I did it my way....

Избрах да вървя през тръни и бунища. Издрана, изпепелена и смачкана от дивотията на джунглата, поемах по своя път в живота...Различният.  Не пожелах да вървя по утъпканите пътеки и гладките алеи, осеяни с цветя. Моят път е друг. Труден е, но е истински. Изстрадан е  и наситен с емоция и страст. Имало ли е смисъл да се рея из храсталаците, да падам и да ставам, и да се питам колко още ще продължи всичко това? А наоколо имаше градини... Красиви градини с много цветя. Можех да се разхождам спокойно по алеите и да се наслаждавам на красотата на култивираната природа. Не го направих. Тръгнах по неотъпканите пътеки и необятните чукари. Под открито небе посрещах слънцето и задрямвах под луната. Прегръщах бодливите храсти и се кротвах под тях, докато премине поредния ураган... Съдраха кожата, но не успяха да одерат душата ми. Не се свиква с болката! Дори, когато си приел, че тя е част от теб. Че има причина да е там... Бури вилняха по пътя; гръмотевици и ветрове ме блъскаха, събаряха и влачеха по кални дюни, тръните се забиваха в очите ми, докато издирвах своята пътека....Ослепях, за да прогледна. Осъзнавам колко необходимо е било да затъна в калта, за да се отърва от отровата и да излеза от измамното удобство на суетата. Илюзия е гладкия път. Само сред хаоса на остри камъни и свлачища можеш да изпълзиш от обвивката на глупостта, да сринеш пясъчните кули и да намериш силата за живот. Ако ти стиска. Ако имаш желание да вървиш напред. Иначе си обречен да си останеш там- долу, сред развалините, смачканите фасади и купчините с отпадъци. Изкачването не е лесно. Трябва да стиснеш зъби и да повярваш, че можеш да го направиш. Да се откажеш от всичко, за да имаш...познание. За какво? За смисълът от болката и жертвите по пътя на житейската мисия. За това, че пътят няма да е лек, но усилията си струват. Да знаеш, че всяко падане всъщност е било едно изкачване... Да приемеш своя път и да го извървиш достойно. Дали е опасно? Сигурно...Да знаеш, че там- горе може да се окажеш сам, но това да не те спре.  Оглеждам се около мен. Пусто е и тихо. Земята е притихнала, като след буря. Чернилката си е отишла с пороя. Вятърът е утихнал и кротко гали косите ми. Някъде в далечината слънцето се подава...Изправям се бавно.  Оцелях. Войната беше безмилостна, но не й се дадох. Силна съм и съм благодарна за пътя, който извървях. Без него нямаше да стигна до тук.  Струваше ли си страданията? Дали бих го извървяла отново? Накъдето и да погледна- виждам светлина, благоденствие, хармония,,, Това е моят път! Не бих го заменила с друг.  Начертан е от Бог.... И пътят, и истината, и животът. Амин!

