Страници

06 октомври 2016

I did it my way....



Избрах да вървя през тръни и бунища. Издрана, изпепелена и смачкана от дивотията на джунглата, поемах по своя път в живота...Различният.  Не пожелах да вървя по утъпканите пътеки и гладките алеи, осеяни с цветя. Моят път е друг. Труден е, но е истински. Изстрадан е  и наситен с емоция и страст. Имало ли е смисъл да се рея из храсталаците, да падам и да ставам, и да се питам колко още ще продължи всичко това? А наоколо имаше градини... Красиви градини с много цветя. Можех да се разхождам спокойно по алеите и да се наслаждавам на красотата на култивираната природа. Не го направих. Тръгнах по неотъпканите пътеки и необятните чукари. Под открито небе посрещах слънцето и задрямвах под луната. Прегръщах бодливите храсти и се кротвах под тях, докато премине поредния ураган... Съдраха кожата, но не успяха да одерат душата ми. Не се свиква с болката! Дори, когато си приел, че тя е част от теб. Че има причина да е там... Бури вилняха по пътя; гръмотевици и ветрове ме блъскаха, събаряха и влачеха по кални дюни, тръните се забиваха в очите ми, докато издирвах своята пътека....Ослепях, за да прогледна. Осъзнавам колко необходимо е било да затъна в калта, за да се отърва от отровата и да излеза от измамното удобство на суетата. Илюзия е гладкия път. Само сред хаоса на остри камъни и свлачища можеш да изпълзиш от обвивката на глупостта, да сринеш пясъчните кули и да намериш силата за живот. Ако ти стиска. Ако имаш желание да вървиш напред. Иначе си обречен да си останеш там- долу, сред развалините, смачканите фасади и купчините с отпадъци. Изкачването не е лесно. Трябва да стиснеш зъби и да повярваш, че можеш да го направиш. Да се откажеш от всичко, за да имаш...познание. За какво? За смисълът от болката и жертвите по пътя на житейската мисия. За това, че пътят няма да е лек, но усилията си струват. Да знаеш, че всяко падане всъщност е било едно изкачване... Да приемеш своя път и да го извървиш достойно. Дали е опасно? Сигурно...Да знаеш, че там- горе може да се окажеш сам, но това да не те спре.  Оглеждам се около мен. Пусто е и тихо. Земята е притихнала, като след буря. Чернилката си е отишла с пороя. Вятърът е утихнал и кротко гали косите ми. Някъде в далечината слънцето се подава...Изправям се бавно.  Оцелях. Войната беше безмилостна, но не й се дадох. Силна съм и съм благодарна за пътя, който извървях. Без него нямаше да стигна до тук.  Струваше ли си страданията? Дали бих го извървяла отново? Накъдето и да погледна- виждам светлина, благоденствие, хармония,,, Това е моят път! Не бих го заменила с друг.  Начертан е от Бог.... И пътят, и истината, и животът. Амин!



