Страници

Показват се публикациите с етикет празник. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празник. Показване на всички публикации

01 януари 2012

Добре дошла, 2012!


Хубава Нова Година. Дойде прекрасна, вълнуваща, изпълнена с надежда. За здраве, щастие, любов, късмет и много успехи! Дойде с песни, танци и весели мигове. Беше и бурна, и уютна, и шумна, и тиха. Нова Година- чакана, желана, мечтана... Както я посрещнахме, така да ни върви през цялата година! Да има смях, танци и вълшебни мигове. Да има любов и щастие в семейството, живот и здраве за всички. Да бъдем благословени! Да бъдем щастливи! Да бъдем много здрави и късмета да е с нас.
Сурва, весела година, догодина, до амина.... Ще бъде! Добре си ни дошла, Нова Година!

21 ноември 2011

Ден на Християнското Семейство


21 ноември- Ден на Християнското Семейство. За уюта, топлината и подкрепата, която ни дава семейството може да се пише безкрай. Както и за безусловната любов, с която ни обгражда. Семейството е свято. То е най-ценното, което имаме след здравето. Да се научим да го ценим и да сме благодарни за него. Бог закриля семейството и бди над него! Природата ни е дарила с този вечен кръговрат на закрила и любов. Като деца сме обичани и гледани от нашите родители, а после като възрастни създаваме собствено семейство, грижим се за децата си и помагаме на остарелите родители. Животът е толкова по-хубав, когато имаш с кого да го споделиш. Да имаш съмишленик и в добри, и в трудни моменти. Да имаш с кой да се посмееш и кой да те прегърне, когато плачеш. Да знаеш, че си обичан винаги и имаш на кого да разчиташ. Когато светът около теб се разпада, семейството е силата, която те задържа на повърхността и те предпазва от потъване. Нека винаги да го има! Нека всеки намери своя пристан в семейството. Да са живи и здрави всички любими хора в моето семейство! Не мога без тях. Те са смисълът на всичко, което правя, на целия ми живот... Бог да бди над нас и да ни благослови! Амин.

24 юни 2011

Магьосницата


Магьосницата сбъдваше всякакви мечти. Размахваше вълшебната си пръчка и тутакси се появяваха бленуваните желания на човечетата. Малките обитатели на поверената й капсула постоянно искаха нещо от нея. Мечтаеха до открият магията на любовта. Разбъркваха странни билкови отвари и ги сипваха тайно в питието на обекта на своите мечти. И чакаха чудото да стане…Други искаха да открият непознати земи, да се сдобият с изящни вещи и да отбелязват различни победи. Магьосницата беше великодушна. Сбъдваше мечтите на своите човечета и посипваше главиците им с магичен прашец. Мъничетата имаха право на щастие, на мечти, а нейно задължение беше да сбъдва тези мечти…Понякога дребосъците мечтаеха за странни неща. Не винаги разбираше желанията им, но се стремеше да не ги разочарова. Странни й се виждаха с тези смешни форми, нескопосани движения и хаотични мисли. Един мечтаеше за семе, което да си посади и отгледа, а друг искаше готов парк с цветни градини. Не беше лесно да угоди на всички, ала дарбата й да доставя наслада не биваше да се похабява. А и нима не беше чудесно да виждаш толкова много доволни лица? Случваше се да не може да огрее навсякъде и това предизвикваше люто недоволство сред мечтателите. Свикнала на какви ли не състояния на търсещите помощта й, магьосницата не се отчайваше. Знаеше, че като сбъдне следващата им мечта, вече няма да гледат толкова сърдито и да се карат помежду си. Някои бяха по-настойчиви от други. За да придадат тежест на желанията си, палеха свещи и извършваха специални ритуали. Само да знаеха колко смешни изглеждаха…Едни я призоваваха с амулети, други всячески се опитваха да навлязат в материята й и да прилагат похватите й- така, както те ги разбираха. Не им се сърдеше. Твърде кратък беше престоят им в капсулата и разбираем беше стремежът им към съвършенство. Разбира се, такова понятие не съществуваше, но те нямаше как да знаят това. Надарени с богато въображение и оборудвани с не малко технически придобивки, мечтите им се вихреха с пълна сила. Струваше й се, че колкото повече имаха, толкова повече искаха. Задъхваше се от безконечните им желания ,но не се предаваше. Нали затова беше магьосница? Мечтите им я обстрелваха денонощно и не търпяха отлагане. Мънички същества, а с огромни мечти! Някои полагаха усилия сами да си помогнат, други чакаха наготово. Донякъде я улесняваше това, че повечето от мечтите си приличаха. Един я молеше за здраве, друг за богатство, трети за успех, а някои дори за прошка… Всякакви ги имаше. Но- мечтите са за това, за да се сбъдват. Тя знаеше, че ако престанат да мечтаят, схемата ще се разпадне и човечетата ще паднат в ямата. Мечтите им ги крепяха, даваха им сили да се борят със себе си, помежду си, и с капсулата. Така беше от хилядолетия, така щеше да бъде и занапред… А тя щеше да ги води напред. Тях и мечтите им. Но и магьосницата имаше една мечта. Дали някога щяха да я чуят? Да сбъднат нейната мечта? Как й се искаше поне веднъж някой да помечтае за всички тези блага, но не за себе си, а за друг човечец. Чакаше….И се надяваше. Такава беше мечтата на магьосницата. Простичка, но така трудно изпълнима.