Студено лято

Такава беше прогнозата- за едно студено лято. Лято, през което слънчевите лъчи няма да достигнат до дълбините на душата и да ги разгорещят... Самотно, студено лято без полъх нежност или дососване с целувка. Една изстинала химера, погубена във времето. Любим сезон, без  любим човек. Просто една сянка изсъхнала и скована от самота... Едно тъжно лято, изпято отдавна и отложено във време-пространство като камшичен удар за минали претрешения. Дори за такива, които умът отдавна е забравил и отхвърлил. Не знаеш защо. Не разбираш. Не питаш.... Защото и да питаш- отговор няма. Отдавна си изхвърлена от матрицата и си оставена  да вегетираш насаме. Наказана си. Не знаеш защо. А и няма смисъл да питаш. Полагала  си някакви усилия- очевидно недостатъчни. Обичала  си. Недостатъчно. Прощавала  си. Безмислено! Лятото дойде. Такова, каквото ти изпяха, че ще бъде-  назад във време, което дори не помниш... Проблясва бегъл спомен, като заблудена светулка от някой друг живот- не, не е твоя. Това не беше ти. Твоята същност е друга. Ти си и огън, и любов. И страст, и топлина.  Една жар птица, разбита в полет в ледена стена.  Убита с безразличие.  Обещаха ти студено лято, а ти така и не разбра защо... Може би защото наивно си вярвала, че ще ти се размине. Или си се надявала по детски, че обичта ти ще е взаимна. Или просто си мислела, че любовта е достатъчна, за да те спаси от лапите на студа, безразличието и леденото мълчание насред горещи  лета.... Лета, които няма да достигнат до сърцето ти, защото то отдавна вече не тупти в ритъма на любовта.  Да беше останала там, където е вечно лято.... Или поне да се завърнеш там някой ден. Всичко е временно и за малко. Едно студено лято е в разгара си, но и това ще мине. Ще дойде нов сезон. Неясно какъв. Всичко тече, всичко се променя... Родена си в разгара на лятото. Макар и сега да ти е студено, никой не може да ти отнеме топлината, освен Бог. Защото тя е вътре в теб. Той решава. Той знае отговорите. Знае и коя песен следва. Винаги ще има песни!  Някога те орисаха да студуваш насред лято. И ти изтанцува своя танц. Така, както се очакваше от теб.  Танцът свърши. Музиката спря. Настана време за нова песен... Не знаеш каква. Довери се! Една мелодия отново ще зазвучи за теб. Ще имаш своя песен.... Почакай. Ще я чуеш и ше я познаеш. Може да е песента на ранобудните птици. Или песента на розите.... Но тя ще прозвучи за теб. И ще е прекрасна. Вълнуваща. Страстна. Каквато си ти..... Да има песен! И да бъде лято!

Еньовден

Еньовден е. И вълшебството се случи! Магията разгърна своята мантия и се развихри още от сутринта. Невероятно е как денят ме събра с точните хора на точното място и в точното време. Разбира се, че няма случайности. Имаше само хармония, разбирателство, любов. Неусетно някак изплуваха отговори на въпроси, дълго отлагани във времето. Отговори, които очаквах и които ме поразиха със своята яснота. Осъзнах защо години наред живея с различни илюзии, отдавна изхвърлени от времето. Припомних си доста позабравени неща. За да не ги допускам никога повече в живота си. Видях кои са истинските приятели и хората до мен; тези, с които мога да мълча и пак да се чувствам добре. Приятелите, които ме карат да бъда по-добър човек, които ме обичат, въпреки всичко и които винаги са ме подкрепяли. Паднаха маските! Маскарада свърши. Ясно е кой си тръгва и кой остава. Знам с кого искам да празнувам, да тъгувам, да се смея и да плача. Накрая истината тържествува, доброто побеждава. Фалша, лицемерието, пошлостта и лъжите изхвърлям завинаги! Благодарна съм за живота, за любимите хора и за добрите приятели. Понякога забравяме миналото и се люшкаме в посоки, които водят до разруха и болка. Нека това минало изчезне завинаги, магията на днешния ден да изтрие тези спомени, но да остави в съзнанието уроците, които сме получили във времето. За да не забравяме никога хората, които са били до нас в трудни моменти, тези, които са ни помогнали да се справим с тях, както и тези, които са ни вкарали в тях! Не харесвате ли човека, в който се превръщате сред определени “приятели“? Стойте надалеч от такива “доброжелатели“. Никой няма право да ви руши душевния мир и никога повече няма да допусна някой да го направи! Това е моя урок и смятам, че е усвоен. Няма да се остава на ласкатели, грубияни, празнодумци. Отказвам да играя с опашатия. Моето място е другаде. Случвало се е да се колебая, да повярвам в несъществуващи приятелства, да допусна, че някой може да се промени... Наистина има и такива хора. И благодаря за всички, които са част от моя живот. Благодаря и на тези, които най-накрая показаха истинските си лица и ми преподадоха едни от най-трудните уроци. Да са живи и здрави и да си вървят по своя път! Сама не знаех колко съм силна. Вярата ми е непоколебима. Чувствам се и обичана, и разбрана... Какво повече му трябва на човек? Пожелайте си нещо на днешния светъл празник! Вселената ви чува. Животът е ужасно справедлив. Всеки получава точно това, което заслужава. Всеки има шанс да се промени към по-добро. Въпрос на желание и на воля. Ако имате сетива за посланията, които ви се изпращат- прегърнете ги! Всеки може да се разкае и да поиска прошка. Да скъса веднъж завинаги с лъжите, измамите, глупостта... Когато дойде просветлението, и изборът става по-лесен. Освободете се от присъствието на хора, които ви дърпат надолу. Оставете се да полетите... С любовта, която ви окриля и с вярата в доброто. Бъдете сигурни, че ще летите дълго, а тези, които летят с вас няма да ви позволят да паднете! Това е и магията на живота. Благодаря, че успях да надникна, макар и за миг, в работилницата на магии... Приказката с вълшебния край не е обещана на всички. Зависи кой какво ще пожелае да прочете и претвори...

