Страници

Показват се публикациите с етикет живот. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет живот. Показване на всички публикации

23 август 2013

Свобода



Да осъзнаеш свободата е велико чувство. Усещането, че си господар на себе си е несравнимо. Да не зависиш от никого, да не чакаш никого, да не правиш планове с никого... Сам не означава самотен. Повечето хора, които сe  навъртат наоколо са в състояние да ни накарат да се почувстваме много повече самотни, отколкото ако сме насаме със себе си. Да се оставиш на собствените си емоции, да се насладиш на личните си пориви- ето това е истинската свобода. Осъзнаването, че нямаш нужда от никой, за да си щастлив е велико и освобождаващо прозрение. То показва, че вече си осъзнал собствената си стойност. Няма нужда да се съобразяваш с нечий настроения, да ставаш жертва на емоционални игрички или пък да се оставиш да бъдеш душевно рекетиран. Остави всеки там, където иска да бъде- да тлее в несигурността, да се тресе от страховете си, да живее в съмнения и предразсъдъци, да трепери от хорското мнение... Това са зависимите хора. Те вечно се съобразяват с нещо и някой. Всъщност животът ни е даден да го изживеем, както ние намерим за добре и по най-добрия начин за самите нас. Разбира се, без да нараняваш другите. Щастието е свобода. Да угодиш на душата си, да се вслушаш в сърцето си, да не се поддаваш на съмненията от хорските реакции. Красотата е навсякъде. Не винаги има някой до нас, с когото да споделим преживяването. Затова се насладете на приказката, отворете сетивата си и почувствайте вселенското изобилие, позволете на хармонията вътре във вас да излезе навън и да се слее с природата.... Продължете своята приказка сами, ако трябва, но никога не затваряйте страницата. Имаме един живот. И той е толкова прекрасен. Може да не сме срещнали подходящите за нас хора в този живот, но това не значи да се отречем от него. Няма по-хубав дар от живота. Хората са само подправките към него. Някои нагарчат, други лютят, трети просто не са ни по вкуса. Няма нищо лошо в това. Запазете своя дар така, както на вас ви харесва. Свободата е ваша. Дали да продължите напред с някой или сами. Направете това, което ви е по душа. Там, където това се случва с лекота- това е вашия път. Бог не е искал от нас да даваме ненужни жертви. Не ни е създал да страдаме или да проклинаме живота си. Освободете се от негативните хора, дори от тези, които ви създават дискомфорт. Истината е, че можете и без тях. Стига да го пожелаете. Много е вероятно да срещнете някой по пътя с вашите разбирания; хора, които да вибрират на вашите вълни. И това е един подарък към живота. Но, ако не ги срещнете, не се притеснявайте да продължите напред сами. Всъщност вие никога не сте сами. Цялата вселена е с вас. Хората сме малки, несъвършени частици от съвършената система. Не позволявайте на несъвършенствата да замъглят вашата картина. Защото тя е неповторима и уникална. Подарете си свобода- свободата да живееш. Така, както иска душата ви. Така, както повелява сърцето. Насладете се на всеки кадър от филма...Защото някой ден прожекцията просто ще угасне.

25 юли 2013

Щастлива съм!

Лято е. Обичам да съм сред природата, да потъвам в зеленината и прохладата на гората, да рея поглед из синевата, да влизам в хладната вода под жаркото слънце.... Да, обичам живота. Щастлива съм! В живота ми има толкова много красота. Благодарна съм за всичко. Благословена съм да мога да се слея с природата и да усетя божествената любов... Не любов към някого, а любов към живота... Друго не ми трябва. Радвам се на дъгата и разпервам ръце под нея... Вечер съзерцавам луната и слушам шепота на дърветата. Отнякъде долавям уханието на рози- диви и красиви... Има толкова много красота около нас. Наистина понякога са ни нужни години и да минеш през какво ли не, за да осъзнаеш простата истина- животът е толкова прекрасен и това е най-голямото щастие, с което сме дарени. Всичко останало е глупостта и суетата на хората. Навярно и годините си казват думата. Възрастта е превеса на разума над материята.... Щом не ти пука за нещо или някой- значи няма значение. Накрая остава само любов... Животът е извор на толкова много любов. Трябва само да я усетите, да я допуснете в сърцето и да се оставите да ви завладее напълно и завинаги.... Хората идват и си отиват. Животът е вечен. И ние сме една божествена частица от него. Обградена съм с много любов.... Щастлива съм!