04 юли 2016

Студено лято




Такава беше прогнозата- за едно студено лято. Лято, през което слънчевите лъчи няма да достигнат до дълбините на душата и да ги разгорещят... Самотно, студено лято без полъх нежност или дососване с целувка. Една изстинала химера, погубена във времето. Любим сезон, без  любим човек. Просто една сянка изсъхнала и скована от самота... Едно тъжно лято, изпято отдавна и отложено във време-пространство като камшичен удар за минали претрешения. Дори за такива, които умът отдавна е забравил и отхвърлил. Не знаеш защо. Не разбираш. Не питаш.... Защото и да питаш- отговор няма. Отдавна си изхвърлена от матрицата и си оставена  да вегетираш насаме. Наказана си. Не знаеш защо. А и няма смисъл да питаш. Полагала  си някакви усилия- очевидно недостатъчни. Обичала  си. Недостатъчно. Прощавала  си. Безмислено! Лятото дойде. Такова, каквото ти изпяха, че ще бъде-  назад във време, което дори не помниш... Проблясва бегъл спомен, като заблудена светулка от някой друг живот- не, не е твоя. Това не беше ти. Твоята същност е друга. Ти си и огън, и любов. И страст, и топлина.  Една жар птица, разбита в полет в ледена стена.  Убита с безразличие.  Обещаха ти студено лято, а ти така и не разбра защо... Може би защото наивно си вярвала, че ще ти се размине. Или си се надявала по детски, че обичта ти ще е взаимна. Или просто си мислела, че любовта е достатъчна, за да те спаси от лапите на студа, безразличието и леденото мълчание насред горещи  лета.... Лета, които няма да достигнат до сърцето ти, защото то отдавна вече не тупти в ритъма на любовта.  Да беше останала там, където е вечно лято.... Или поне да се завърнеш там някой ден. Всичко е временно и за малко. Едно студено лято е в разгара си, но и това ще мине. Ще дойде нов сезон. Неясно какъв. Всичко тече, всичко се променя... Родена си в разгара на лятото. Макар и сега да ти е студено, никой не може да ти отнеме топлината, освен Бог. Защото тя е вътре в теб. Той решава. Той знае отговорите. Знае и коя песен следва. Винаги ще има песни!  Някога те орисаха да студуваш насред лято. И ти изтанцува своя танц. Така, както се очакваше от теб.  Танцът свърши. Музиката спря. Настана време за нова песен... Не знаеш каква. Довери се! Една мелодия отново ще зазвучи за теб. Ще имаш своя песен.... Почакай. Ще я чуеш и ше я познаеш. Може да е песента на ранобудните птици. Или песента на розите.... Но тя ще прозвучи за теб. И ще е прекрасна. Вълнуваща. Страстна. Каквато си ти..... Да има песен! И да бъде лято!

24 юни 2016

Еньовден


Еньовден е. И вълшебството се случи! Магията разгърна своята мантия и се развихри още от сутринта. Невероятно е как денят ме събра с точните хора на точното място и в точното време. Разбира се, че няма случайности. Имаше само хармония, разбирателство, любов. Неусетно някак изплуваха отговори на въпроси, дълго отлагани във времето. Отговори, които очаквах и които ме поразиха със своята яснота. Осъзнах защо години наред живея с различни илюзии, отдавна изхвърлени от времето. Припомних си доста позабравени неща. За да не ги допускам никога повече в живота си. Видях кои са истинските приятели и хората до мен; тези, с които мога да мълча и пак да се чувствам добре. Приятелите, които ме карат да бъда по-добър човек, които ме обичат, въпреки всичко и които винаги са ме подкрепяли. Паднаха маските! Маскарада свърши. Ясно е кой си тръгва и кой остава. Знам с кого искам да празнувам, да тъгувам, да се смея и да плача. Накрая истината тържествува, доброто побеждава. Фалша, лицемерието, пошлостта и лъжите изхвърлям завинаги! Благодарна съм за живота, за любимите хора и за добрите приятели. Понякога забравяме миналото и се люшкаме в посоки, които водят до разруха и болка. Нека това минало изчезне завинаги, магията на днешния ден да изтрие тези спомени, но да остави в съзнанието уроците, които сме получили във времето. За да не забравяме никога хората, които са били до нас в трудни моменти, тези, които са ни помогнали да се справим с тях, както и тези, които са ни вкарали в тях! Не харесвате ли човека, в който се превръщате сред определени “приятели“? Стойте надалеч от такива “доброжелатели“. Никой няма право да ви руши душевния мир и никога повече няма да допусна някой да го направи! Това е моя урок и смятам, че е усвоен. Няма да се остава на ласкатели, грубияни, празнодумци. Отказвам да играя с опашатия. Моето място е другаде. Случвало се е да се колебая, да повярвам в несъществуващи приятелства, да допусна, че някой може да се промени... Наистина има и такива хора. И благодаря за всички, които са част от моя живот. Благодаря и на тези, които най-накрая показаха истинските си лица и ми преподадоха едни от най-трудните уроци. Да са живи и здрави и да си вървят по своя път! Сама не знаех колко съм силна. Вярата ми е непоколебима. Чувствам се и обичана, и разбрана... Какво повече му трябва на човек? Пожелайте си нещо на днешния светъл празник! Вселената ви чува. Животът е ужасно справедлив. Всеки получава точно това, което заслужава. Всеки има шанс да се промени към по-добро. Въпрос на желание и на воля. Ако имате сетива за посланията, които ви се изпращат- прегърнете ги! Всеки може да се разкае и да поиска прошка. Да скъса веднъж завинаги с лъжите, измамите, глупостта... Когато дойде просветлението, и изборът става по-лесен. Освободете се от присъствието на хора, които ви дърпат надолу. Оставете се да полетите... С любовта, която ви окриля и с вярата в доброто. Бъдете сигурни, че ще летите дълго, а тези, които летят с вас няма да ви позволят да паднете! Това е и магията на живота. Благодаря, че успях да надникна, макар и за миг, в работилницата на магии... Приказката с вълшебния край не е обещана на всички. Зависи кой какво ще пожелае да прочете и претвори...