Търпение...

Заради вярата си се научих на търпение. Това изтощително чувство, когато свеждаш глава и си казваш- и това ще мине, трябва търпение. Търпението е труден урок за всички, но най-вече за тези, които имат усещането, че животът им се изплъзва като пясък между пръстите и че всичко просто ще приключи без да си успял да направиш толкова много неща... Така е- животът е кратък. Отпуснати са ни някакъв брой земни години, които не е съвсем ясно за какво по-напред е най-благоразумно да се използват. А човекът иска толкова много неща. За предпочитане всичко и веднага. И няма търпение да.... започне да живее! Търпението е висша добродетел. В Библията пише, че ще бъдем възнаградени за нашето търпение. Сигурно е така. Никъде обаче не пише колко изморява търпението да чакаш, да чакаш, да чакаш..... Някой да се събуди. Нещо да се случи. Нанякъде да тръгнат нещата. Някакъв знак да се появи. Една мечта да се сбъдне.... И винаги зад вярата ти да се прокрадва мисълта, че напразно  си търпелив;  че това, което чакаш може и никога да не се случи. Или още по-лошо- да се случи тогава, когато вече си се изморил да чакаш, когато си казал сбогом на търпението и просто си зачеркнал тази фаза от живота си с всички придружаващи я чувства, копнежи и терзания. Но пък си бил търпелив. Възможно е да получиш бонус точки за това. За вярата и за търпението. За това, че си бил прилежен ученик, старателен, мислещ, подготвен и най-вече търпелив. Търпението ни учи да бъдем гъвкави. Помага ни да се приспособяваме. Показва ни как да затворим умишлено очи пред наболелия проблем и да махнем с ръка. Другото би било твърде болезнено и рязко. Изправянето пред дилемата, конфронтацията със спящия, разясняването на душевното и емоционалното състояние...  И челния удар с крайния резултат- нулева реакция, отсъстващ диалог или безмислено бръщолевене.  Търпението ви извисява над всичко това. То ви помага разумно  да приемете, че резултат вероятно няма да има, но всичко това ще ви просветне бавно, спокойно, на забавен каданс.  Даже може и да ви спести състресението от челния удар! Просто защото животът на двама души обикновено не е дирижиран  да върви в синхрон и хармония десетилетия наред.  Точно тогава търпението влиза в действие. Търпение, когато на единия му се спи, а другия иска да покорява върхове; търпение, когато виждаш брега, а другия спира да плува; търпение, когато виждаш, че любовта отдавна е в кома, но все още вярваш в чудеса и очакваш тя да се събуди.... Търпение ще ви е нужно и когато любовта излезе от комата, но не ви познае. Търпението е най-често предлагания  безплатен и непоискан съвет от всички вездесъщи по темата. То отваря и затваря темата и не се налага никой да ви слуша и да се взживява в коматозните ви състояния. Не е и необходимо. Тези уроци са си ваши. Както и грешките, които всеки човек допуска. Може търпението да не е ваш урок. Бидейки безкрайно търпеливи е възможно да засенчите друг,  далеч по-важен урок.... Затова е добре да сте умерено търпеливи  с... търпението. Понеже и то има своите граници. А когато се изчерпа намирисва на вкиснало сирене с изтекъл срок на годност... Неслучайно във Вечната Книга ни напомнят, че прекаленият  светец и Богу не е драг.  Живейте днес и сега. Тичайте, падайте, ставайте, но не спирайте да тичате. Защото застоят, изчакването, търпението може да ви изиграят  лоша шега. Може дори и вие да изпаднете в кома, докато търпеливо чакате някой да излезе от нея... А колко години време това търпение може да прахоса дори няма да броим, за да не се налага да срещаме и отчаянието като следващ грях.... А иначе е прекрасно да се окичите с ореола на търпението. Някой може да го забележи и даже да го оцени. А може и въобще да не го отрази. Изборът си е ваш, последствията също. Хубавото на този шарен живот с хиляди въпросителни е, че е цветен. Нищо не е черно и бяло. Нищо не е  само хубаво и само лошо. Живейте цветно! Не чакайте живота да се случи някой ден. И дарявайте търпение на любимите ви хора, но много внимателно и като скъп дар. За да не се изтърка във времето и от висша добродетел да се превърне в мръсен и никому ненужен парцал...  Блажени са.... търпеливите! Амин.

