Страници

10 декември 2017

Коледна приказка


С наближаването на Рождество Христово се потапям в блажени мисли и спомени. Сещам се за приказки от детството ми, озарени с цветни картинки, които оживяваха в ръцете ми. Някои приказки никога не се забравят. Има мечти, които не надрастваш. В Коледа има толкова много любов, дори и когато е тъжна. И в тъгата има красота.... Това е и времето на смелите мечти. Дори и когато разумът ти нашепва, че просто сътворяваш поредната приказка в главата си. Кой ще каже кое е реално и кое не е? Кои герои са истинските участници в коледната приказка и кои са просто гастролиращи актьори? Има хора, които винаги ще бъдат с мен на Коледа. Дори и само като дух- заради огромното си сърце и любовта, която раздаваха.... Заради уникалното си умение да правят коледата вълшебна за всички. Магическа и незабравима. Заради това, че винаги раздаваха частица от себе си без да ги е грижа те какво ще получат. Това е любовта- да раздаваш от сърце и да не очакваш нищо в замяна. Те винаги ще участват в моята коледна приказка, ще пеят с мен, ще се смеят и заедно ще се веселим. Ще има и зрители, както обикновено. Такива, които ще гледат, ще хапнат, ще пийнат и няма да оставят никакви следи в сърцето ми..... Коледа е любов. Раждането на Христос съпътства новото начало за пътя на душите ни. На Коледа избираме на кого какъв подарък да дадем. На кого да подарим прошка. На кого да пожелаем мъдрост и просветление. Кой да дарим с търпение.... За кого да запалим витлеемската звезда.  Кой има нужда от малко вяра. И с кого да споделим коледната си приказка. Толкова много красиви кутийки с подаръци от сърце. Опаковани с любов. Подредени с надежда под елхата. И с непоклатимата вяра в истиността им. Мислите ни, мечтите ни, пожеланията ни- това са най-живите подаръци. Те са живи във вечността, така както  душата е вечно жива. Те не са изградени от материя, която е тленна и студена. Те вибрират с любов и излъчват светлина. Те топлят душата и радват сърцето. Чрез тях се сливаме с божественото начало в нас. За някои това е свято място. За други е мелодия. За трети е усмивка, поглед, жест, прегръдка.... И приказката оживява! Там- на сцената живот, пред камината, подарявам късчета любов. За който ги иска. За тези, които имат сетива за красотата. За всички, които носят топлина в душата си. За любими хора, озарени от светлината на Христовата промисъл.  Коледният дух е по-жив отвсякога. Моята  приказката е вълшебна.  Знам, че ще я препрочитам отново и отново през годините и всяка Коледа ще откривам нещо ново в нея. Може да е малко цветно подаръче, неотваряно досега. Или заря, която разлива цветовете си в небето над мен. Или молитвена песен с ангелски трели... Винаги има нещо ново. И толкова много неща, за които съм благодарна! И тази Коледа ще помоля Бог да ме дари с очи, които виждат отвъд видимото.  С ръце, които са топли и  щедри. И със сърце, което смело да пулсира в ритъма на вселенската любов... Ще благодаря за прекрасната коледна приказка, която сътворих с Неговата благословия. За любовта, с която съм озарена. Бог е моят Път. Моята Истина. Моят Живот. Едно пътуване към безкрая, което ме дарява с вечен живот... Амин!

26 юли 2017

http://portal12.bg/Vanya-Angelova-Nyama-nishto-sluchayno-v-tozi-svyat-RAZKAZ-ZA-ANGEL-PAZITEL-i-DUH-NA-POChINAL-V-PChELA-.p5940

