Страници

04 юли 2016

Студено лято




Такава беше прогнозата- за едно студено лято. Лято, през което слънчевите лъчи няма да достигнат до дълбините на душата и да ги разгорещят... Самотно, студено лято без полъх нежност или дососване с целувка. Една изстинала химера, погубена във времето. Любим сезон, без  любим човек. Просто една сянка изсъхнала и скована от самота... Едно тъжно лято, изпято отдавна и отложено във време-пространство като камшичен удар за минали претрешения. Дори за такива, които умът отдавна е забравил и отхвърлил. Не знаеш защо. Не разбираш. Не питаш.... Защото и да питаш- отговор няма. Отдавна си изхвърлена от матрицата и си оставена  да вегетираш насаме. Наказана си. Не знаеш защо. А и няма смисъл да питаш. Полагала  си някакви усилия- очевидно недостатъчни. Обичала  си. Недостатъчно. Прощавала  си. Безмислено! Лятото дойде. Такова, каквото ти изпяха, че ще бъде-  назад във време, което дори не помниш... Проблясва бегъл спомен, като заблудена светулка от някой друг живот- не, не е твоя. Това не беше ти. Твоята същност е друга. Ти си и огън, и любов. И страст, и топлина.  Една жар птица, разбита в полет в ледена стена.  Убита с безразличие.  Обещаха ти студено лято, а ти така и не разбра защо... Може би защото наивно си вярвала, че ще ти се размине. Или си се надявала по детски, че обичта ти ще е взаимна. Или просто си мислела, че любовта е достатъчна, за да те спаси от лапите на студа, безразличието и леденото мълчание насред горещи  лета.... Лета, които няма да достигнат до сърцето ти, защото то отдавна вече не тупти в ритъма на любовта.  Да беше останала там, където е вечно лято.... Или поне да се завърнеш там някой ден. Всичко е временно и за малко. Едно студено лято е в разгара си, но и това ще мине. Ще дойде нов сезон. Неясно какъв. Всичко тече, всичко се променя... Родена си в разгара на лятото. Макар и сега да ти е студено, никой не може да ти отнеме топлината, освен Бог. Защото тя е вътре в теб. Той решава. Той знае отговорите. Знае и коя песен следва. Винаги ще има песни!  Някога те орисаха да студуваш насред лято. И ти изтанцува своя танц. Така, както се очакваше от теб.  Танцът свърши. Музиката спря. Настана време за нова песен... Не знаеш каква. Довери се! Една мелодия отново ще зазвучи за теб. Ще имаш своя песен.... Почакай. Ще я чуеш и ше я познаеш. Може да е песента на ранобудните птици. Или песента на розите.... Но тя ще прозвучи за теб. И ще е прекрасна. Вълнуваща. Страстна. Каквато си ти..... Да има песен! И да бъде лято!