24 март 2011

Благовещение


Днес е Благовещение. И най-силната отрова губи своята сила. Колко отрови поехме през зимата? Отровихме си и тялото, и душата, и мислите... Днес е време да се пречистим, да поискаме прошка за греховете си и да се надяваме да получим Блага вест. Очаквам я. Благата вест. За мен тя би означавала, че Бог чува молитвите ми и знае какво съм си пожелала. Всеки един от нас има свидна мечта. Толкова скъпа, че чак не знаем дали сме достойни за нея... И все пак- продължаме да се молим и да се надяваме. Преосмислила своите грешки, душата ни се моли за спасение. Дали осъзнаваме как с мислите си сами подреждаме житейските събития? Но със сигурност знаем колко е трудно да се направляват тези мисли. Понякога те просто ни изпреварват с темпото си и се реят хаотично в главата ни, рисувайки не дотам желани образи. Отровата е в нас. В мислите ни и в сърцето. Затова ни е тъжно, мрачно и потиснато. Страхът вледенява и най-горещото пролетно слънце, а обърканите ни чувства унищожават в зародиш и най-светлите желания... Толкова сме грешни! Позволяваме на дявола да жонглира с душата ни и после се чудим защо сме като смачкани, сдъвкани и изплюти. Животът ни е предоставил избор. Можем с години да се лутаме в мрака, но бихме могли и да се потопим в пролетните лъчи, да разтворим душата си за светлината и да прошепнем своята молитва с ясното съзнание, че тя ще бъда чута. Да се опитаме да бъдем щастливи! Да се порадваме на простите неща. Да престанем да се тревожим за бъдещето и да се оставим на Божията промисъл... Да прочистим съзнанието си и да дочакаме Благата вест. Убедена съм, че няма да закъснее. Тя е за нас, хората. Понякога достига до нас по неведоми пътища и не я разпознаваме веднага. Друг път е ярка и открита. Но тя е там. Помислете си за нея. Какво е важно за вас в този миг? Кое е най-съкровеното ви желание? Пожелайте си го! Чудесата стават. Благовещение е....