02 юни 2013

Ново начало


Какво бих променила в живота си, ако имах смелостта да започна отново? Такъв въпрос ми зададоха днес. Замислих се за нещата, които приемаме за неизбежни в живота, за погрешните решения и за мечтите, от които не се отказваме до последно. Бих искала да имам повече вяра в себе си, в собствените си умения. Навярно това би ми помогнало да се отърва от всичките си страхове, реални или имагинерни. Страхът е най-големия враг на прогреса. Често съм се страхувала- от независещи от мен неща, от хора и случки. Бих искала да мога да полетя на крилете на смелостта и да не се страхувам от нищо. Бих повярвала, че имам своя мисия на земята и бих я изпълнила без страх. Бих пренаредила и приоритетите си. Не бих се вълнувала за несъществени неща. Важни са здравето, семейството, любовта, работата. Не бих общувала с хора, които хабят жизнените ми сили и ме карат да се чувствам зле. Бих работила това, което обичам, а не това, което ми плаща наема. Бих живяла в къща в планината сред цветя и животни. Със сигурност бих родила още едно дете. Майчинството ме кара да се чувствам обичана и силна. Бих казвала всеки ден на любимите същества колко ги обичам- преди да е станало късно и да са изчезнали от живота ми. Бих заложила на любовта, смело и без предразсъдъци. Бих написала книга, бих отлетяла до далечен екзотичен остров, бих отворила приют за бездомни котки и кучета. Толкова много неща бих направила, ако имах куража да започна отначало... По-малко щях да се съобразявам с хорското мнение и повече да бъда сред свои. Не бих се осланяла на суетата, бих търсила хармонията в мен и около мен. По-често бих се вслушвала в сигналите на тялото. Те най-добре ни подсказват в какво здраве сме и какво иска организма ни. Не бих се отказала от мечтите си- независимо от възрастта, пречките и реакциите на някои хора. По-малко бих плакала, повече бих се смяла. Щях да обръщам повече внимание на радостните мигове в живота ми и да ги ценя. Бих се отказала да робувам на миналото и бъдещето. Първото е безвъзвратно отминало, второто е химера. Бих се научила от рано да вярвам, че сами ковем щастието си и че то е тук и сега. Не бих страдала заради злобата, завистта и лошотията. Всеки сам си носи кръста и отговаря за последиците от своите мисли и действия. Ако имах смелостта да започна всичко отначало навярно бих живяла така, че всеки миг да е един нестихващ реверанс към този дар, живота.... Дали това ще се случи в някой друг живот не знам. Но- всеки нов ден е и едно ново начало. Може би това начало е именно днес....

18 май 2013

Вина


Вината... Смразяваща, разяждаща, съсипваща. Колко още саморазрушение можете да понесете? Колко дълго може да се мразите до безумие? До болест или до края? Няма вина без виновни. Глупаво, потискащо и безнадеждно чувство, което води до пълна деформация на мисълта. Или не? Можете ли да прощавате? Давате ли благословия на лъжците, измамниците, крадците на души? Прощавате им, нали? За да живеете в мир. А на себе си прощавате ли? Тежък жребии... На война като на война. С достоен противник, до болка познат. Време разделно идва за всички нас. Прошката е вътре в нас. И трябва да започне от нас. Когато простим на себе си, можем истински да простим и на другите. Всяка дадена прошка е един урок. Без нея ще се лутаме безпаметно в дебрите на житейските трънища и никога няма да разберем смисъла на това да ни има. В това тяло, в този живот, тук и сега. Прошката би могла да ни разкрие неподозирани тайни на житието. Неща, които душата отдавна е разбрала, но които още не са достигнали до физическото ни тяло. Защо се терзаем с толкова унищожителни емоции- гняв, обида, тъга? Болката се разпростира, разкъсва тялото, захапва и душата. Стига! Дните ни са пясъчен часовник- докато се помирим и си простим, времето ни е изтекло... Не вярвайте на заплахи, че един ден ще се изправите пред страшния съд. Душата помни всичко. Тя знае откъде идва и накъде отива. Тя ще ви надживее. Тя е светлата магия в живота ви, искрата, която поглъща бодлите и ги превръща в цветя... Вината е отровата в тялото, от която нямате нужда. Когато ви пристяга под гърдите, когато мрачни спомени нахлуват неканени във вътрешния ви мир, прегърнете я- вината- приемете я и... я пуснете! Тя няма място в светлината, в душата и в живота. Оставете я да си отиде. Доверете се на божествената промисъл. Има причина да сте живи. Някой някъде ви обича и бди над вас. Останалото са уроци, които усвояваме по пътя. Отворете сетивата си за любовта. Тя е навсякъде... Тя е за вас. Тя ще остане и след вас... Заради любовта ще ви запомнят. Сътвореното с любов остава, спомена за любовта не отминава. Другото е преходно и тленно. Просто обичайте и се оставете да бъдете обичани...

