Страници

11 април 2017

Страсти и сие....

Започна Страстната Седмица. Последната от земните страдания на Христос. Всичките човешки грехове и грехопадения, заради които беше разпнат на кръста. За да може повече от две хиляди години по-късно същите тези човечета да продължават да безчинстват по земята, въпреки пролятата кръв и върховната саможертва. Иначе с наближаването на светлия празник всички вкупом стават много набожни. Постят усърдно и още по-шумно го декларират. Избягват месото като дявол от тамян, но ръсят всякакви щуротии. Сърдят се и недоволстват. Други се затварят в себе си; затварят и сърцата си, и щедростта си, и милосърдието, ако въобще го е имало.... Цитират Библията, но не биха подали комат хляб на непознат. Молят за прошка, но самите те не прощават нищо на никого. Четат молитви за здраве, пеят песни и палят свещи. А после излизат от своето светилище, нахъсани и.... готови да се скарат с първия срещнат! След което се редят на опашка, за да минат под масата на Разпети Петък и да се очистят от греховете си. И Той ще ни прости! Отново и отново... Дали обаче това е така? Хилядолетията човешко невежество започна да проблясва изпод напудрените мантри за благодат. Истината няма как да бъде скрита. Всичко вече излиза наяве- и страсти, и мисли, и замисли, и сие...
Докато преследваме божественото забравяме, че сме и хора. Бог иска да се обичаме. Да си помагаме. Да даваме на ближния... И тогава ще се докоснем до благодатния огън. Тогава ще се запали божествената искра и в нас. В очакване на Възкресението Христово може да се опитаме не просто да проповядваме Божието слово, но и да го приложим в действие. Страстите човешки са тук, за да ги опитомим. Ако беше лесно, нямаше да сме тук в това училище. Всички сме изпратени на земята, за да си научим уроците. Човешките. Ако се справим, тогава може и да се запътим към по-висшите светове на светци и божества... Дотогава нашата Голгота е тук, сред хората. Такава е Божията Воля! Пътят е един, няма пътечки. Велики дела предстоят, вярвам в това. Както е Велик всеки ден до Възкресението.... Да бъде!

Няма коментари:

Публикуване на коментар