07 март 2011

Майка


Мама е любов. Всеки ден й казвам колко много я обичам. Дали е достатъчно? Тя е цялата вселена, събрана в късче любов. Никой не може да обича като нея. Колко много добрина има в очите й, мекота в душата й, топлина в прегръдките...Когато ме гушне се чувствам малка и закриляна. Там някъде все още усещам вибрациите на пъпната връв, както в мига на раждането. С рев ме разделиха от нея, но само за да изградим нова и силна връзка между нас. Знам , че съм й причинила много болка и страдание още с появата си на бял свят. Не й спестих тревоги и разочарования. И въпреки това ме обича. Безусловно. Така умее само мама. Всичко ми прощава. И винаги ме подкрепя. Когато съм безумно щастлива се обаждам на мама. Тя най-истински ще се радва заедно с мен. Когато съм стигнала дъното и сълзите не спират- пак отивам при мама. Да ме утеши, успокои и да ми обещае, че слънцето пак ще изгрее...После може и тя да си поплаче скришом. Но не и пред мен. Не се оплаква, за да не ме тревожи и товари с нейните проблеми и болежки. Когато мама е болна ме свива стомаха; с всяка фибра на тялото си усещам страданието й. Чакам и се моля- сгушена като ембрион – слънцето да изгрее... и мама отново да се усмихне.
Мама е свята. Само тя умее щедро да раздава любов без да очаква нещо в замяна. Щастлива е, когато ние, децата й, сме щастливи. Светът й рухва, когато някоя от нас е в беда. С цялата си воля се моли за нас- да сме здрави, щастливи и да постигаме мечтите си. Животът й- това сме ние. И мъка, и радост. И грижа, и обич. Хубаво е с мама. Животът ми е пълен, дните – прекрасни. Никога не е късно да й кажа колко много я обичам. И никога не може да е достатъчно...Аз също съм майка. Познавам безмерната любов, която блика от мен към това чудо на природата- детето ми. Когато станах майка изведнъж осъзнах колко несправедлива и лоша съм била понякога към мама. С типичния младежки егоизъм несъзнателно съм я наскърбявала. Всичко ми е прощавала.
Мама е радост. Мисълта, че я има, че мога да чуя гласа й, когато съм далече и да знам , че ме чака да се прибера- това е Божия благословия и най-великото щастие. Животът с мама е чудесен. Повечето хора си тръгват, ако корабът потъва. Но мама остава. Тя е с мен докрая. Понякога ми се струва, че съм й длъжница. Но тя нищо не иска в замяна; любовта й няма цена. Вярва, че доброто ражда добро. Благодарение на нея имам късче от рая – тук, на земята...Благодаря ти, мамо. Бъди благословена! Нека любовта винаги те озарява.
Мама е любов! Всичко около нея е озарено от любов. И слънцето, и дъгата, и цветята. Искам да й подаря цвете. Една червена роза. Дали ще мога да й кажа, че сърцето ми бие за нея? Розата е израз на любов. Мама обича рози. Най-хубавата е за нея. На мама- с любов!

03 март 2011

България в сърцето....


Сънувам България. Всяка нощ се впускам в астрала и се завръщам у дома. Имам нужда да почувствам родината, макар и насън. Пренасям се в моето легло, в моята спалня. Става ми хубаво и леко на душата. Чувствам се защитена. Луната огрява лицето ми и подсушава сълзите. Сякаш ми шепти, че е една за всички... Защо ли тогава у дома ми изглежда по-бяла, по-чиста? А сутрин? Сутрините са блажени. Слънцето се прокрадва срамежливо между белите пухчета на родното небе и гали ли, гали косите ми... Нежно, уханно, пролетно, Българско слънце! Искам още малко да поспя, така ми е мило. Когато стана ще видя Витоша- зелена, величествена, вечна. Тук, където живея няма планини и гори. Не като нашите. Има само пусти равнини, като равната линия на сърцето на ЕКГ екран. Жива ли съм още? Казват, че от носталгия не се умира. Знам ли... Мъчно ми е за България! Много ми е мъчно- и за планините, и за морето, и за домашния уют. Даже и за кокичетата. Бели, чисти, свежи. Чудно как едно кокиче може да излъчва такава любов и красота. Тук кокичета няма. Затварям очи и ми замирисва на люляк...Помня как около дома ни винаги ухаеше на цъфнали люляци- сини, бели, лилави, те се спускаха на гроздове по клоните и сътворяваха венец от цветни аромати.
Сънувам моя дом. Единственото място, където съм се чувствала закриляна и обичана. Така е, у дома и стените помагат. Как ми се иска поне за малко да прегърна тези стени- топли, гладки, светли, поели цялата енергия от предишния ми живот. Животът в България. Един сън. Скъп спомен. И мечта... Мечтата някой ден да се завърна. Не исках да живея навън, но се наложи. А боли- така боли, когато осъзнаваш, че всичко, до което се докосваш е чуждо. И че там някъде- далече в сънищата те очаква Дома... Дали ще ме дочака? Единствена, обичана страна. България в сърцето ми.....

02 ноември 2010

Честит Първи Рожден Ден, JadieAngel!


Точно преди една година, на 2.11.2009г. с много желание и малко колебание създадох този блог. Измина година на творчество, нови приятели и много положителни моменти с JadieAngel. Равносметката? 260 лични публикации- проза, стихове, статии в различни сфери- литература, психология, автобиографични есета на английски. Навремето имах дневник, в който вписвах творенията си, сега имам този електронен дневник, в който мога да давам воля на литературните си наклонности.
За хубавите емоции с блога, за щастието да твориш, за възможността да публикуваш мисли, идеи и случки- за всичко това благодаря!
Чести Първи Рожден Ден, Jadie Angel! И до много нови срещи!