24 май 2017

Ден на българската писменост и култура


24-ти май- Ден на българската писменост и култура. Честит празник, българи! Да сте здрави, да пребъдете и да ви има и занапред.... Да помните историята си, да почитате дедите си и да милеете за бъдещето на децата си! Велика нация сме, духовно богата, благословена. Дали сме нещо на света- кирилицата. Светите братя Кирил и Методий дълго ще прославят родината ни. А ние? Как да продължим доброто дело? Нека се наречем българи с гордост и без излишен патос. Заслужаваме историята си и ковем бъдещето си. Културата е национална, но тя е и частица от всеки един от нас. Култура на поведение, на отношение към другите, на усещане за принадлежност към един велик народ. Дано успеем да я съхраним. За да ни има. За да се радваме на децата си. За да бъдем моста между славното минало и светлото бъдеще. Да почитаме дедите си и да милеем за културното наследство, което ще завещаем на децата си. Имаме прекрасен фолклор, вековно изкуство, невероятни млади таланти във всички сфери на науката и изкуството. Талантливи сме и сме умни! Какво тогава ни спира да бъдем напред и в икономиката, и в цивилизацията? Дали малко повече култура в ежедневието няма да ни е излишна? Нека не забравяме, че сме българи! Когато кръщаваме децата си, когато почитаме традициите си, прекланяме се пред историята и мислим за идните бъднини... За да се съхраним като народ и да се гордеем с минало, настояще и бъдеще. Това ни завещаха дедите, към това се стремяха.  Накъде вървим днес? Какво се случва с нас?  Какво ни завещаха равноапостолите Кирил и Методий,  а ние докъде я докарахме! Времето за сън изтече. Сега е време да се събудим и опомним. Това ли са светлите бъднини, към които ни поведоха? Този ли живот искахме? Не? Настанаха различни времена. От себе си да започнем промяната. И да я предадем нататък... Дано сме го разбрали...Светъл празник, скъпи българи! Най-българският празник е днес. Запейте химна, благодарете на учителите си, благословете учениците. България празнува днес...

11 май 2017

Св. равноапостоли Кирил и Методий


Днес е светъл празник за всички българи, които милеем за родината, историята, културата, писмеността. Днес България има свой ден. Чрез делата на светите братя Кирил и Методий ние сме благословени да имаме в наследство най-ценното за един народ- буквите. Те са в началото на словото, на писанието, на литературата, на историческата памет на един народ през вековете. Да се прославя името им! Да почитаме винаги великото им дело! Народ без писменост не е народ, а стадо. Запалете свещ в душата си и около вас. За да ни има като народ и да бъде България! Благодарете на светците и на Бог, че сте избрани да се родите в тази велика страна. И да продължите тяхното дело.... Чрез литературата, словото и песента.... Благословена съм да съм наследничка на велик народ. Щастлива съм, че имах и все още чувствам, че имам личен празник днес. Защото най-прекрасният мъж, който имах в живота си- моят баща- носеше светлото име Методи! За мен няма смърт. Има само физическа раздяла. Затова знам, че това, което носим в душата и сърцето си се разпръсква във вселената и стига там, където е насочена любовта. Той знае, че го обичам. Чува ме. Може би заедно с мен изрича молитвата, която всеки божий ден нареждам пред кандилото. Той е навсякъде с мен- в цветето, което нося днес, в пламъка на свещта, в полъха на вятъра, който развява трибагреника ни и в сълзите, които пречистват.... Днес празнувам живота. Вярата. Любовта. И великото дело на светите братя Кирил и Методий. Както и паметта на татко. Всичко е любов. Чувствам се окриляна, благословена и закриляна. Защото помня! Помня своя род и история и ги почитам! Благодаря за всичко, с което съм дарена. Благодаря, че съм избрана да бъда частица от една велика промисъл. Благодаря на всички прекрасни хора, които имах и имам в житейския ми път тук, на земята. И знайте- продължавам напред с високо вдигната глава! Заради вас и вашите дела! Заради любовта, с която ме дарихте. Заради всички добри хора тук, които искаме да живеем в красота, хармония и благополучие. За да ни бъде! Амин!

16 април 2017

Христос Воскресе!

Во истина воскресе! Светъл празник е днес. Вяра, любов и топлина в душата да има. Повярвахме във възкресението на Божия син и Бог изсипа своята благодат върху човечеството. Помолихме се за изцеление и оздравяхме. Поискахме... и получихме. Бог чу молитвите ни и ги сбъдна. Отново усетихме неговото милосърдие и получихме прошката Му. Днес е ден за благодарност. За всичко, което сме получили; за това, че сме благословени; за закрилата, утехата и прошката... Светъл ден! Изгряха надежди, родиха се мечти. Небесата се разтвориха. Възродихме се за нов живот. Зад гърба си оставихме мъката, болката и загубата. Очакват ни светли дни. Какво блаженство, каква радост... Повярвахме. И видяхме. Ще бъде светлина, мир и любов. Божията благодат е за всички, които вярват. Светъл ден- Великден. Христос Воскресе! Амин!