20 април 2013

Африканско сърце


Африка е песен за душата ми. Спомените от миналото ме топлят и прегръщат. Една невероятна любов изживях с Африка- имаше игри, песни, стихове, слънце и романтика. Никъде няма по-красиви залези…Магията на нощта е тъжна песен за изгубеното щастие. Вслушвам се и почти ги чувам- зовът на безкрайната савана, свободата на джунглата- строга, но справедлива, дивата природа, която ме беляза завинаги. Обичам те! Най-хубавите години от живота си прекарах в обятията ти. Бях безумно щастлива. И се чувствах обичана, закриляна. Топлината, с която ме дари и до ден днешен тлее някъде дълбоко в мен, макар че вече осиротях без песента ти. Спомням си красотата ти- необятната, непокорната, нежната. Когато видя филм за Африка се приковавам пред екрана, притихвам и в мислите си пак съм там- в полята, сред слънчевите земи на моята първа и последна любов…..И тази песен- бавна, ужасно тъжна и необяснима звучи някъде из дълбините на душата ми. Липсваш ми! Не мога да свикна с другата реалност. Да, опитвам се да се адаптирам, старая се да свикна и да те превърна в мил спомен. До поредното изригване. Всичко може да отключи спомена за теб и песента да забучи в ушите ми, като барабаните на нощна Африка. Да удря до полуда…Колкото повече остарявам, толкова повече се връщам в детството си на яркото слънце, безкрайната свобода и безвремието. Там се срещнах с вечността. Там опознах любовта. Там прегръщах щастието всеки ден. Една съдба ме отведе там и не исках никога повече да те напускам . Знаех, че няма да мога да живея без теб. Дори да съм някъде на завет мислите ми, душата ми винаги ще копнеят за Африка. Пристрастена съм към теб, като силен наркотик. Глътката палмово вино, която вкусих там и до днес тръпне по устните ми….. Понякога изгарям от безсилие. Ти ме прие с отворени обятия. Даде ми всичко и не поиска нищо в замяна. Стигаше ти усмивката , която не слизаше от лицето ми. Не можеш да видиш Африка, да живееш там и да не я заобичаш завинаги…. Всяко друго място след нея е като бледо копие на радостта, щедростта, добротата и любовта, които се изливат като летен дъжд от африканското небе- мощен, пречистващ, бурен, а след него- тишина, покой и дъгата на вечността. Мирише на зелено, синьо е небето след бурята, тихо е след трясъците на развилнелите се бесове… Друга Вселена. Седях притихнала до прозореца и попивах с всички сетива картината на рая. За да остане в мен, запечатана завинаги в спомените ми и да ме закриля, когато реалността ме напада за пореден път. Веднъж вече бях допусната в рая и пак ще се върна там- може би не в този живот. Но мястото ми е там – сред истинските чувства, цветната градина на споделената любов и песните за една незабравена емоция. Знаеш, че ще се върна. Дори и само в сънищата ми засега. Разбираш, че нищо не може да ни раздели. Такава любов не се забравя, не се преживява. След нея си като пометен от ураган, изхвърлен на брега при лешоядите и неспособен да се изправиш гордо и да продължиш напред. Сломен си. Нещо ти липсва. Нещо в теб е безвъзвратно изчезнало. Не ти се пее. Не ти се смее. Живуркаш ден за ден и се молиш за милост. Молиш се боговете да не са те забравили, да ти дават сили да продължиш напред, за да раздаваш късчета любов на света… Понеже имаш толкова много любов. А когато свърши любовта- ще се върна при теб. Няма как да не се върна, мила моя Африка! Просто защото при теб оставих сърцето си…… Завинаги.

16 април 2013

И днес е ден...


Понякога искаш да ме накараш да живея за утрешния ден. За този миг, който няма как да знам дали ще настъпи. Да повярвам в химери. Да очаквам утре, да забравя за вчера и да се преструвам, че днес е стълба към красиво бъдеще. Една илюзия, заради която жертваш толкова много- и време, и нежност, и обич. Те ще се случат утре, обещаваш- и продължавам да живея в очакване. Днес може да е сиво, скучно, неуредено. Утре ще е по-добре… Дали е така? Миналото е оставило кървави белези в душата ми и не желая да се връщам към него. А и то е безвъзвратно изгубено. Отнесло е със себе си и хубавото, и лошото. Няма смисъл да си спомням старите успехи. Отдавна са отнесени от реката на забравата, погребани в пясъчните дюни на спомените… Понякога сънувам цветни сънища- за любовта, която ни понася на крилете си и ни отвежда в дебрите на въображаемото щастие. Топло ми е в душата, леко ми е на сърцето. Чувствам се обградена от облаци любов. Не искам да се събуждам! Хубаво ми е. Нищо, че е сън. Той се случва тук и сега. И е по-реален от всичко... Толкова години пропиляваме в очакване. Чакаме да дойде лятото, после да празнуваме Коледа, Нова Година, Великден. И пак лято... Някога замислял ли си се, че ще дойде и последното лято- това, след което няма повече да има утре? Какво ще чакаме тогава? Целият ни живот е едно очакване. Живеем хаотично, забързано. Понякога пренебрегваме най-близките си хора, защото днес сме много заети... Но утре не знаем какво ни очаква. Как бихте живели днес, ако знаехте, че няма утре? Риторичен въпрос, стар, колкото света…. И все пак- времето ни заедно е тук и сега. Този миг, който никога няма да се върне. Как би искал да живееш днес? Без очакване, без планове. Би ли ме прегърнал сега? Без да очакваш нищо в замяна? Без да се взираш във времето напред? То не ни принадлежи. Какво би ми казал точно сега? Бог ни е дарил с днешния ден, за да му се радваме и да го изживеем щастливо. Защото е прекрасен, единствен, истински… Уморих се до чакам бъдещето да донесе бленуваното щастие. И днес е ден! Може би най-хубавият досега... Както си го направим. Какъвто винаги сме искали да ни се случи. Ден, като цял един живот...

17 декември 2012

На добър път!