Моят свят е красив!

Светът около мен е безкрайно красив.Всичките ми сетива са отворени за тази божествена красота. Понякога се чувствам като лъч светлина, все едно съм човек от слънчевата раса. Благодарна съм, че имам очи за красотата, че умея да я разпознавам и да й се наслаждавам. В моя свят има толкова много картини с багри на дъгата, ухания на цветни градини и шепот на ангели.... Неслучайно мъдреците казват, че когато си на тъмно място не е защото си погребан, а защото си посаден. Израснах от малко семе, скътано в тъмнината. Повярвах в мечтите си и пожелах да видя божествената светлина. Поисках да се докосна до вълшебството на нашата галактика. И напуснах тъмнината! Помолих Бог за прошка и просветление. И Той чу молитвите ми. Прие разкаянието ми. И ме извиси... Там, където всичко е светло и красиво. Където мога да чувам песните на  цветята и да докосвам с лекота вселенската магия. Благодарна съм, че прогледнах. Всичко около мен вибрира с нежните струни на цветната дъга и песните на гората в едно. Прекланям се пред величието на природата. Поисках да се слея с нея и мечтите ми се сбъднаха. Няма по-велик учител от природата. Няма по-чиста енергия от слънчевата. Няма друг такъв свят.... Усещам любов във всяка фибра на тялото си- и земно, и астрално. Възвишената, Божествена любов. Не земната, плътската, нисшата. Сърцето ми премина на друга вибрационна вълна. Понякога трепти от вълнение при толкова красиви гледки. Влизам в други измерения, пътувам в други светове, сънувам нови галактики.... И отвсякъде извира още и още красота. Разгръщам своя приказен свят и прекланям глава пред чудесата, които Бог е сътворил. Летя високо над пошлото и тленното. Земята има толкова много райски кътчета. И докоснати от Бог места. Като Рила планина. Една възвишена вселена със свой ритъм и код. Там, където Учителя ни завеща танца на любовта и безкрайността.... За всички онези хора, които пожелаха да видят красотата, да се доверят на Неговите Завети и да потърсят истината. Малко хора останаха, които виждат красотата навсякъде. Малко могат да благодарят за щедрите дарове на земята. И една шепа умеят да ги пазят. Те винаги ще живеят в свой красив свят. За тях ще бъдат цветята. Ангелите ще им пеят... Заради тази красота си струваше да се отрека от земните изкушения. За да я има винаги около мен и в мен. Защото тя ме кара да се чувствам жива и вечна. Една частица от божественото тяло, която винаги ще свети със слънчевата светлина. За да слее в едно и свят, и природа, и Бог. И да разгърне цялата вселенска красота в святата й вечност.... Една дъга рисува своя ореол над мен и потъвам в цветовете й, окриляна, благословена, щастлива...