11 април 2017

Страсти и сие....

Започна Страстната Седмица. Последната от земните страдания на Христос. Всичките човешки грехове и грехопадения, заради които беше разпнат на кръста. За да може повече от две хиляди години по-късно същите тези човечета да продължават да безчинстват по земята, въпреки пролятата кръв и върховната саможертва. Иначе с наближаването на светлия празник всички вкупом стават много набожни. Постят усърдно и още по-шумно го декларират. Избягват месото като дявол от тамян, но ръсят всякакви щуротии. Сърдят се и недоволстват. Други се затварят в себе си; затварят и сърцата си, и щедростта си, и милосърдието, ако въобще го е имало.... Цитират Библията, но не биха подали комат хляб на непознат. Молят за прошка, но самите те не прощават нищо на никого. Четат молитви за здраве, пеят песни и палят свещи. А после излизат от своето светилище, нахъсани и.... готови да се скарат с първия срещнат! След което се редят на опашка, за да минат под масата на Разпети Петък и да се очистят от греховете си. И Той ще ни прости! Отново и отново... Дали обаче това е така? Хилядолетията човешко невежество започна да проблясва изпод напудрените мантри за благодат. Истината няма как да бъде скрита. Всичко вече излиза наяве- и страсти, и мисли, и замисли, и сие...
Докато преследваме божественото забравяме, че сме и хора. Бог иска да се обичаме. Да си помагаме. Да даваме на ближния... И тогава ще се докоснем до благодатния огън. Тогава ще се запали божествената искра и в нас. В очакване на Възкресението Христово може да се опитаме не просто да проповядваме Божието слово, но и да го приложим в действие. Страстите човешки са тук, за да ги опитомим. Ако беше лесно, нямаше да сме тук в това училище. Всички сме изпратени на земята, за да си научим уроците. Човешките. Ако се справим, тогава може и да се запътим към по-висшите светове на светци и божества... Дотогава нашата Голгота е тук, сред хората. Такава е Божията Воля! Пътят е един, няма пътечки. Велики дела предстоят, вярвам в това. Както е Велик всеки ден до Възкресението.... Да бъде!

04 април 2017

Моята молитва

Отче Наш, Ти, който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля....И на небето и на земята. Дай ни хляба наш насъщний и прости нам дълговете ни. Така, както и ние прощаваме на длъжниците си. Опази ни от изкушения и ни пази от лукавия. Защото е Твое царството- сега и завинаги. Вовеки веков. Амин!
Днес е прекрасен ден. Благодаря, че съм жива и здрава. Благодаря, че всички в семейството ми са здрави. Благодаря, че живеем в мир, хармония и любов. Благодаря, че сутрин се събуждам и виждам слънцето, небето, красивата природа... Дишам. Обичам. Живея.... Благодаря за живота. Безценен дар! Чувствам се закриляна, благословена. Усещам любовта навсякъде. Вярата ми ме окриля. Благодаря, че чуваш молитвите ми. Благодаря за Доброто, което ни озарява. Благодаря дори и за сблъсъка със злото- това, което не ни убива ни прави по-силни. Затова съм и смела, и силна! Озарена съм от Божията Любов... Вярвам в Теб и приемам Твоята воля. Виждам, че животът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Огледален образ на нашите мисли и вселената в нас. Красив е и ще бъде! Благодаря за живота, за семейството, за любовта. За всичко благодаря....Помогни ми и занапред да следвам Твоя път- Ти си и пътят, и истината, и животът... Амин!

31 март 2017

Гласувам за..... Добрината!