Цял живот пътуваме. Всеки към своята дестинация- желана, принудителна или неизбежна. Пътища много, пътници разни... Придружават ни куфари и сакове с различно съдържание. На кой каквото му е свидно; без което не може. Носим си багажа и не понасяме да ни ровят в него- усещането е, че ни бъркат в душата и изваждат на показ съкровени неща. Пътувала съм много. Понякога с мерак, друг път на инат. Прекосявала съм географски ширини и духовни висини. Падала съм, ставала съм и съм продължавала напред. Като повечето хора. На младини пътувах към любовта. Екипирана с мечти, романтика, вяра и.... резервни илюзии. За всеки случай! Търсех сродната си душа, в която да се влюбя безпаметно и с която да заживеем щастливо до края на дните си. Само че тази приказка се оказа с доста разновидности и, обикновено, всеки сам си я дописва. Ако сюжетът не ми харесваше, на помощ изскачаха резервните варианти от торбата. Дали пък любовта сама по себе си не е най-голямата илюзия? Или просто погрешно я разбираме? Колко пъти човек се влюбва и решава, че е завинаги, а рано или късно с ужас потъва в дебрите на реалността? Разбира се, има и щастливи изключения. Нали все някой е написал тази приказка и навярно я е изживял...Но има и такива, които си събират багажа след поредния любовен провал и скриват в куфара раненото си сърце и разбитите си мечти. Така се надяват да ги съхранят- до следващия път. Любовта винаги предизвиква хаос в багажа- изваждаме едно, слагаме друго, изхвърляме трето. И внимаваме да сме по-добре оборудвани за следващия сблъсък с разтърсващата емоция, ако има такъв.
Тежък е и пътят към себепознанието. Детството, младостта и зрелостта извикват у всеки различни спомени, чувства, копнежи. Прилежно си прибираме в куфара сувенирите от изминалото време- било то белези от тъгата или окраски от дъгата. Каквото ни е навестило... Има моменти, в които съзнателно поемаме в грешната посока. Сякаш напук на себе си и на порядките се опитваме да надхитрим съдбата. Да се изявим като по-силни, по-знаещи, независими. Дали осъзнаваме, че всъщност лъжем себе си? Учудваме ли се тогава, когато заслужено ни плеснат през ръцете или се жалваме от несправедливия обрат? Много пъти съм се впускала в авантюри на инат и точно толкова пъти бумерангът на ината ме е шамаросвал скоропостижно, та да видя звезди посред бял ден! Да проумея, че не мога да се отклонявам безнаказано от правия път и да се скатая в тълпата от пороци. Направя ли го- влакът дерайлира и дълго ближа рани от пътната злополука. За която никой не ми е виновен. Трудно се заглушава викът на съвестта. Още по-трудно се лекува вината. Щастлива съм, ако я разпозная навреме и успея да я предотвратя. А после и да си простя. Тогава багажът олеква и по-лесно се върви напред...
Най-тежко е да загубиш вярата. Без нея сме като в тъмен лабиринт, където лутането може да продължи с години. Или като неопитни плувци в бурно море- без земя на хоризонта. Вече знам, че спасение има. Дали ще се удавя или ще доплувам до брега решавам аз. Стига да си нося смелостта, силата и вярата. Без тях не става. Учудващо е колко много сила се побира в един малък куфар. Понякога дори не подозираме, че я имаме. И едва, когато отдъхваме на брега разбираме какво сме направили. И колко сме добри!
Времето напредва и отново започвам да си стягам багажа. Този път накъде? Има ли крайна спирка? Близко ли е или далеч? Не зная. Затова продължавам....По пътя ще изникват нови препятствия, но ще има и награди за проявена храброст. Ще бъде и весело, и тъжно. Един път лесно, друг път нанагорно. Пътища разни, хора различни. Аз съм трениран пътник. И винаги в бойна готовност. Знам и какво ми трябва за из път, та не мъкна излишен багаж. Щастливи са тези, които са разбрали какво да има в куфара...

11 декември 2012

Да вали!

Идва краят на годината. С него наваля и първия сняг- пухкав, искрящо бял и чист. Градът побеля в началото на Коледните пости. Сякаш снегът се опитва да подпомогне пречистването на телата и душите ни. Понатрупали сме и токсини в телата, и тревоги в душата. А вероятно и някой и друг грях... Бялото ни дава шанс за нов живот и нови мечти. Да се отърсим от мъката, сковала сърцата ни, да скъсаме с миналото и да протегнем ръка към новото. Бялата магия е чистота и невинност; светлина и духовност. Нужна ни е повече от всякога. Затрупа града и скри от уморените ни очи мръсните улици и кални градинки. Изчисти града за няколко часа. Ние от години вси не успяваме да го сторим. Живеем със заблудата, че управляваме Природата, а тя за сетен път ни показа, че е по-силна от нас и спазва свои закони. Колкото и да нехаем за нея и да й вредим, всъщност разболяваме единствено себе си. Дишаме мърсотията на градската джунгла и се възмущаваме от собствените си боклуци. Но снегът отново ще натрупа и ще почисти земята от хората. Ще побелеят дърветата, покривите, парковете. И ще мирише на чисто. Като в снежна приказка ще отброяваме дните до Коледа, притихнали смирено пред запалената свещ. Навярно ще поискаме да бъдем по-добри, по-състрадателни. Тайно ще помечтаем и за мъничко щастие. Дали ни се полага? Господ решава. Животът е безкрайно справедлив, дори и в най-голямата несправедливост. Когато сме затънали до гуша в кал, снегът ни се вижда като манна небесна. Като панацея за всичките ни болежки- телесни и емоционални. Като обещание за вечност... Нека да вали! Докато побелеем до дъното на душите ни... Дали? .... Да вали!