Забрана на лова

 

Дали в ерата на висшите технологии, свръх производството, консуматорското мислене и "развитата" цивилизация все още е необходимо да се практикува лова като спорт?  Хомо сапиенс отдавна напусна пещерата и не се нуждае от убийството  на животни, за да оцелее. Защо тогава съвременните  хора продължават да толерират този кървав спорт- лова? Смятам, че убийството за развлечение отдавна трябваше да се забрани със закон. Не е нормално в 21-ви век някакви двуноги да стрелят по четириноги, заради спорта. Истината е, че тези "герои"- ловците не биха имали никакъв шанс, ако се изправят с голи ръце срещу животните, които убиват. Те не биха рискували собствения си скъпоценен живот и да премерят сили с лъвовете, мечките, глиганите и други обитатели на нашата планета земя, срещу които насочват своето хладно оръжие. И що за спорт може да е убийството?! Хората така и не разбраха, че природата е по-силна от нас, че ние сме временно на тази земя, а всички опити да подчиним природата са обречени на провал. Природата ни отмъщава, защото не съумяхме да я опазим; защото решихме, че сме най-великите същества на тази земя и имаме право да разполагаме с живота на другите обитатели така, както на нас ни харесва....  Убийството е грях. Да започнем с това просто правило. Пише го и в Библията. Бог така е казал. Не убивай! Кога у нас ще проумеем, че ловът е просто узаконено убийство?! Не е спорт, не е развлечение, не е хоби! Това е смъртен грях, който налага спешни промени в закона и ЗАБРАНА за практикуване. Коста Рика го гласува. Там вече ловът е забранен със закон. Нека отново не сме последни по смислени промени. Много теми се преплитат в тази забрана- и еко мисленето, и хуманността, и християнските ценности.... Става въпрос за нашия живот днес и за живота, който ще завещаем на нашите деца утре. Бихме могли да им оставим една красива земя, където има място за всеки, който гради, пази и обича природата. Животните, растенията, хората сме част от един уникален организъм, наречен планета Земя. Всеки един удар по нейните обитатели нарушава равновесието. Потърпевши сме всички- и животни, и хора. Сигурна съм, че всеки нормален човек може да измисли далеч по-приятни занимания в свободното си време от убийство на животни. Кому е нужна тази агресия, това предумишлено зло в объркания свят? Крайно време е хората, от които зависят законите да постановят със закон забрана на лова като спорт! Да не бъркаме понятията спорт и убийство. Спортът е здраве, хармония, щастие, дълголетие. Ловът е убийство.  Този, който убива- без значение какво- е просто убиец. Той не е спортист. И животните са Божии създания- и те имат право на живот. Когато не застрашават човешки живот няма нужда да бъдат изтребвани, заради нечие криворазбрано развлечение. Въпрос на принцип е. На дълбоко хуманно разбиране за живота. На желание да живеем в мир и хармония със заобикалящия ни свят. В навечерието на ловния сезон искам да призова за тотална промяна на законите в сегашния им вид. Нека има дискусия по темата. Нека й се даде гласност. Ако трябва референдум. Нека се чуе гласа на хората. Да се спре ли със закон убийството на животни или не? Няма да коментирам тези, които практикуват лова като спорт. Не искам да съм като тях, не се интересувам от мисленето им. Щом веднъж си вдигнал пушка и си стрелял по беззащитно живот за мен не си човек. Право на мнение. Въпросът е дали ще надделее мнението на тези единични убийци или ще се чуе гласа на болшинството, които искат да се спазва реда и хармонията в природата? Жестокостта отдавна е отживелица. Оцеляването на човека не е свързано с убийство. Други са факторите, към които следва да се обърнем- вяра, смирение, добро.... Но- и това е друга тема за размисъл. Надявам се да успеем да извадим човешкото в нас и да го приложим за добра кауза- за живот, а не насилствена смърт. Нали не бихте завели детето си на лов? Да гледа или да стреля, или и двете? Нека престанем с лицемерието и да наричаме нещата с истинските им имена. Ловът е убийство. А всяко убийство изисква строги закони, които да го осъдят и забранят. В името на живота! Заради този прекрасен дар, живота. Заради самите нас.....

