it the splashing of waves or the swishing of leaves? Is it the quiet footsteps of a small forest animal, fleeting through your dreams? Where are you now? And where is it you want to be? Dare to dream! You can be anywhere you want. With anyone you want. Doing whatever you want. Never mind if it's real. If it's happening in your heart and in your mind, it's as real as it will get. Your dreams are the ticket to any magical place you want to go. Summer is the best time to dream... Go out there and feel all those places you want to be in. Is it the grass you want? The ocean? The beach? Feel it, sense it, smell it. All those places are in us, they have always been part of us, maybe we haven't known it. Look out there- that could be you on those white sands. Maybe you are cuddled up with the love of your life in a hammock on a lonely island, just the two of you. The sun, the sea, the scenery- just reach out for it. So many vivid dreams. Such a lot of passion. It's your life, your love, your dream... Do it now. Live out your wildest fantasies. Feast your eyes and senses on all those fantastic places you know are out there somewhere. It really doesn't matter what others think or say. It's your dream and you can dream it anyway you want to. Who's to say what brings us more pleasure? Sensational summer time is the remedy for all our blues. Islands in the sun, fun rides along a roller coaster, waves of salty seas slushing all over. Enjoy it while it lasts. Just follow your heart... And it could be the summer you've always dreamt for. Hallo, sunshine! Hallo, life!

24 май 2014

24 май- светъл празник!


24-ти май- Ден на българската писменост и култура. Честит празник, българи! Да сте здрави, да пребъдете и да ви има и занапред.... Да помните историята си, да почитате дедите си и да милеете за бъдещето на децата си! Велика нация сме, духовно богата, благословена. Дали сме нещо на света- кирилицата. Светите братя Кирил и Методий дълго ще прославят родината ни. А ние? Как да продължим доброто дело? Нека се наречем българи с гордост и без излишен патос. Заслужаваме историята си и ковем бъдещето си. Културата е национална, но тя е и частица от всеки един от нас. Култура на поведение, на отношение към другите, на усещане за принадлежност към един велик народ. Дано успеем да я съхраним. За да ни има. За да се радваме на децата си. За да бъдем моста между славното минало и светлото бъдеще. Да почитаме дедите си и да милеем за културното наследство, което ще завещаем на децата си. Имаме прекрасен фолклор, вековно изкуство, невероятни млади таланти във всички сфери на науката и изкуството. Талантливи сме и сме умни! Какво тогава ни спира да бъдем напред и в икономиката, и в цивилизацията? Дали малко повече култура в ежедневието няма да ни е излишна? Нека не забравяме, че сме българи! Когато кръщаваме децата си, когато почитаме традициите си, прекланяме се пред историята и мислим за идните бъднини... За да се съхраним като народ и да се гордеем с минало, настояще и бъдеще. Това ни завещаха дедите, към това се стремяха. Днес земетресение на разлюля- силно, мощно, дълго. Разтърси ни душите, сърцата, разтрепери телата. Изхвърли ни с мощен трясък от привидния комфорт, в който се бяхме настанили. Светите братя Кирил и Методий сякаш ни изпратиха знак- ясен и безпардонен. Накъде вървите, българи? Какво се случва с вас? Какво ви завещахме, а вие докъде я докарахте! Събудете се! Опомнете се! Това ли са светлите бъднини, към които ви поведохме? Този ли живот искахте? Не? Ами, вие си го направихте такъв! Страхотен трус. Почувствах се като новородена. Сякаш изтърсих мръсотията, събирана с години навън. Имахме нужда от това разтърсване. Дано сме го разбрали...Светъл празник, скъпи българи!

13 май 2014

Какво ми пречи днес?


