Страници

Показват се публикациите с етикет стих. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стих. Показване на всички публикации

02 декември 2012

Искрено


Не ме утешавай!
Не искам да тлея бавно на клада.
И тази мъка няма да ме погуби-
Ще угасне все някога пожара в душата ми,
А аз пак ще живея- още съм млада...


Не ме съжалявай!
С крещяща болка мога да си отида,
Ще стисна зъби отново, ще замълча…
Няма и една сълза да отроня,
Дори безразличие в тебе да видя.


Не ме утешавай! Не ме съжалявай!
Бъди до мен без повече измяна и лъжи….
Бъди този, заради когото мога да умра.
Обичай ме винаги- и силно, и нежно!
Ако ли не- просто си върви…...

01 септември 2012

На дъщеря ми

Сънувала съм те- една далечна, неоткрита звезда; Мечтала съм за теб- като ласка неизживяна досега; Обичала съм те- с любов единствена в света. Рисувам те- картина с багри на дъгата; Откривам те- галактика, незнайна на земята; Обичам те- неугасващият път на светлината.

14 декември 2011

Полъх вечност...


Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

19 ноември 2011

Закъсняла любов


Защо се появи сега, когато
емоциите отдавна избледняха?
Надеждата почти угасна,
а страстите отдавна охладняха….
Защо си тук? Нима не знаеш-
аз не вярвам вече в любовта.



Ти искаш в нощите да те сънувам
и да ти шепна пламенни слова….
И както някога на чувства да робувам,
да търся вечната, неземна красота.

Защо се появи сега, когато
и спомените са заключени навън?
Самотата станала е вече навик,
а аз сънувам все един и същи сън…
Върви си- просто закъсня.
Колко дълга е нощта!

27 декември 2010

Беше лято....


Беше лято.
Като волна птица ти разпали
крилатия огън на страстта…
Всеки лъч озаряваше клетви,
които вярваха във вечността.

Настана зима.
Как се става в утро, в което
до душата не стига светлина?
Как се топлят ледени надежди
след раздяла, мрак и самота?

Господи,
Отново идва нощ, в която
сърцето не иска да чуе прощалния зов…
И в люлката на спомена прегръща
своята велика, отминала любов.

11 декември 2010

Моята молитва за любов


Когато в живота изгрее звездата,
озаряваща дългия път напред….
Из бурната младост аз питам:
Дали ще бъде щедра Тя,
Съдбата?
Мистичната,
Могъщата,
Единствена съдба.

Когато някога се появи дъгата,
бленувана след гръмотевични дни…
Сред изпепелени чувства аз копнея:
Да докосвам с нежни ласки на
Жената…..

Вярната,
Любящата,
Истинска жена.

Когато доверието се пречупва в нощта
и жестоко изгаря идеални мечти….
От параклиса на грешните аз моля:
Дано да стане чудо и да възкръсне
Любовта!
Очакваната,
Съвършената,
Вечната любов.

Дано!

27 октомври 2010

Без правила


Далеч отхвръкна радостта,
дървета брулени събра...
Остана спомена зловещ,
проклинащ тъжната съдба.

Изгубих битката отдавна,
не намерих смелостта
Да надвия злите сили-
това ли ми е участта?

Отредиха ми- изгубена
на житейската морава.
Победиха ме по-силните,
Мечтите тънат в забрава...

Играта е без правила,
Лекувам рани от войната.
Не станах победител, не
се смили над мен съдбата.

Не помня вече ударите зли,
За истината всичко давах.
Огъвах се като при буря-
но след това отново ставах.

Животът е без правила,
Загубите се ширят навред...
Не е важно, че ще падаш,
а как ще продължиш напред.

08 май 2010

В нощта


Тъмнина. И след нея нищо...
Сълзи горчиви се топят в нощта.
Да имаше луна поне-
или искрица от свещта.
Да можех светлина да видя,
да можех да се осъзная-
къде съм и защо съм тук,
не мога вече да гадая.
Отговори няма, мълчи и мрака,
не зная как да погася
един пожар в сърцето,
бодливи спомени в прахта.
Пътека тъмна се извива
измежду чувствата пред нас,
Любов трънлива се промушва-
тъй нежелана в този час.
Не искам драми! Вече не.
Не мога повече да се терзая...
Дали ще бъдем или не-
Нощ е. Как ли да узная?

06 март 2010

Закъснял зов



Мечтал ли си
за нощи, в които
да дочакаш утрото с мен?
Вярваше ли, че щастието може
да ни благославя всеки ден?


Сънувал ли си ме
поне веднъж-
отмаляла от твоята любов?
Надяваше ли се с ласки
да победим живота суров?