02 май 2016

Търпение...


Заради вярата си се научих на търпение. Това изтощително чувство, когато свеждаш глава и си казваш- и това ще мине, трябва търпение. Търпението е труден урок за всички, но най-вече за тези, които имат усещането, че животът им се изплъзва като пясък между пръстите и че всичко просто ще приключи без да си успял да направиш толкова много неща... Така е- животът е кратък. Отпуснати са ни някакъв брой земни години, които не е съвсем ясно за какво по-напред е най-благоразумно да се използват. А човекът иска толкова много неща. За предпочитане всичко и веднага. И няма търпение да.... започне да живее! Търпението е висша добродетел. В Библията пише, че ще бъдем възнаградени за нашето търпение. Сигурно е така. Никъде обаче не пише колко изморява търпението да чакаш, да чакаш, да чакаш..... Някой да се събуди. Нещо да се случи. Нанякъде да тръгнат нещата. Някакъв знак да се появи. Една мечта да се сбъдне.... И винаги зад вярата ти да се прокрадва мисълта, че напразно  си търпелив;  че това, което чакаш може и никога да не се случи. Или още по-лошо- да се случи тогава, когато вече си се изморил да чакаш, когато си казал сбогом на търпението и просто си зачеркнал тази фаза от живота си с всички придружаващи я чувства, копнежи и терзания. Но пък си бил търпелив. Възможно е да получиш бонус точки за това. За вярата и за търпението. За това, че си бил прилежен ученик, старателен, мислещ, подготвен и най-вече търпелив. Търпението ни учи да бъдем гъвкави. Помага ни да се приспособяваме. Показва ни как да затворим умишлено очи пред наболелия проблем и да махнем с ръка. Другото би било твърде болезнено и рязко. Изправянето пред дилемата, конфронтацията със спящия, разясняването на душевното и емоционалното състояние...  И челния удар с крайния резултат- нулева реакция, отсъстващ диалог или безмислено бръщолевене.  Търпението ви извисява над всичко това. То ви помага разумно  да приемете, че резултат вероятно няма да има, но всичко това ще ви просветне бавно, спокойно, на забавен каданс.  Даже може и да ви спести състресението от челния удар! Просто защото животът на двама души обикновено не е дирижиран  да върви в синхрон и хармония десетилетия наред.  Точно тогава търпението влиза в действие. Търпение, когато на единия му се спи, а другия иска да покорява върхове; търпение, когато виждаш брега, а другия спира да плува; търпение, когато виждаш, че любовта отдавна е в кома, но все още вярваш в чудеса и очакваш тя да се събуди.... Търпение ще ви е нужно и когато любовта излезе от комата, но не ви познае. Търпението е най-често предлагания  безплатен и непоискан съвет от всички вездесъщи по темата. То отваря и затваря темата и не се налага никой да ви слуша и да се взживява в коматозните ви състояния. Не е и необходимо. Тези уроци са си ваши. Както и грешките, които всеки човек допуска. Може търпението да не е ваш урок. Бидейки безкрайно търпеливи е възможно да засенчите друг,  далеч по-важен урок.... Затова е добре да сте умерено търпеливи  с... търпението. Понеже и то има своите граници. А когато се изчерпа намирисва на вкиснало сирене с изтекъл срок на годност... Неслучайно във Вечната Книга ни напомнят, че прекаленият  светец и Богу не е драг.  Живейте днес и сега. Тичайте, падайте, ставайте, но не спирайте да тичате. Защото застоят, изчакването, търпението може да ви изиграят  лоша шега. Може дори и вие да изпаднете в кома, докато търпеливо чакате някой да излезе от нея... А колко години време това търпение може да прахоса дори няма да броим, за да не се налага да срещаме и отчаянието като следващ грях.... А иначе е прекрасно да се окичите с ореола на търпението. Някой може да го забележи и даже да го оцени. А може и въобще да не го отрази. Изборът си е ваш, последствията също. Хубавото на този шарен живот с хиляди въпросителни е, че е цветен. Нищо не е черно и бяло. Нищо не е  само хубаво и само лошо. Живейте цветно! Не чакайте живота да се случи някой ден. И дарявайте търпение на любимите ви хора, но много внимателно и като скъп дар. За да не се изтърка във времето и от висша добродетел да се превърне в мръсен и никому ненужен парцал...  Блажени са.... търпеливите! Амин.

