Изгубен в морала

Превода на понятието „морал” е изключително трудно и хлъзгаво начинание. Значението на думата е претърпяло сложни морфологични и социални промени през годините. В днешно време да се говори за морал е като да се спускаш по леден склон, а лавината да се срутва застрашително след теб. Затова и хората обикновено избягват да употребяват този термин, за да не се изгубят в дебрите на изгнилите и опорочени междуличностни взаимоотношения. И все пак- днес, повече от всякога, сме свидетели на една титанична криза в отношенията между хората, където моралът не само че се губи в превода, ами и заплашва да срине из основи дълго изгражданото чувство за достойнство на българина. Само преди стотина година българите са късали от залъка си, за да подадат на гладните. Приютявали са непознати в скромните си домове, за да ги спасят от студ, глад и смърт. Помагали са безкористно на бедстващи и нуждаещи се. Били сме сплотени и….силни! Вероятно затова сме и оцелели през векове на робство и мъчения. Разчитали сме, че има кой да ни помогне, ако сме в беда. Човещината не е била просто езиково понятие, а истинска основа за общуване между хората. Как изглеждат нещата днес? Не само, че трудно можеш да намериш кой да ти помогне, ами по-вероятно е в момент на слабост псевдо- силните на деня да се нахвърлят върху теб и като чакали да се опитат да оглозгат малкото останали мръвки по кокалите. Грозна гледка! Не зная кой закон дава право на някои хомо сапиенс да се изживяват безнаказано, като бабаити, канибали, вандали и крадци на чужд физически и интелектуален труд. Самите те, горките, никога не са създали нещо стойностно в живота си и се разяждат от злоба, виждайки че любовта процъфтява и приятелството остава точно там , където са се опитали да посеят семето на злото. И тяхната не е лесна, но те са последните, които имам намерение да съжалявам…. Те заслужават единствено забрава. А хората, които не са се отказали от българските си корени, трудолюбието, благодарността и чувството за принадлежност към този велик народ- тях със сигурност ги чака изобилие от щастие, успехи и много любов. Това автоматично ги превръща в силните на деня. Както казва Дънов- когато даваш повече, отколкото получаваш ти си благословен и ще се радваш на Божията искрица всеки ден. Да, злото е сред нас и то е силно. Да, адът е тук на Земята, а Армагедона е в стихията си, но……не се плашете! Вярвайте в доброто, мислете и правете добро, и ще се радвате на хубав и спокоен живот, изпълнен с много щастие и любов…. Нещо, за което някои хора само ще мечтаят- напразно!

За сираците и домовете

Напоследък се появиха доста негативни реакции спрямо благотворителната кампания на "Великолепната шесторка" по ЬТV. Стигна се дотам от телевизията едва ли не да се оправдават защо са предприели подобно "обречено" начинание. Във форумите бълват призиви срещу поредното измислено начинание... Като зрител, майка и гражданка на страната, в която живея и където смятам да остана бих искала да изразя своето становище по проблема.
Изцяло подкрепям инициативата на предаването, пускам СМС-и и се възмущавам от репортажите за условията, при които живеят децата в домовете. Това достатъчно ли е? Едва ли. Дали помагам с нещо? Не мисля. Очевидно за подобно начинание трябват пари. Много пари. Тези пари трудно се събират от хората, поради всеобщата беднотия на народа. Нормално е в такива случаи да се запитаме къде е държавата и защо е абдикирала от задълженията си спрямо бъдещето си- децата? Защото всички знаем, че без деца няма бъдеще тук. Децата ни напускат страната в търсене на нормални условия за живот, а тези, които остават има тепърва да се борят с бюрократичните недомислици у нас.
Пари за домовете за сираци няма. Всяко дете заслужава семейство! Как да му го осигурим? Хората трудно отглеждат собствените си деца, трудно им осигуряват качествено образование, здравеопазване и работа по-нататък. Същевременно, за да станеш приемен родител има доста тромави и сложни процедури, които биха отказали от начинанието и най-големите ентусиасти. Има и 300 000 бездетни семейства, които нямат пари за ин витро процедури и с години се блъскат в сложната дилема- да родят или да осиновят? За съжаление, и двете процедури са еднакво тежки и понякога невъзможни. А домовете продължават да се пълнят с деца, които биват изоставяни ежедневно.... Въртим се в някакъв порочен кръг с години, от който като че ли няма изход.
Предлагам да се създаде по-гъвкава система за желаещите да осиновят дете. Нека процедурата става по-бързо и без излишни формалности, за да могат желаещите да имат дете да не се отказват. Да им спестим войната с бюрократичната машина- така ще имаме повече щастливи семейства и по-малко деца в домовете. За желаещите да станат приемни родители да има по-качествен и бърз контрол, но без в момента действащите задължителни курсове за гледане на деца. Нали никой не си мисли, че едномесечен курс може да те научи да бъдеш родител? Това е умение, което се усвоява цял живот.Понятието "временно" семейство също ми се струва неподходящо. Вярно, че всичко на този свят е временно, но все пак родителските грижи не бива да се окачествяват като такива. Това не е в полза на децата, които ще бъдат отглеждани в приемни семейства. И накрая- нека има силна превантивна дейност за тези, които искат да си оставят децата в домове поради невъзможност да ги гледат- На тях трябва да се помага. Да, оказва се, че да отгледаш дете в България е истинско геройство- това правят хиляди обикновени семейства всеки ден. За тях също трябва да се помисли. Очевидно ще трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ. Ако искаме да имаме бъдеще тук и децата ни да са част от това бъдеще.
Дотогава- малко или много всичко ще бъде проформа и с краткотрайни резултати. От което губим всички.