01 юли 2012

Джулай морнинг

Добро утро! Нов ден, слънце, прекрасни емоции... Благодаря на Бог за този ден, благодаря, че сме живи и здрави, благодаря за семейството ми, за добрите приятели и за любовта, с която съм обградена! След една трудна седмица дочаках изгрева... И той е по-чудесен от всякога. Защото препятствията винаги идват, за да ни научат на нещо, за да ни покажат, че сме силни и че Бог ни пази. Вярвам! Това ми е силата. Не ме интересуват дребните, жалки душици, егоистите, лъжците, предателите и използвачите. Няма да ги съдя. Те сами са изкопали вече своя гроб, заровени в тежки, нелечими болести, бесни страхове, душевна смрад и страдания. За тях спасение няма. Те сами ще извървят своя път към Ада, откъдето няма никога да се завърнат.... Така е в живота- кой каквото си посее.... Истината винаги излиза наяве. И тя е благодатна за всички. Няма случайности. Прощавам на враговете си. И ги забравям! Аз ще бъда щастлива, обичана и добра. А това е най-тежкото наказание за врага- това той няма да преживее! Не ми е жал за такива хора. Ще гледам безучастно страданията им. И знам, че те ще бъдат жестоки... Животът е толкова красив. Дарява ни с любов и доброта. От нас се иска само да ценим това, което имаме и да не се поддаваме на изкушенията на Лукавия. Просто, изпълнимо правило. Дава светлина на мислите, изпълва сърцето с обич и спокойствие. Гони страха. Благославя и закриля. Лягам и ставам с молитва. Всичко е между мен и Бог. Знам, че съм окриляна. И съм благодарна за всичко, което съм получила. От всички изпитания съм станала по-мъдра. Ясно разграничавам злото в човешки образ и го изхвърлям от живота си- с всичките му уродливи форми и притурки. И не го мисля повече. То ще се унищожи само. То вече е осакатено и смазано. Господ си знае работата. Всичко е справедливо. И заслужено. Животът ни е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Аз съм дарена с умението да обичам и прощавам. Това е моето спасение. Любовта е моя живот. Амин!

18 юни 2012

Минало (не)забравимо

Не можеш да избягаш от миналото си. Докато не се изправиш лице в лице с него и не смачкаш призраците, които витаят там няма отърване. На война като на война! Всички средства са позволени. Да, разбираш, че проблема не е преодолян. Просто е бил потулен във времето и при първа възможност изскача на светло. Отново се чувстваш слаба, неразбрана, объркана. Връщаш се назад във времето в един нереален свят, където не желаеш да пребиваваш. Не харесваш човека, който беше тогава. Виждаш се беззащитна, уязвима, лутаща се. Боже, колко вода изтече оттогава. Колко литература мина през ръцете ти. Колко размисли, мъдрости, притчи и прочие неща изчете... Нищо ли не запомни?! Ето те отново на старта. За поредния изпит. Явно този урок не е научен. Не може вечно да бягаш от него. Стегни се и действай! Времето изтече. Не може да се криеш в пясъка и да се правиш, че това не се е случило, не те е засегнало, не те боли... Ужасно е да осъзнаеш, че още боли, че още очакваш... нещо да се случи! Всичко изригна със страшна сила и ти зашлеви такъв шамар, че видя звездите посред бял ден. Заслужено! Сега да видим как ще действаш. С разума, с чувствата, с познанията, натрупани през годините или...? Кофти тръпка! Живот в заблуда е много неприятен. Особено, когато истината лъсне наяве- грозна, подмолна, жалка... Няма оправдание за нея. Живот в лъжа не е вечен. Все някога балонът се пука и те засипват парченца омраза, страст, ярост, страдание и тъга. Красиво опакования спомен гръмна в ръцете ти и сега трябва сама да се справиш с демоните от миналото. Как чевръсто наскачаха около теб, как изкусно те подведоха по старата пътека на греха, как умело съблазниха душата и разбиха сърцето... Слаба воля! Или не? Предстои да видим. Втори рунд се задава. Знаеш какво трябва да направиш, така че действай смело. Няма да се даваш повече! Веднъж те захвърлиха сдъвкана и изплюта, не си го причинявай пак. Нищо добро няма в този грозен сценарий и ти го знаеш много добре. Само трябва да дисциплинираш чувствата си. Помисли само- постигна толкова много, стигна толкова далеч. Нали не възнамеряваш един недопушен фас да изгори всичко, за което се бори толкова дълго? А и отдавна отказа цигарите... Да не се връщаме към старите пороци. По-силна си, отколкото си мислиш. А и вярата я имаш. Знаеш, че Бог не би ти пратил нещо, с което не можеш да се справиш. Просто от теб се иска да покажеш, че не си беглец. Не си решаваш проблемите като ги загърбваш. Така че- давай напред! И това ще мине. Вече не се страхуваш, както преди. Проумяла си, че всяко нещо се случва с определена цел. Още си жива и още си тук. Това не те пречупи. Сега просто трябва да теглиш финалната черта. Тази сатира приключи. Да, проточи се във времето, но сега е момента да я изхвърлиш от съзнанието си. Ще напишеш нова приказка. Това го умееш. Тя ще е красива, увлекателна, с щастлив край. Такава, каквато заслужаваш. Приказката на твоя живот. Без сълзи и ненужни драми. Без емоционални сътресения. Повярвай в себе си! Знаеш, че можеш. Разкарай излишния товар веднъж завинаги. Трябва да продължиш напред. Лека, уверена, щастлива... От теб зависи. Вярвам в теб!

