Страници

27 декември 2010

Беше лято....


Беше лято.
Като волна птица ти разпали
крилатия огън на страстта…
Всеки лъч озаряваше клетви,
които вярваха във вечността.

Настана зима.
Как се става в утро, в което
до душата не стига светлина?
Как се топлят ледени надежди
след раздяла, мрак и самота?

Господи,
Отново идва нощ, в която
сърцето не иска да чуе прощалния зов…
И в люлката на спомена прегръща
своята велика, отминала любов.

25 декември 2010

Честито Рождество!


И се роди Божий син... Спасителят е на земята да ни пречисти от греховете и да спаси душите ни. Да е свято името му! Да има мир и любов във всеки дом. Светлина в сърцето, вяра в душата. Да сме живи и здрави, и силни, за да продължим по пътя на доброто, да прославим името Му и най-вече да бъдем хора. Истински, добри, благородни. Да е благодатна Коледа. Да е светла, топла и щастлива! Да повярваме в чудесата, с които сме благословени. Да се обичаме и да се радваме на земните блага, с които сме дарени. Да вярваме, че доброто винаги ще тържествува и вярата в него ще спаси света. Защото Той пожела да живеем в радости и любов, да бъдем щастливи тук, на земята и да почитаме всички хора. Нека има здраве и живот във всеки дом, детска глъч и усмихнати хора. Да живеем заедно в сговор, обич и разбирателство. Да има хармония и в дома, и в душите ни. Късмет, успехи и добрини.... Всеки да дочака коледното чудо и да благодари за него. Да приемем болката като част от великия вселенски урок за смирение, познание и духовно извисяване. Да бъдем искряща частица от тази вселена, пръскаща добра енергия и щастие навред. Коледа е чудо! И ние сме част от него. Бъдете живи и здрави, мили приятели. Да са чисти мислите ми и светли пожеланията ви. Бъдете щастливи! Честито Рождество...

19 декември 2010

Да почувстваш Коледа


Предчувствам Коледа. Усещам дъха на боровите клонки, потъвам в пухкавия бял сняг и чувам коледни звънчета на шейната на добрия старец. Обожавам Коледа. Елхата, която украсявам с трепет и вълнения, отварянето на кутията с играчки, спомените, които всяка от тях навява....Колко много Коледи съм посрещала! Дай Боже да има още много. С тъга и радост очаквам чудото на празника и мечтая за благословени дни. Коледа е празник светъл и божествен. Топъл, уютен, семеен и тих празник...Магията на Коледа е навсякъде. В отблясъка на червените топки, кипрещи се на елхата, в бухналата питка с късметчета, в шарените кутийки с подаръчета под елхата и лъчите от камината. Разглеждам коледните картички, посипани с блясък и се радвам на лъскавите гирлянди, прегърнали елхата. Малки свещички срамежливо премигват от дръвчето и огряват дребните играчки- сърнички, ангелчета, звънчета, шишарки и джуджета. Приказна красота! Коледа ме връща в детството, в безметежните години на щастие и любов. Помня трепетното очакване на подаръците, коледната трапеза на мама, молитвата на татко... Коледа вече не е същата. Татко го няма и едно място завинаги остана празно на масата. И въпреки това- магията витае във въздуха. По Коледа стават чудеса. Вярвам в тях. И тази Коледа ще запаля кандилото, ще подредя масата, ще приготвя подаръчета за семейството. Свята нощ. Когато всички си легнат, уморени и щастливи от вълненията, ще потъна в моити мечти, ще прошепна моята молитва. За здраве и благоденствие у дома. Ще приседна до елхата и ще се понеса на вълните на спомените...Всяка Коледа е неповторима. Ражда се Новото, вярата изгрява. Отново ще благодаря и ще притая дъх в очакване на чудото....Вярвам, че ще го има. И го очаквам...Благословени да сме на Коледа!

11 декември 2010

Коледни котета










Моята молитва за любов


Когато в живота изгрее звездата,
озаряваща дългия път напред….
Из бурната младост аз питам:
Дали ще бъде щедра Тя,
Съдбата?
Мистичната,
Могъщата,
Единствена съдба.

Когато някога се появи дъгата,
бленувана след гръмотевични дни…
Сред изпепелени чувства аз копнея:
Да докосвам с нежни ласки на
Жената…..

Вярната,
Любящата,
Истинска жена.

Когато доверието се пречупва в нощта
и жестоко изгаря идеални мечти….
От параклиса на грешните аз моля:
Дано да стане чудо и да възкръсне
Любовта!
Очакваната,
Съвършената,
Вечната любов.

Дано!