А казах ли ти....

                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Не ми се искаше да си вървиш,
                                          а някой ден във свят различен...
                                          ти свойта обич с мен да споделиш?...
                                          А казах ли ти днес, че тебе искам,
                                          каквото и да струва обичта;
                                          да можех да съм все до тебе близко,
                                          да бъда част от твоята душа?
                                          А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
                                          че хората живеят само миг,
                                          а нашият е бъдеще далечно -
                                          ще бъде ехо от сега издаден вик...
                                          А казах ли ти колко те обичам?...
                                          Дано в сърцето ти това да е простимо -
                                          пропуснах го, защото ми се вижда,
                                          че с двете думи е неизразимо...
                                          А казах ли ти днес, че тъй било решено:
                                          и двамата да скитаме без цел,
                                          преследвайки мечтите си,внушени
                                          от някой, който слага ни предел?
                                          А казах ли ти днес, че ще те чакам,
                                          дори и да не знам къде и докога...
                                          че пътят ти е връщане обратно,
                                          а аз съм указателна стрелка?
                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Дори да съм забравила,сама
                                          ще ти го кажа пак,когато свърши всичко...
                                          Обичам те! И утре, и сега....

Неизвестен автор

Дочакания Джулай

Отново изгря първото юлско утро. Дълго чакано, бленувано,  отлагано... Години наред бяхме в безтегловност, чакахме чудото, отлагахме мечтите си, взирахме се в неясното бъдеще. Но ето че дойде и този ден. Първият от дългата поредица на извоюваното щастие и заслуженото благоденствие. Вярвахме. Бяхме търпеливи. Работихме. Обичахме. И дочакахме.... Нищо не е така сладко, като изстраданото щастие. Беше много трудно. Имаше пристъпи на болка и отчаяние. Падахме, ставахме и продължавахме напред. Защото ставахме все по-силни. Излязохме калени от битката. По-мъдри. Знаещи. Можещи. Пелената падна. Маските се стопиха. Разбра се кой кой е и за какво се бори. Излязоха на светло мечти, стремежи, мисли, страхове, спотайвани истини... Нищо не е както преди. Всичко е различно и много по-хубаво. Тепърва ще се разгръща палитрата на благодатта, до която се докоснахме. В нашия паралел има съмишленици, семейство, приятели, хора с вяра и морал. Тези, които ще живеят и творят в новия свят. Тези, които са извън Армагедона. Които градят. Помагат. Дават. За всички, които разбраха смисъла на вселенската любов, загърбиха нисшите страсти, повярваха в Промисъла и се подчиниха на Разума. Всички онези, които изпълниха своите задачи, които загърбиха Аз-а в името на живот, посветен на Истината. Тези, които вярват и не търсят чудеса. Навлизаме в една напълно нова ера на общуване, с нови, чисти вибрации и с една подобрена матрица. Вече знаем кои сме и какво можем. Видяхме злото и се отрекохме от него. Нагледахме се на хора, оплетени в своя материален свят и неспособни да разпознаят истинското в живота. Превърнахме се в човеци, за които щастието на ближния е по-важно от собственото. Изхвърлихме остатъците от егото, разкаяхме се и поискахме искрена прошка за греховете, за греховните мисли и постъпки, за да изчистим тялото си- менталното, емоционалното и физическото. Потърсихме. И намерихме. Поискахме. И ни се даде. Работихме. Видяхме резултатите.... И никога не забравихме откъде тръгнахме, кой беше до нас и в добро, и в зло, и благодарихме за просветлението. Всичко вече ще е различно. Светът е различен. Ние сме различни. Една шепа хора, които си научиха докрай уроците и не се отказаха от крайната цел- да живеят в Раят, който е тук, на земята. Хора, които не се предадоха пред трудностите. Хора, за които смисълът на живота им е да започват своите изречения и молитви с "ние", а не