Животът ни на земята е низ от изборни права. Имаме право да избираме от най-различни варианти на мисли, на поведение, на думи и на дела. Колкото хора на земята, вероятно и толкова видове решения.... За себе си взех решение да гласувам за Добрината. С главно "Д"! Без значение кой какво прави или говори. Не ми е работа да съдя никой. Житейските уроци недвусмислено са ми показвали, че каквото подадеш във вселената, това ще получиш. Всичко се връща. Уважавам хората, които помагат на други- безкористно и безшумно. Избирам именно това поведение. От лошотията се отвращавам. От агресия и горделивост ми се повдига. От липсата на елементарни обноски, от грубото и безпардонно отношение бягам надалеч... Научих се по-малко да говоря, по-малко да занимавам хората със себе си, повече да слушам какво се излива около мен и внимателно да подбирам в чие обкръжение желая да бъда. Изводите за мен са съвсем ясни. Там, където има лекота и доброта, там, където има любов и уважение, там, където виждам прошка и смирение- това място ми харесва. Не желая нищо и никого да променям. Животът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Такъв, какъвто всеки си е заслужил и какъвто си го е направил. Прекланям се пред Добрината. Във всичките й божествени измерения. Бог иска от нас да обичаме хората. Да им прощаваме. Да им помагаме. Приемам Неговата воля! След като Бог ни призовава да обичаме врага, коя съм аз да се противопоставям на това?! И като обикна врага какво ще ми се случи? В земен план най-много да ми се ожули егото. Което би било чудесно. Колко по-прекрасен би бил престоя ни тук, ако повече хора не хранеха егото си, а добрината към околните? Какво като не я заслужават? Какво като се държат предизвикателно или грубо? Прави добро и го подмини. След това го забрави.... Бог ни благославя всеки ден! Без значение дали сме заслужили благословията Му или не. Той ни я дава. И ни прощава. И отново ни дава шанс да се поправим, да спасим душите си... На всеки човек до последно се дава шанс. Да осмисли нещата. Да приеме Бог в сърцето и в душата си. Всички хора са дошли на земята, за да си научат своите уроци. Безспорно степента на трудност е различна при всеки. Но Бог никога не ни дава нещо, което не можем да понесем. Всеки си носи кръста. Затова нека не се товарим с излишна неприязън към злото, което ни заобикаля. Обикни го и то ще се стопи, казва Учителя. Забелязали ли сте как хората около вас реагират, като им се усмихнете или извините, или поздравите? И как се държат, като ги скастрите или нагрубите? Разликата е огромна. Колко положителна енергия сътворявате в първия случай и колко негативна енергия генерирате във втория? Бих призовала хората: Бъдете добри! Без значение какво ви струва това в емоционален или ментален план. Без значение, че срещу вас стои човек, който не предизвиква такива чувства. Има кой да се погрижи за него! Помагайте, ако ви поискат помощ. Помолете за помощ, ако ви е необходима. Дори и да ви откажат. Дори и да ви се изсмеят в лицето. То си е за тях. От лошотията никой не печели. Всички губим, на всички ни се отразява зле негативизмът, който върлува. Нека сменим чипа. Нека бъдем добри. За който иска, за който е разбрал. Хората, които се държат зле с околните имат свои вътрешни спорове. Те не се сърдят на вас. Слушайте внимателно как някой описва нещата. Речникът, който използва говори той какъв е, а не какви са хората или случките, които описва. Бъдете оптимисти! Дори да ви се присмиват за това. Когато вярвате, че доброто е възможно, то се случва на вас. Виждате го. Усещате го. Изживявате го. Живеете в мир със себе си и околния свят. Забравете хулите и критиките по ваш адрес. Да си останат за който ги е наговорил. Живейте с любов и правете добро. Който го разбере- разбере. Който не е съгласен с вашите виждания- да си следва неговите. Бъдете винаги спокойни! Защото- ако Бог е с вас, какво значение има кой е против вас?! Бог ме е дарил с прекрасен живот! С чудесни уроци. Благодарна съм за това. И знам, че дните, които ми е отредил на земята ще бъдат озарени от любов. Защото всеки ден, като се събудя ще продължавам да гласувам за Добрината. Вярвам, че това е нашия път напред. Ако има език, на който всички живи твари говорят- това е тя: Добрината! Ако има нещо, което всички разбират- пак е Добрината. Раздавайте я щедро и ще бъдете благословени с нея. Тук, на земята и отвъд.... Вовеки веков. Амин!

11 март 2017

Здравей, мое Утре!