Обичал ли си ме,
дори когато
мигове за нежност не намирах?
Болеше ли те от това, че
без да искам, те презирах?

Съжалявал ли си,
макар и ненадейно
за чувствата, които разпилях?
И как да търся вече обич-
най-хубавата с тебе изживях!

23 февруари 2010

Черна сянка


Като черна сянка падна
любовта ти върху мен.
Изпепелена. Никому ненужна.
Да, очаквах този ден.

Загубихме я. Не отскоро.
Сянката за нас отдавна е дошла.
Слънцето отмина безвъзвратно,
не остана и капка от роса.

Пресъхнаха стъблата. Защо ли
всяко цвете някога изгаря?
Не вярвам в обещания и прошки-
раната със сол не се затваря.

Любовта остана в зародиш,
разпилян върху мрачната морава…
Какво да се роди от пепелта,
когато чувствата потънат в забрава?

Нощем сънувам слънчеви лъчи,
усещам топли жили в кръвта…
събуждам се с увехнали цветя,
скрили в черна сянка любовта.

Смяна на сезони



Беше лято.
Като волна птица ти разпали
крилатия огън на страстта…
Всеки лъч озаряваше клетви,
които вярваха във вечността.

Настана зима.
Как се става в утро, в което
до душата не стига светлина?
Как се топлят ледени надежди
след раздяла, мрак и самота?


Господи,
Отново идва нощ, в която
сърцето не иска да чуе прощалния зов…
И в люлката на спомена прегръща
своята велика, отминала любов.

18 февруари 2010

Не ме утешавай.....


Не ме утешавай!
Не искам да тлея бавно на клада.
Тази мъка няма да ме погуби-
Ще угасне пожара в душата ми
И пак ще живея- още съм млада…..


Не ме съжалявай!
С крещящата болка ще си отида,
Ще стисна зъби, ще замълча…
Няма и една сълза да отроня,
Дори омраза в очите ти да видя.


Не ме утешавай!
Не ме съжалявай!
Бъди до мен без измяна и лъжи….
Бъди този, за когото мога да умра.
Обичай ме- и силно, и нежно!
Или просто си върви…..

17 февруари 2010

Бягай!


Бягаш с думи,
с действия,
с дела...
Нараняваш ме
с фалшива обич,
с измяна
и с лъжи.
Смехът заглъхна
и не виждам вече
някогашните
щастливи дни.

Избяга някъде.
Когато трябваше
да си до мен.
Допусна дявола
на воля да вилнее
в изтерзаните души...
Не чувствам нищо.
И болка не усещам
от прекършени мечти.

Как да ти простя,
че погреба вчера,
отрече се от днес,
отказа утрешния ден?
Да те забравя ли?
Не! Беглецо,
бягай! Бързо
и наделече...
Забрави
завинаги
за мен.

16 февруари 2010

Ела!


Ела, когато сълзите се стичат,
а от болка не ти се живей.
Тогава ще ти дам любов и вяра,
една ръка в твойта ще те грей.

Ела, когато няма смях в душата,
а мъката те хвърля в пропастта…
Тогава ще съм истинска и мила,
една разкаяла се, жалка суета.

Когато дойде старостта.....



Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

19 декември 2009

Детство


И спомням си отминалото детство,
позабравените звуци на смеха….
Сънувам къщата вълшебна-
Благословена да не знае греха.

И моля в сънищата ми да се завърне-
градината на розите и младостта…
Най-хубавата приказка прочетох;
Живях , прегърната от радостта.

Не мога вече там да се завърна,
изсъхна и последния цвят…
Заглъхнаха ми бащините стъпки,
а с тях изгубих детския си свят.

Ела!


Ела, когато сълзите се стичат,
а от болка не ти се живей.
Тогава ще ти дам любов и вяра,
една ръка в твойта ще те грей.



Ела, когато няма смях в душата,
а мъката те хвърля в пропастта…
Тогава ще съм истинска и мила,
една разкаяла се, жалка суета.

Когато се изпепелят мечтите.....

Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

14 декември 2009

Насаме


Понякога искам просто да помълча,
да избягам от суетата,
да се скрия в дебрите на спомените
и да се потопя в щастието отлетяло....
Искам да се скрия от света,
да поплача насаме
и да прегърна сънищата
на благословените дни.
Мога и да помечтая скришом,
да се посмея на младежките бури,
а мога и да заспя, и да забравя-
Всичко... До следващия живот.

11 декември 2009

Самота


Тъжна самота, отнесена в безкрая...
Къде стопи любимите лица?
Замръкна надалече и искрата блян,
замлъкнаха студените сърца.



Късна есен. Зимата зове...
Потъвам в спомени за песента,
която не изпяхме заедно докрай...
Пада здрач. Добър вечер, самота!