с "аз". Много народ изпадна от борда. И това беше очаквано. Хора, които се взеха на сериозно. Хора, които избраха парите. Хора, които забравиха корените си. Които се дистанцираха "благоразумно" от приятелите си. Които не пожелаха да променят стереотипите си на мислене. И най-вече хора, на които им куцаше вярата. Тези, които не повярваха изпуснаха своя влак на мечтите. Влакът замина. Бъдещето вече няма да е еднакво за всички. Даже няма и да се срещаме в бъдеще с всички. Не е и необходимо. Времето пое своя ход. То заличи от списъците всички онези уж духовни личности, които се опияниха от успехите и материалните неща, отне им радостите, които трябваше да предстоят. Когато удари последният час, всеки един направи своя избор. Всичко се видя, записа и отчете. Матрицата ни има нов код. Подмениха се хора, мисии и задачи. Останаха тези, които имат силата на мисълта да продължат напред със семейството. Не моето, твоето, а НАШЕТО. Тези, които подадоха надежда на приятел в нужда, а сами имаха нужда от нея.... Тези, които се отказаха от  "полагащите" им се блага, за да спасят удавника и  без да очакват нещо в замяна. Които обичаха безусловно. И най-вече силните, които се огънаха, но не се пречупиха пред трудностите. Войната свърши. Силите са разпределени. Пътищата се разделят. Няма как да бъде другояче. За всички онези, които разбраха, че Пътят, Истината и Животът е само един и не търпи никакви отклонения- добре дошли в новия ви свят. Той вече започна. Не мислете тези, които отпаднаха. Не ги съдете, не е ваша работа. Не говорете дори за тях. Те нямат място във вашия свят. Вие положихте много усилия- за вас, за семейството, за приятелите и за вселената. Това се искаше от вас. Работихте безотказно и отговорно. Вие заслужихте живота, който предстои. Защото повярвахте в промисъла и в божествената любов. Защото се смирихте, помирихте и надскочихте материалното, тленното и временното. Сега сте частица от вечността. Божествена частица, която ще свети в новия живот. Вие ще имате всичко. Ще бъдете благословени. Закриляни. Озарени. Мечтите ви ще се разгръщат в новите страници, които ще разлиствате. Вие никога няма да се запитате дали сте щастливи- просто ще бъдете... Никога няма да усещате липса. Ще имате всичко, за  което сте мечтали. Молитвите ви са чути. За Здраве. Хармония. Мир. Любов. Благоденствие. Вие бяхте избрани да продължите напред. Това е Неговата воля. Благодарим! Амин!

Светите братя Кирил и Методий

Днес е светъл празник за всички българи, които милеем за родината, историята, културата, писмеността. Днес България има свой ден. Чрез делата на светите братя Кирил и Методий ние сме благословени да имаме в наследство най-ценното за един народ- буквите. Те са в началото на словото, на писанието, на литературата, на историческата памет на един народ през вековете. Да се прославя името им! Да почитаме винаги великото им дело! Народ без писменост не е народ, а стадо. Запалете свещ в душата си и около вас. За да ни има като народ и да бъде България! Благодарете на светците и на Бог, че сте избрани да се родите в тази велика страна. И да продължите тяхното дело.... Чрез литературата, словото и песента.... Благословена съм да съм наследничка на велик народ. Щастлива съм, че имах и все още чувствам, че имам личен празник днес. Защото най-прекрасният мъж, който имах в живота си- моят баща- носеше светлото име Методи! За мен няма смърт. Има само физическа раздяла. Затова знам, че това, което носим в душата и сърцето си се разпръсква във вселената и стига там, където е насочена любовта. Той знае, че го обичам. Чува ме. Може би заедно с мен изрича молитвата, която всеки божий ден нареждам пред кандилото. Той е навсякъде с мен- в цветето, което нося днес, в пламъка на свещта, в полъха на вятъра, който развява трибагреника ни и в сълзите, които пречистват.... Днес празнувам живота. Вярата. Любовта. И великото дело на светите братя Кирил и Методий. Както и паметта на татко. Всичко е любов. Чувствам се окриляна, благословена и закриляна. Защото помня! Помня своя род и история и ги почитам! Благодаря за всичко, с което съм дарена. Благодаря, че съм избрана да бъда частица от една велика промисъл. Благодаря на всички прекрасни хора, които имах и имам в житейския ми път тук, на земята. И знайте- продължавам напред с високо вдигната глава! Заради вас и вашите дела! Заради любовта, с която ме дарихте. Заради всички добри хора тук, които искаме да живеем в красота, хармония и благополучие. За да ни бъде! Амин!