Здравей, мило момиче на 50 и 5,
Надявам се да си здрава. Надявам се да си спокойна и в мир със себе си. Последните пет години бяха толкова прекрасни, нали? Ти най-после разбра колко си малка, прашинка дребна, но не и маловажна.... Разкри една частица знание от вселенските мистерии, предстоят още много за изучаване. Осъзна, че щом те има, Бог е с теб и те закриля и обича. Толкова много неща си тръгнаха от живота ти, за да направят място на по-хубави. Толкова много хора минаха през него, някои бяха благословия, други уроци. Разбра, че не бива да се привързваш към никой и към нищо и с това постигна своята свобода. Сега имаш всичко. Здрава си. Уравновесена си. Обичана си... И си благословена. Вече можеш да приемаш нещата спокойно и с хумор. Знаеш, че има велик промисъл във всичко, което ни се случва и си се доверила изцяло на висшия разум. Драмата отдавна е изчезнала от живота ти. Както и необятните чувства, които някога терзаеха душата ти. Вече си достатъчно пораснала, може би и помъдряла, за да знаеш, че сами ковем съдбата си с мисли, думи и дела. Не виниш и не очакваш. Животът се случва тук и сега и затова е толкова красив. Умееш да виждаш красотата във всичко и това те озарява с най-прекрасната усмивка. Всичко, което обичаш е нематериално и това те прави лека, одухотворена, уверена в своята зрялост. Вече не се луташ, не се оплакваш, не предявяваш претенции. Благодарна си винаги и за всичко. И благодариш. За чудото живот. За семейството. За любовта. Лесно се извиняваш, с лекота прощаваш. Не търсиш одобрение. Освободила си се от тежките и негативни енергии на хора, които те караха да се опасяваш, че нещо ти липсва, че не се справяш, че не си достатъчно добра.... Хорското мнение за теб вече няма никакво значение. Уверена си, но без показност. Живееш добре, защото вярваш в доброто и правиш добро. Божите заповеди са твоя начин на живот. Лягаш и ставаш с молитва. Защото Той е причината да бъдеш тук. А само от теб зависи времето, което ти е определил на земята да бъде мирно, благо и ползотворно. Вече знаеш, че човек е богат с това, което е дал, а не с това, което е взел. И това богатство е твоя цел. Знаеш, че имаш още много да учиш. Но- човек се учи, докато е жив и вероятно и след това... Разбрала си, че нищо не ни принадлежи. Отдавна си се отказала да наставляваш, да се бъркаш или да контролираш нечий живот.... Знаеш, че никой не ти е длъжен с нищо. И ти на никой нищо не дължиш. Не приемаш предателствата лично. Проблемът е в тях, не в теб. Не търсиш нещо на всяка цена... Защото знаеш, че не можеш да я платиш. Сега не е толкова важно кой какво е казал или как се е отнесъл с теб. Всеки си има свой път в живота, своите уроци и е безпредметно всички да участваме в тях. Разбрала си, че който иска да общува с теб ще намери начин и време. Който не иска- ще има своите оправдания. И в това няма нищо страшно. Страстите са опитомени. Но и компромисите вече са с мярка. Глава свеждаш само пред Бог. Ако някой често ти прави забележки, критикува постъпките ти, недоволства или се чувства длъжен вечно да те наставлява- моля, прав му път! Благодариш за учителите, за уроците и продължаваш нататък. Всичко в живота ти е между теб и Бог. Избягваш споровете и запазваш за себе си своите убеждения. Не позволяваш на никой да ти вменява чувство за вина. Бих искала да си щастлива в своя приказен свят на цветя, животни, стихове и музика. Да правиш добро. И пак да правиш добро. И веднага да го забравяш..... Да раздаваш любов. Много любов. Където минаваш- да светиш с любов.... Защото знаеш, че само тя остава. Само любовта е вечна. И когато душата ти отлети напред, да бъде само искрици любов....
Мило мое бъдещо Аз, надявам се след пет години да си разбрало, че няма нито бъдеще, нито Аз. Едното е химера, другото е само его.... И двете не са ти необходими. Просто живей! И изживявай с благодарност всеки ден своята магия, наречена живот... Това е най-прекрасният подарък, с който Бог те е дарил... Някой ден, след много земни години, когато душата ти се върне при Бог, единствен Той ще има право да отсъди как си изиграла своята житейска пиеса. Дотогава- живей, обичай, смей се и бъди!