09 декември 2010

Света Ана


Баба ми се казваше Ана- майката на моята майка. Днес трябваше да има Имен Ден. Баба си отиде тихо и спокойно- така, както живя. Няма да забравя последните й думи. Благодари ми, че съм отишла да я видя и ми каза, че се моли да угасне кротко, като свещичка. Дори не можех да си помисля, че баба си отива, но тя си го е усещала и на протестите ми отвърна: "Всяко нещо има край." Права беше баба. Един живот угасна плавно и ни потопи в скръб. Обичах баба. Още я обичам. Чувствам я в сърцето си, в душата си, в мислите си... Помня как като малка ми четеше приказки за лека нощ и се гушкахме заедно в леглото. Баба правеше страхотен шипков мармалад, най-вкусният. Сега си купувам мармалада от магазина и винаги се сещам за баба. До последно слагаше буркани с различни вкусотии и се радваше, че е успяла да подсигури зимнината. Беше лъчезарна, одухотворена, хубава жена. На сватбата ми беше безумно щастлива, а когато се роди и първото й пра-внуче изпадна в умиление. Идваше у нас и го гледаше в захлас. Дъщеря ми правеше бебешки мимики, а баба й отвръщаше със същите муцунки. Пляскаше с ръце и се удивляваше на новия живот. Когато тръгнах да раждам, само баба ме успокои. Каза, че това е най-естественият процес и няма от какво да се страхувам. Повтаряше, че всичко ще е наред. Отново се оказа права. Баба имаше някакви сензорни способности, или силна интуиция. Когато я запознах с едно момче, което виждах за първи път, баба отсече, че това е бъдещия ми съпруг. Приличал на дядо ми ( нейния мъж) и беше убедена, че ще се оженим. Даже писала на нашите ( те бяха в чужбина тогава) - "Честит зет!". За всеобщо учудване сватбата беше след половин година! Баба обичаше живота. Хапваше си по малко от всичко и спазваше строг режим на заниманията. Никога не изпадаше в крайности, не се ядосваше за глупости. Искаше хората около нея да са щастливи. Тогава и тя беше щастлива. За съжаление, баба почина на Никулден- три дни преди именния си ден и тогава не успях да й кажа "Честит Имен Ден!" Изминаха години, но баба ми се появява в сънищата и знам, че бди над нас. Когато си раздал толкова много любов в живота си, няма как да не бъдеш запомнен с любов.... Затова днес й казвам, макар и от друго измерение :"Честит Имен Ден, мила моя бабо! Обичам те..." И ще запаля свещичка в нейна памет. За баба Ани.

08 декември 2010

Да усетиш ангел


Здравей! Позна ли ме? Аз съм твоят ангел-пазител. С теб съм от раждането ти; от първата глътка въздух, през годините, та до днес... Помниш ли ме? Твоята съдба, щастливата случайност, щурия късмет... Това бях аз- вечната ти бяла сянка, която ще бди над теб, докато те има. Понякога идвах в съня ти, за да ме чуеш. Тогава падаха предразсъдъците ти и ти се вслушваше в думите ми. Наричаше ме интуиция, предчувствие. Но това пак бях аз- вътрешния ти глас, пазителя на твоите тяло и душа. Моята мисия е да те пазя и да ти помагам в нелеките житейски битки. А когато дойде време да те предам в ръцете на Създателя, животът ни заедно ще е запечатан на филмова лента. Тогава ще можеш да ме видиш; да осъзнаеш, че ме има и че винаги бях до теб, дори когато отричаше Божията благословия. Да, знам, че много пъти се чувстваше забравена от Бога. Но аз чувах среднощните ти молитви; давех се в сълзите ти и виждах как душата ти се превива от болка. Бях с теб! Усещах страданието ти! И исках да ти кажа, че то е най-великия вселенски урок. И благодарение на него ставаш по-силна, по-мъдра и по-добра. Страданието е справедливо. Ужасно справедливо! Знам, че не го възприемаш така, но някой ден ще го разбереш. Как иначе ще се докоснеш до вселенската мъдрост? Страданието поражда състрадание. Отваря ти очите за чуждата болка. Защото ти не си сама на този свят! И други страдат, плачат, кървят... Някои дори много повече от теб. Зад всяка болка стои един урок. Тя те връхлита, за да ти покаже къде бъркаш и да те научи да се справяш с нея. Ти избираш как. Може с любов, може и с отрицание. Но нима има нещо по-силно от любовта? Когато усетиш любовта и се предадеш на нея, болката се изпарява, тъгата се разтваря, светлината те озарява...Чувстваш се богоизбрана. Ти наистина си Негово дете. Помниш ли колко пъти си се пощипвала, за да узнаеш това неземно щастие, което те огрява сън ли е или реалност? И се питаше с какво заслужи този земен рай. За всяко нещо си има причина. И за лошото, и за доброто. Понякога лошото е скрита благословия и един ден ще я разбереш. Дори и сега да не вярваш. Имаш още да се учиш. Но аз ще съм до теб и никога няма да те изоставя. И в най-тежкия ти миг. Ще ме видиш на лентата в края на земния ти път. Тогава, когато съзнанието ти се отвори към другите измерения. Бялата ти сянка, твоето второ “аз”. Не вярваш ли? Аз бях там, когато ти се отрече от Бог и от света. Когато ридаеше безутешно за пропиления си живот. Когато болката беше непоносима. Когато вярата ти се срина в бездната на измъчената ти душа...Вгледай се внимателно- аз пак съм там! И ти помагам. Как ли? Защо не виждаш стъпките ми до твоите? Погледни лентата – това са моите стъпки. Точно в този миг, мила, аз те носех на ръце...