В България има една особена порода хора- вечно недоволните. Това са, може би, ваши роднини, познати, съседи, колеги. Огледайте се- веднага ще ги разпознаете! На тази порода хора всичко и всички им пречат- целодневно и целонощно, и без почивен ден! Когато се събудят сутрин те не благодарят на Бог, че са се събудили живи и здрави, че семейството им е живо и здраво, че децата им са добре, че имат покрив над главата си, че има какво да сложат в устата... Не! Първата им мисъл е: да видим какво ми пречи днес! Последвана от: кой ми пречи днес, с кого да се заям, на кого да се скарам, от кого да се оплача, срещу кого да пусна жалба/донос/оплакване/? И се започва....Така осмислят дена си. Тези хора не знаят как да живеят в хармония със себе си и обкръжаващия ги свят. Те никога не търсят доброто, не виждат красивото, не се усмихват. Те са сърдити на всички и на целия свят, защото нещо там им пречи и ги тормози, и целия им живот се върти около това как и с какви средства да унищожат истинската или въбражаемата заплаха за тяхното "спокойствие". Уви, то никога не идва. Защото, когато елиминират едно "зло", просто ги връхлита следващото. За тези хора няма почивен ден- те, горките, са преследвани денонощно от проблеми, които сами настървено си търсят. И да няма такива, ей Бога ми, света ще изринат, ама ще намерят! Защото трябва да недоволстват и да се оплакват от нещо или някого! Че иначе за какво им е живота?! Смисълът на жалкото им живуркане е да мрънкат, да хленчат, да се жалват, да се оплакват, да се сърдят, да недоволстват, да се карат, с който им се изпречи на пътя, да наставляват и... да се вечно нещастни, заради другите! Тежка мисия! Същите тези многострадални люде нямат приятели. Те имат съмишленици по съдба. Хора, като тях, които разбират "мъките" им и ги споделят. Същите като тях недоволни многознайковци, които си мислят, че света се върти около тях; които мразят всички и обвиняват целокупния свят за всичките си "проблеми". А проблеми при тези хора дал Бог в изобилие! Всички знаем, че кой каквото търси- това намира. Търсиш проблем- имаш го! Търсиш драма- ето я! Търсиш доказателства колко е гаден света- моля! Те просто те заливат. Настройваш си мисълта и емоциите на вълна "гаден живот, лоши, луди хора" и- хоп! Виждаш ги навсякъде около теб. След което се надуват от собствената си "прозорливост и величие". Да, те винаги са знаели какви ненормални хора има, а сега и животът им го доказва... Тази порода хора обикновено са недоволни и от семейството си. Децата им, според тях, са недообразовани, неслучили на партньор в живота, неумеещи да гледат собствените си деца и най-вече невслушващи се в "мъдрите" съвети на "загрижените" им родители... Не е чудно, че такива деца обикновено забягват на другия край на света само и само да са далеч от тази силна родителска "загриженост". Същите сърдити люде нямат личен живот. Техния интерес е живота на съседите/колегите/родата. Слухтят да чуят какво се случва там и се тормозят от случващото се денонощно. Защо ли се смеят съседите им сега? Че за какво има да се смееш в този гаден живот? Дали спят или ядат? Пак ли имат гости? Че за какво толкова си приказват с гостите? Ама, било празник? Глупости на търкалета! Дали пък не правят секс? .... Толкова много въпроси измъчват любознателните несретници, толкова много нови проблеми им се образуват.... Което само им доказва колко са прави, че всички хора са лоши и луди, а само те са нормални..... Ммм, да. Дотук добре. Това беше "веселата" част. Сега, обаче, да продължим нататък и да проследим какво се случва в живота на тези изтерзани от недоволство хора. Ами, как какво? Мислите им се превръщат в дела. Съдбата прави обратен завой и ги възнаграждава с истинско нещастие. Започват да ги сполетяват "трагедии". Страшни неща ги връхлитат "изневиделица" и направо преобръщат целия им "подреден" живот....Вижте ги- те са до вас. Разболяват се от тежка болест. Остават сами. Децата им се пропиват, полудяват, пропадат. Или, да не дава Господ, някакъв идиот размазва на парчета детето им насред улица. И тогава, може би, идва мига на просветление. Тогава разбират колко несъществено е това, че някой с нещо ти е пречил. Тогава се събуждат не с мисълта "кой да натопя днес?", а с болката от невъзвратимото...Тогава осъзнават що е то истински проблем. Или не? Ами, всичко зависи от менталния капацитет на "пострадалите". В повечето случай те отказват да се смирят. Или кроят планове как да си "отмъстят". Изживяват се като съдници на хората и проклинат съдбата.... Ами, да. Каквото повикало, това се обадило. Животът е безкрайно справедлив. И всеки си получава заслуженото. Няма трагедии- има последици от мисли и дела. Всички ние сме тук, за да живеем в хармония с природата, в мир и любов. За да се радваме на дълъг, спокоен и щастлив живот. Кой, каквото сам си направи и пожъне- това ще посее. Стара българска поговорка. Посейте любов- и цялата вселена ще ви отвърне с любов. Раздайте недоволство и омраза- и ще бъдете заляти с тройно повече омраза. Направете умишлено зло- и трагедията се размазва върху вас със скоростта на светлината! На никой няма да му се размине, никой не е по-велик от Създателя. Проклинайте силно- и проклятията ще ви се върнат стократно... Оплаквайте се непрекъснато- и ще се задъхате от яд и недоволство. Някои хора ще ме разберат, четейки това. Защото, слава Богу, много сме, които мислим така. За съжаление, обаче, винаги ще има и хора, които нищо няма да вдянат и още на следващата сутрин ще скочат с "бодрата" мисъл и мисия- какво ми пречи днес? Кой ме тормози и от кого да се жалвам? ... Нека! Щом така си осмислят живота. Всеки е в правото да живее в собствения си ад/рай. Въпрос на гледна точка и на нагласа- един и същ живот. Хора разни, мисли много и най-разнообразни. Вече не ми е жал за такива хора. Не искам и да знам за тях. Не се трогвам от "трагедиите" им.... Не съчувствам на "проблемите" им. Просто ги подминавам и дори не ги забелязвам. Не ги виждам, не ги чувам, не се интересувам от тях. Ако искат да са вечно сърдити- тяхно право! Само после да не изреват на умряло. Обаче и това не ме вълнува. Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи. За мен тези хора просто не съществуват. Те не са в моята вселена. Аз съм благодарна. За това, че ме има. За това, че аз и обичаните от мен хора сме живи и здрави. За това, че имам храна, дом, семейство. За това, че Бог чува молитвите ми и ме закриля. За това, че имам добри и верни приятели. За живота. За любовта. За всичко, с което съм дарена. За това, че съм благословена. За щастието, което успявам да открия. За красотата, която умея да виждам. За всичко това БЛАГОДАРЯ! Всеки Божий ден. Амин.