15 юни 2012

Позитивни парадокси

Не е вярно, че сме негативна нация. Толкова добри новини долитат постоянно до нас, че няма как да не изпаднеш в щастлив делириум. Ежедневно научаваме, че в България няма престъпници. Дори и някой случайно да е бил несправедливо набеден за такъв, тутакси излиза от ареста/затвора и достолепни адвокати ни обясняват, че човечеца е невинен като бебешко дупе! Не е ясно само защо простосмъртния народ не може да оцени райската благодат, в която живурка, ами вечно недоволства от съдебната система и сипе хули по адрес на невинни люде. Съвсем прясна е новината за оневиняването на Вальо Топлото. Вместо да предизвика душевно облекчение, този съдебен казус изригна в почти всенародни ропот и омраза. Крив народ сме си и това е! Така и не се научихме да обичаме бившите си и настоящи управници-монополисти. Нима убягна от погледа на гладния и измръзнал зиме народ факта, че Топлото миткаше с колело, вместо с лимузина и нямаше и спомен от източените милиони? Защо решихме, че милионите му са духнали към Малдивите, като газ в тръбопровода на Топлофикация? То бива недоверие и неприязън, ама нашето си е чиста проба национален хейтърски синдром! И що не вземете да се разходите до Малдивите, та да видите, че там няма офшорки, а само бели хора по бели плажове с шарени коктейли в ръка? Всеки е невинен до доказване на противното! Направо задминахме американците в потвърждаването на тезата за благородството на заподозрени в тежки престъпления. И сега, ако не ни похвали Европа, то кога? Ами то не останаха престъпници в тази държава, бе! Оказва се, че никой не е крал, източвал, присвоявал, фалшифицирал, лъгал, подкупвал, поръчвал, убивал. Другото са само гнусни инсинуации за нажежаване на всенародното недоволство. Едни братя (некръвни), дето отскоро ги издирват също са на път да се окажат туристи на Малдивите. Или Сейшелите. Хората са си отишли на почивка, а тук някой се сетил, че били престъпници! Човек да не смее да напусне страната! Току виж го обявили за общодържавно издирване... Лошото е, че тези благи вести за невинни български граждани идват в изключително неподходящ момент и действат като червено на бик на освирепелия от мизерия народ. А и отдавна се знае, че жегата ни мъти мозъците повече, отколкото е здравословно. Навярно затова подобни радостни съобщения ни изваждат от равновесие за секунди и предизвикват причерняване, гадене и световъртеж. Като прибавиш към клиничната картина системното недохранване, текущите сметки, битовите неволи, на средностатистически нашенец не му мърда колапса. После има да се вайкаме защо сме първи по сърдечносъдови заболявания и ранна смърт... В тия жеги, само като пуснеш новините и те сюрпризират с поредното увеличение на тока, забраната за пушене ти се струва като балсам за изпушилите ни души. Дори от парламента долетя щастлива вест, че ползваш или не ползваш парно, народните избраници щели да гласуват да плащаш, щом имаш тръби в панелката си! Топлофикация не се шегува! И дори това да не ни е първа грижа в рекордните юнските жеги, самата мисъл предизвиква още по-обилно изпотяване и сърцебиене. Ето това се казва негативно мислене. Вместо да се радваме, че Вальо Топлото е невинен, ние се пържим в собствен сос при мисълта за идващата зима и новите небивалици на порно, пардон парно индустрията.... Бивали така, бе хора?! Позитивно мислене трябва на нацията! Стига с това черногледство! Мислете, медитирайте, представяйте си всички райски кътчета на земята, където бихте искали да сте сега и .... проумейте веднъж завинаги, че никога няма да стъпите там! Затова пък новоизлюпените бивши заподозрени за престъпления срещу народа ни със сигурност ще прекарват доста време там и даже може да ви зарадват някой ден с мемоари и снимки на всички тези приказни местенца.... Сега да не вземете да им завидите! Че и това е лоша нашенска черта. Бачкали хората, замогнали се, разпътували се- свят да видят и свят тях да види. Няма лошо. Само че- Видовден дойде! Напук на съдебната система... Най-интересното тепърва предстои!

10 юни 2012

Благодаря!

Благодаря! За всички блага, с които ме даряваш; за това, че чуваш молитвите ми; за това, че ни пазиш и ни благославяш! За всичко благодаря. Чувствам се толкова спокойна, защото знам, че добротата е част от живота ми. Имам мир и хармония, любов и здраве. Не искам друго. Безкрайно съм благодарна, че бдиш над семейството ми и ни закриляш. Няма да се уморя да благодаря. Винаги помня доброто, с което ни даряваш. Щастието е тук и сега- в светлината в очите на любимите хора, в любовта, която ни окриля... Живот и здраве да има в този дом, за това се моля. Вярата е силна, любовта е вечна... Вярвам, че животът ни е приказка с хубав край. Мисълта за теб ме изпълва със светли мисли и прекрасни чувства. Благодаря за уроците, които ни изпращаш. За изпитанията, които ни правят по-силни и добри. За грижите и любовта към нас. Една частица сме от вечността. Един миг, в който се осланяме на твоята воля и вярваме в промисъла на вселената. За всичко си се погрижил. И за вярващите, и за колебаещите се. За всеки има място под слънцето, всеки има своя шанс да повярва и да поема по правия път. Стига да го пожелае. Животът ни е благословен. За любовта, с която ни даряваш- благодаря. За вярата, която осмисля дните ни- благодаря. За силата да вървим напред- благодаря. За даровете, с които сме благословени- за всичко благодаря!