05 декември 2010

Да подарим надежда!


Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

03 декември 2010

Изобилието на живота...


Имам най-прекрасните творения на света. Това изобилие, което Бог е изсипал върху мен прави всички пречки и трудности съвсем незначителни. Семейството ми- то е свято. И е пълно с любов и доброта. Да се радваш на обичта на най-близките си хора, да гледаш усмивките им, да чуваш гласовете им- какво щастие! Детето ми порасна, но всеки миг от живота й ми е донесъл толкова много радост и топлина. Благодарна съм, че я имам. Като на лента ми минават пред очите тези блажени моменти- родилния дом, първата прегръдка, първата дума, стъпка, първи клас.... и скоро абитуриентски бал. Благословена съм да бъда майка и това е наи-истинското нещо в живота ми. Мъжът ми е най-добрият човек, когото познавам. Моята опора, приятел, любовник, всичко, за което съм мечтала. Една любов, устояла на времето и предизвикателствата, минала през тръни, за да достигне до хармонията, която имаме днес. Благодарна съм и за нея. Домът ни е уютен, светъл, пълен с цветя; нашето убежище срещу проблемите отвън. Всеки бърза да се прибере, да сподели, да потърси обичта и утехата, които знае, че ще намери. Хубаво е у дома. С много труд и всеотдайност изградихме нашия оазис на спокойствие и любов. Такъв и ще го запазим. За да имаме любов, щастие и мир. Толкова много неща има у нас- разбирателство, прошка, съчувствие, доброта, усмивки и красота. Невероятно е с какво изобилие от благодат сме дарени... Не искам друго. Това е моята вселена. Имам всичко, което ми е необходимо и само се моля още дълго да сме благословени със здраве и късмет. Когато осъзнаеш какво всъщност имаш, това, което нямаш избледнява и губи значение. А да разбереш какво всъщност искаш е нелека задача. Дали понякога не искаме твърде много и излишни неща? Кое е важно за нас? Без какво не можем? Помолете се за истинските неща в живота, за да се чувствате и щастливи, и богати. С изобилие от най-прекрасните емоции в Рая, който би могъл да е тук, на земята. Стига да знаем да го потърсим...

01 декември 2010

Нека да вали....


Обожавам да вали. Мога с часове да съзерцавам капките по прозореца. Дъждът отмива тревогите ми, пречиства съзнанието ми. Усещам живителната му сила във всяка клетка на тялото си. Плачът на природата отнася лошото, изгнилото, съсипаното и напоява новото, чистото зрънце на новия живот. Нека да вали! Дъждът капе бавно и напоително, като сълзи по изгубената любов... Отишла си е, друга ще дойде. Вечният кръговрат! Обичам дъжда. Чувствам се като зародиш в малката си капсула, коята ще порасне голяма и ще се отвори към толкова прекрасни неща. Като разцъфнало цвете ще подам глава навън, за да попия чудесата на природата и да се слея с тях. Дъждът е обещание за вечност. Сменят се времената, идва нов ден, а след него друг.... Дано да вали! Водата е живот. Без нея няма нищо, освен суша и мъртва земя. Капките са Божиите сълзи на радост и на благодат. Тих есенен дъжд. Малко носталгичен, но много истински. Създава уют и спокойствие в душата. Какво е по-хубаво от това да съзерцаваш магията на пречистения свят, сгушен в домашния уют? Или предпочитате да сте навън? Ведно с дъжда, да усещате топлите капки върху жадната кожа и да се прераждате за новия ден? Обожавам да вали. Дъждът ми дава всичко, от което имам нужда- сила, спокойствие и чистота. Наслаждавам се на това прелестно природно богатство и се моля да продължи... Знам, че като спре дъжда слънцето отново ще изгрее.... Може да видя и дъга- за щастие! Ех, живот- кой те сътвори толкова прекрасен и неповторим? Благодаря! За това, че ме има, че обичам и съм щастлива тук и сега. Нека да вали...