Страници

20 юли 2015

А казах ли ти....


                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Не ми се искаше да си вървиш,
                                          а някой ден във свят различен...
                                          ти свойта обич с мен да споделиш?...
                                          А казах ли ти днес, че тебе искам,
                                          каквото и да струва обичта;
                                          да можех да съм все до тебе близко,
                                          да бъда част от твоята душа?
                                          А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
                                          че хората живеят само миг,
                                          а нашият е бъдеще далечно -
                                          ще бъде ехо от сега издаден вик...
                                          А казах ли ти колко те обичам?...
                                          Дано в сърцето ти това да е простимо -
                                          пропуснах го, защото ми се вижда,
                                          че с двете думи е неизразимо...
                                          А казах ли ти днес, че тъй било решено:
                                          и двамата да скитаме без цел,
                                          преследвайки мечтите си,внушени
                                          от някой, който слага ни предел?
                                          А казах ли ти днес, че ще те чакам,
                                          дори и да не знам къде и докога...
                                          че пътят ти е връщане обратно,
                                          а аз съм указателна стрелка?
                                          А казах ли ти днес, че те обичам?
                                          Дори да съм забравила,сама
                                          ще ти го кажа пак,когато свърши всичко...
                                     
     Обичам те! И утре, и сега....

Неизвестен автор

01 юли 2015

Дочакания Джулай


Отново изгря първото юлско утро. Дълго чакано, бленувано,  отлагано... Години наред бяхме в безтегловност, чакахме чудото, отлагахме мечтите си, взирахме се в неясното бъдеще. Но ето че дойде и този ден. Първият от дългата поредица на извоюваното щастие и заслуженото благоденствие. Вярвахме. Бяхме търпеливи. Работихме. Обичахме. И дочакахме.... Нищо не е така сладко, като изстраданото щастие. Беше много трудно. Имаше пристъпи на болка и отчаяние. Падахме, ставахме и продължавахме напред. Защото ставахме все по-силни. Излязохме калени от битката. По-мъдри. Знаещи. Можещи. Пелената падна. Маските се стопиха. Разбра се кой кой е и за какво се бори. Излязоха на светло мечти, стремежи, мисли, страхове, спотайвани истини... Нищо не е както преди. Всичко е различно и много по-хубаво. Тепърва ще се разгръща палитрата на благодатта, до която се докоснахме. В нашия паралел има съмишленици, семейство, приятели, хора с вяра и морал. Тези, които ще живеят и творят в новия свят. Тези, които са извън Армагедона. Които градят. Помагат. Дават. За всички, които разбраха смисъла на вселенската любов, загърбиха нисшите страсти, повярваха в Промисъла и се подчиниха на Разума. Всички онези, които изпълниха своите задачи, които загърбиха Аз-а в името на живот, посветен на Истината. Тези, които вярват и не търсят чудеса. Навлизаме в една напълно нова ера на общуване, с нови, чисти вибрации и с една подобрена матрица. Вече знаем кои сме и какво можем. Видяхме злото и се отрекохме от него. Нагледахме се на хора, оплетени в своя материален свят и неспособни да разпознаят истинското в живота. Превърнахме се в човеци, за които щастието на ближния е по-важно от собственото. Изхвърлихме остатъците от егото, разкаяхме се и поискахме искрена прошка за греховете, за греховните мисли и постъпки, за да изчистим тялото си- менталното, емоционалното и физическото. Потърсихме. И намерихме. Поискахме. И ни се даде. Работихме. Видяхме резултатите.... И никога не забравихме откъде тръгнахме, кой беше до нас и в добро, и в зло, и благодарихме за просветлението. Всичко вече ще е различно. Светът е различен. Ние сме различни. Една шепа хора, които си научиха докрай уроците и не се отказаха от крайната цел- да живеят в Раят, който е тук, на земята. Хора, които не се предадоха пред трудностите. Хора, за които смисълът на живота им е да започват своите изречения и молитви с "ние", а не с "аз". Много народ изпадна от борда. И това беше очаквано. Хора, които се взеха на сериозно. Хора, които избраха парите. Хора, които забравиха корените си. Които се дистанцираха "благоразумно" от приятелите си. Които не пожелаха да променят стереотипите си на мислене. И най-вече хора, на които им куцаше вярата. Тези, които не повярваха изпуснаха своя влак на мечтите. Влакът замина. Бъдещето вече няма да е еднакво за всички. Даже няма и да се срещаме в бъдеще с всички. Не е и необходимо. Времето пое своя ход. То заличи от списъците всички онези уж духовни личности, които се опияниха от успехите и материалните неща, отне им радостите, които трябваше да предстоят. Когато удари последният час, всеки един направи своя избор. Всичко се видя, записа и отчете. Матрицата ни има нов код. Подмениха се хора, мисии и задачи. Останаха тези, които имат силата на мисълта да продължат напред със семейството. Не моето, твоето, а НАШЕТО. Тези, които подадоха надежда на приятел в нужда, а сами имаха нужда от нея.... Тези, които се отказаха от  "полагащите" им се блага, за да спасят удавника и  без да очакват нещо в замяна. Които обичаха безусловно. И най-вече силните, които се огънаха, но не се пречупиха пред трудностите. Войната свърши. Силите са разпределени. Пътищата се разделят. Няма как да бъде другояче. За всички онези, които разбраха, че Пътят, Истината и Животът е само един и не търпи никакви отклонения- добре дошли в новия ви свят. Той вече започна. Не мислете тези, които отпаднаха. Не ги съдете, не е ваша работа. Не говорете дори за тях. Те нямат място във вашия свят. Вие положихте много усилия- за вас, за семейството, за приятелите и за вселената. Това се искаше от вас. Работихте безотказно и отговорно. Вие заслужихте живота, който предстои. Защото повярвахте в промисъла и в божествената любов. Защото се смирихте, помирихте и надскочихте материалното, тленното и временното. Сега сте частица от вечността. Божествена частица, която ще свети в новия живот. Вие ще имате всичко. Ще бъдете благословени. Закриляни. Озарени. Мечтите ви ще се разгръщат в новите страници, които ще разлиствате. Вие никога няма да се запитате дали сте щастливи- просто ще бъдете... Никога няма да усещате липса. Ще имате всичко, за  което сте мечтали. Молитвите ви са чути. За Здраве. Хармония. Мир. Любов. Благоденствие. Вие бяхте избрани да продължите напред. Това е Неговата воля. Благодарим! Амин!