30 май 2012

Абитуриенти 2012

Изпратихме випуск 2012. Дано порасналите ни деца намерят своя път в живота, дано са щастливи! Баловете постепенно заглъхват, отшумяват виковете, смеха, сълзите и юнашкия купон. Следват делници... И кой, каквото сам си направи в живота. Вярвам в младостта, в нейната решителност и ентусиазъм. Това, което ме влудява е да чета по форумите изказвания на "мъдреците" на нацията, които се възмущават от чалгата, простотията и липсата на акъл у младите. Колко много оплюване отнесоха днешните младежи! За това, че били прости, че нямали вкус, че се обличали безобразно, че не знаели да се веселят, че са алкохолизирана и дрогирана паплач...... Даааа. И тук следва да запитам тези критикари, бъкащи от ум - кой отгледа това поколение? Вие какво наследство им оставихте? Кой превърна милата ни родина в разграден двор, приличащ на кочина; чий блестящ ум срина държавата за 20 години и принуди тези деца да растат сред разруха, беднотия и повсеместна простотия? Не сочете с пръст другите за неща, които сами си сътворихте! Кой избираше управниците си? Кой окраде всичко, до което можа да се докопа? Кой разруши образователната система? Кой потъпка законите и срина съдебната власт? Абитуриентите ли? Я си помислете пак! Това са децата, родени в зората на демокрацията, изградена от шепа лумпени и корумпирани престъпници. Същите тези, които сега сочат децата ни с пръст и високомерно ги обвиняват във всички грехове на земята. Какво направихме ние, за да имат децата ни по-добър живот? Какви ценности им предадохме? На какво ги научихме? И наистина ли сме толкова умни, за колкото се мислим, след като позволихме да ни вкарат в една кошара с действащ див капитализъм? Децата видяха битката ни за оцеляване. Те споделяха страховете ни за утрешния ден. Те се оглеждаха в безпътицата в очите ни.... Те имаха един безумен модел за подражание, наречен хаос, лъжи и пари. Примерът на възрастните... Това е нашата действителност. Това е България от 20 години насам. Държава, която толерира престъпниците и поощрява разрухата. Неслучайно сега и ни тресе. Ами да тресе! Дано се срине всичко гнило, прокажено, фалшиво... Да стане на пепел! Ако Бог е с нас, може и да възкръснем от пепелта. За да имат децата ни по-добър живот... А на всички зложелатели и възмутени блюстители на морала ще кажа- вие кога за последно се изкъпахте? Нямате пари за ток и вода, нали? И затова пестите от баня и тормозите останалите си съмишленици в градския транспорт със зловонна душевна и телесна смрад. А тези, които ви измамиха и се плицикат в перлени джакузита ви се присмиват и сочат с пръст децата ви. Били прости и неграмотни. Обличали се като проститутки и сутеньори. Родителите им били още по-тъпи, че теглили заеми и правели панаири. Всички вие, които сте над тези неща, които се имате за умни, цивилизовани и образовани- чиста ли е съвестта ви? Кой ви дава право да съдите младите? На тях им предстои тежката задачата да изринат боклуците, които им завещахме, да изчистят свинщината, в която ги захвърлихме и да имат сили да изградят нещо стойностно, ако не за себе си, то поне за техните деца.... Жесток жребий! Много грехове имаме пред днешната младеж. Но върха на наглостта е да им се присмиваме. Всъщност ние се присмиваме на себе си. А бихме могли да сведем глави, да се разкаем за грешките си и да се помолим младите да успеят да се справят в този безумен свят, който сътворихме за тях... Ако и това не можем да направим- надеждата остава в природните стихии. Една девятка по Рихтер сполучливо ще срути целия този цирк и завинаги ще изтрие самодоволните усмивки от лицата ни. Майка, обърнала се срещу децата си не я чака нищо добро... Смейте се, ако ви стиска!

22 май 2012

Земетръс

Изтръгна ни от дълбок сън. Захвърли ни в пространството. Разлюти се, изригна, разбуча се и ни одруса яко. Поразхвърли грижливо подредения ни живот. Разтърси ни от злокобните ни мисли. Удари ни два шамара, плисна студена вода в лицето ни, разфуча се и завихри цунами от страсти.... Събудихте ли се вече? Разбрахте ли за какво иде реч? Природата или човекът? Човекът или природата? Кога започнахме да мислим за себе си като за най-съвършените създания на земята? И забравихме, че сме смъртни? Няма да има милост за този, който руши, цапа, унищожава майката земя. Жалки, глупави създания... Колко още безсънни нощи трябва да преживеете и колко страх да понесете, за да разберете, че с природата шега не бива? Ако трябва, още много пъти ще треперите пред панелните си кутийки, докато не осъзнаете, че трябва да пазите и обичате земята. Не го ли направите- отмъщението може да бъде съкрушително. Показа ви се малък откъс от съвременния Армагедон. Опустошително, страшно, смазващо. И напълно заслужено. Кой ви дава право да късате цветя? Вие какво посадихте? Да убивате животни? Да унищожавате гори? Да хвърляте отпадъците си сред природните величия? Природата е жива, тя диша, расте, хубавее... Докато някое нищожество не се опита да я задуши с обелките на измислената си цивилизация. А после- олеле! Помощ! Земетресение! Природата ви показа кой командва парада. Бихте могли да живеете в хармония с нея. Но можете и да си направите живота на земята ад. Изборът е ваш. Толкова бързо можете да изчезнете от лицето на земята, колкото не сте си и представяли, че е възможно... Смешните ви придобивки могат да се изпарят за миг. Силен тътен... Гръм и трясък. Градушка. Порои. Разруха. Един миг. Сковаващ страх... Събудихте ли се?