Долетя Новата Година!

Долетя Новата Година! Чакана, бленувана, обвита в ореола на прошепнати мечти. Не се уморихме да мечтаем. Все се надяваме, че и този път съдбата ще е благосклонна към нас. И тайничко мечтаем поне едно желание да ни се сбъдне.... Вярваме все още- като малки деца. В Дядо Коледа и чувалчето с подаръци. В добрата фея и вълшебната пръчка, която сбъдва желания. В доброто, което се надяваме да ни споходи... Животът ни е низ от събития- и добри, и лоши. Всичко се случва, понякога не знаем защо точно на нас ни се случва това. Иска ни се да върнем часовника назад в едни  по-щастливи времена или да превъртим стрелките напред в едно по-хубаво бъдеще. Често се питаме какво сбъркахме или защо не получаваме това, което искаме. Вярваме, че щастието е на една стъпка разстояние и само едно нещо ни липсва, за да бъдем щастливи.... Но пък животът се случва тук и сега и той е точно такъв, какъвто ни е писано да бъде. Може би е по-лесно да се оставим на течението и да приемем нещата такива, каквито са. Без много въпроси. Без излишна драма. Нещо липсва, да. Нещо не достига. Нещо не е такова, каквото бихме искали да бъде. Животът е постоянна промяна. Някой или нещо си отива, друго идва. Може би е за добро. Вероятно трябва да сме търпеливи, за да разберем вселенската промисъл.  И да сме добри със себе си. Не за всичко сме виновни. Понякога усилията ни са напразни. Каквото е- това. Има хора, за които никога няма да сме достатъчно добри, каквото и да направим. И други, които винаги ще ни обичат- каквото и да направим. Ще има хора, които познават недостатъците ни, но въпреки това искат да бъдат до нас. И ще има такива, които с ледено безразличие ще отминават опитите ни за близост.... Тези, които останат и не се притесняват да раздават любов са истинските ни сродни души. Другите са просто мимолетни случки, макар да продължават с години. Любов не се дава насила. И не се взима насила. Когато някой ви откаже човешка близост, прегръдка, топлина или добра дума- няма какво да умувате повече. Той живее своя живот, в който няма място за вас. Който иска да ви има в живота си, бъдете сигурни, че ще положи всички необходими усилия, за да се случи това. Новата Година е и време за равносметка. Бъдете благодарни, че сте стигнали дотук. Житейската пътека е едно вълнуващо приключение с много неизвестни по пътя. Винаги нещо губим, но друго печелим. Потърсете вашето щастие в малките мигове на спокойствие около вас. Намерете вашата музика. Потърсете вашите хора, създания, гледки, случки, които ви радват. Палитрата е безкрайна.... Намерете това, което вас ви радва и го прегърнете. За другото забравете. Не дължите никому нищо. Животът си е ваш, мечтите са си ваши, копнежите също.... Цяла година предстои. Все нещо ще се промени. Дано е за добро. А когато и тази година отлети, дано да ви има, дано да сте добре, дано сте благодарни за даровете й.... Защото тя идва и си отива и никога не се повтаря. Да ви е честита Новата Година! Бъдете живи и здрави! Бъдете щастливи, смели, вярващи! Нали знаете, че понякога мечтите се сбъдват.....