Страници

10 декември 2017

Коледна приказка


С наближаването на Рождество Христово се потапям в блажени мисли и спомени. Сещам се за приказки от детството ми, озарени с цветни картинки, които оживяваха в ръцете ми. Някои приказки никога не се забравят. Има мечти, които не надрастваш. В Коледа има толкова много любов, дори и когато е тъжна. И в тъгата има красота.... Това е и времето на смелите мечти. Дори и когато разумът ти нашепва, че просто сътворяваш поредната приказка в главата си. Кой ще каже кое е реално и кое не е? Кои герои са истинските участници в коледната приказка и кои са просто гастролиращи актьори? Има хора, които винаги ще бъдат с мен на Коледа. Дори и само като дух- заради огромното си сърце и любовта, която раздаваха.... Заради уникалното си умение да правят коледата вълшебна за всички. Магическа и незабравима. Заради това, че винаги раздаваха частица от себе си без да ги е грижа те какво ще получат. Това е любовта- да раздаваш от сърце и да не очакваш нищо в замяна. Те винаги ще участват в моята коледна приказка, ще пеят с мен, ще се смеят и заедно ще се веселим. Ще има и зрители, както обикновено. Такива, които ще гледат, ще хапнат, ще пийнат и няма да оставят никакви следи в сърцето ми..... Коледа е любов. Раждането на Христос съпътства новото начало за пътя на душите ни. На Коледа избираме на кого какъв подарък да дадем. На кого да подарим прошка. На кого да пожелаем мъдрост и просветление. Кой да дарим с търпение.... За кого да запалим витлеемската звезда.  Кой има нужда от малко вяра. И с кого да споделим коледната си приказка. Толкова много красиви кутийки с подаръци от сърце. Опаковани с любов. Подредени с надежда под елхата. И с непоклатимата вяра в истиността им. Мислите ни, мечтите ни, пожеланията ни- това са най-живите подаръци. Те са живи във вечността, така както  душата е вечно жива. Те не са изградени от материя, която е тленна и студена. Те вибрират с любов и излъчват светлина. Те топлят душата и радват сърцето. Чрез тях се сливаме с божественото начало в нас. За някои това е свято място. За други е мелодия. За трети е усмивка, поглед, жест, прегръдка.... И приказката оживява! Там- на сцената живот, пред камината, подарявам късчета любов. За който ги иска. За тези, които имат сетива за красотата. За всички, които носят топлина в душата си. За любими хора, озарени от светлината на Христовата промисъл.  Коледният дух е по-жив отвсякога. Моята  приказката е вълшебна.  Знам, че ще я препрочитам отново и отново през годините и всяка Коледа ще откривам нещо ново в нея. Може да е малко цветно подаръче, неотваряно досега. Или заря, която разлива цветовете си в небето над мен. Или молитвена песен с ангелски трели... Винаги има нещо ново. И толкова много неща, за които съм благодарна! И тази Коледа ще помоля Бог да ме дари с очи, които виждат отвъд видимото.  С ръце, които са топли и  щедри. И със сърце, което смело да пулсира в ритъма на вселенската любов... Ще благодаря за прекрасната коледна приказка, която сътворих с Неговата благословия. За любовта, с която съм озарена. Бог е моят Път. Моята Истина. Моят Живот. Едно пътуване към безкрая, което ме дарява с вечен живот... Амин!