09 януари 2016

Моят свят е красив!

Светът около мен е безкрайно красив.Всичките ми сетива са отворени за тази божествена красота. Понякога се чувствам като лъч светлина, все едно съм човек от слънчевата раса. Благодарна съм, че имам очи за красотата, че умея да я разпознавам и да й се наслаждавам. В моя свят има толкова много картини с багри на дъгата, ухания на цветни градини и шепот на ангели.... Неслучайно мъдреците казват, че когато си на тъмно място не е защото си погребан, а защото си посаден. Израснах от малко семе, скътано в тъмнината. Повярвах в мечтите си и пожелах да видя божествената светлина. Поисках да се докосна до вълшебството на нашата галактика. И напуснах тъмнината! Помолих Бог за прошка и просветление. И Той чу молитвите ми. Прие разкаянието ми. И ме извиси... Там, където всичко е светло и красиво. Където мога да чувам песните на  цветята и да докосвам с лекота вселенската магия. Благодарна съм, че прогледнах. Всичко около мен вибрира с нежните струни на цветната дъга и песните на гората в едно. Прекланям се пред величието на природата. Поисках да се слея с нея и мечтите ми се сбъднаха. Няма по-велик учител от природата. Няма по-чиста енергия от слънчевата. Няма друг такъв свят.... Усещам любов във всяка фибра на тялото си- и земно, и астрално. Възвишената, Божествена любов. Не земната, плътската, нисшата. Сърцето ми премина на друга вибрационна вълна. Понякога трепти от вълнение при толкова красиви гледки. Влизам в други измерения, пътувам в други светове, сънувам нови галактики.... И отвсякъде извира още и още красота. Разгръщам своя приказен свят и прекланям глава пред чудесата, които Бог е сътворил. Летя високо над пошлото и тленното. Земята има толкова много райски кътчета. И докоснати от Бог места. Като Рила планина. Една възвишена вселена със свой ритъм и код. Там, където Учителя ни завеща танца на любовта и безкрайността.... За всички онези хора, които пожелаха да видят красотата, да се доверят на Неговите Завети и да потърсят истината. Малко хора останаха, които виждат красотата навсякъде. Малко могат да благодарят за щедрите дарове на земята. И една шепа умеят да ги пазят. Те винаги ще живеят в свой красив свят. За тях ще бъдат цветята. Ангелите ще им пеят... Заради тази красота си струваше да се отрека от земните изкушения. За да я има винаги около мен и в мен. Защото тя ме кара да се чувствам жива и вечна. Една частица от божественото тяло, която винаги ще свети със слънчевата светлина. За да слее в едно и свят, и природа, и Бог. И да разгърне цялата вселенска красота в святата й вечност.... Една дъга рисува своя ореол над мен и потъвам в цветовете й, окриляна, благословена, щастлива...