11 май 2012

Празник и светъл, и тъжен....

Мир, любов и светлина. Това остана след теб. Днес почитам паметта ти. Това е твоят ден- Св.Св. Кирил и Методи. На празника на светите братя паля свещ, отварям бутилка червено вино, слагам свежи цветя пред иконата и се моля за мир на душата ти. Обичам те, усещам те, сънувам те. Но просто не мога да те видя... И да те прегърна. Толкова много спомени остави след теб, такава ярка светлина, жар, пламък и страст... Така, както живя- всеотдайно, искрено, смело. Затова днес празнувам живота ти, не смъртта. Празнувам любовта- ти я раздаваше в изобилие, празнувам добротата- ти беше изтъкан от нея, възхвалям силата- с теб се чувствах в безопасност... Получи много от живота, но нищо не ти се даде даром. Водеше битки, падаше, ставаше и продължаваше напред. Живя достойно и остави ярка следа в сърцето на всички, които те обичаха. Аз те боготворях. За мен ти беше герой, неуязвим, всемогъщ и безстрашен. Защо изчезна така внезапно от живота ми? Дори не се сбогувахме. Не беше честно! Останаха толкова неизказани слова. Без теб се наложи много бързо да порасна. Сега се лутам сама из житейските лабиринти и все се питам дали се гордееш с мен. Дали се справям? Какво би ми казал днес? Виждаш ли ме отгоре? Сигурна съм, че бдиш над нас и ни закриляш- така, както винаги си правил. И това донякъде ме утешава. Но е пусто... Опитвам се да преоткрия наново цветовете на живота. Търся слънцето, топлината, красотата на природата. Искам да се събудя и отново да усетя празника и щастието, че съм жива... Знам, че ти така би искал. Старая се да се радвам на малките неща, да изпитвам наслада от живота във всеки миг, да живея самоотвержено и смело- все едно си тук, до мен и заедно вървим по пътя на живота. Може би наистина си до мен. Нали животът е вечен? Не искам да те разочаровам. Всичко е един миг... Навярно някой ден отново ще се съберем във вечността. Дотогава- мир, любов и светлина. За теб, шампионе! Амин.

09 май 2012

Хаотично

Може би някой ден отново ще се видим. Ще мога да те прегърна и да ти прошепна колко много те обичам. Някъде там- след синевата още грее твоята усмивка... Защо не мога да я видя? Оковани сме в материалното. Търсим духовното, истинското, кога на сън , кога наяве. Всичко е само сън. Там горе е истинският живот. Вечният. Благословеният. Обгърнатият с любовта на всички скъпи нам хора и животни. Там никой с никого не се разделя. Няма грубости, мъка и сълзи. Няма битка за оцеляване, лицемерие и страх. Тук е апокалипсиса. Тънем в собствените си тъпотии, въртим се из обречени лабиринти, усмихваме се насила и треперим за утрешния ден. Страхуваме се от собствената си сянка дори. Жалка картинка. Да живееш е умение и изкуство- не всеки го владее. Всеки Божий ден на тази земя ни поднася нов урок, предизвикателство; изпраща ни знаци и послания от вселената. Стига да имаме отворени сетива да ги разберем. Понякога се уморявам. Струва ми се, че товара е прекалено голям, а силите са намалели. Вероятно сама съм си избрала този път. И ще трябва да го извървя докрай. Глътка въздух в адския пек и продължавам напред. Нито знам накъде, нито докога... Механичен живот. Понякога дори не ми се говори. По-лесно е да го напиша. Заприличали сме на марсианци, попаднали в джунглата. Грозна гледка. Забравих вече какво умея, дали нещо умея.... Самотата стана навик, сънувам един и същ сън. Когато се събуждам не зная къде съм; не искам да се завръщам тук... Може и това да е урок. Не знам. Времето е измамно, илюзията е пълна. Не помня години, пространства, излитания. Помня, че винаги се приземявах. Вече не летя. Само гледам нагоре към облаците и се рея в спомени. Приказката беше хубава. Макар и с тъжен край. Героите са уморени. Остарели. Избледнели. Като силуети от старите ленти. Черно бели филми. Пепел и мрак. Глупаво е да нямаш мечти. Нали те последни умират? Навярно сме по-мъртви от умрелите. Хубавото е, че всичко е преходно. И това ще мине... Не ни съди прекалено сурово, дори и да го заслужаваме. Такива сме- смешни малки човечета. Хора без лица. И какво като вулкана бушува отвътре? И той ще угасне. Ще се превърне в пепел. Всичко се превръща в пепел. Дали нещо ще възкръсне от пепелта само Господ знае. Уморих се от тъмнината. Слънцето е за всички. Дали ще изгрее отново?

29 април 2012

Повярвайте!

Чудесата стават. Ежедневно около нас се случват чудеса. Сбъдват се мечти. Молитвите са чути. Прекрасно е да знаеш, че те чуват, че бдят над теб и те пазят. Удивително е да усещаш, че си част от голямата вселена и твоите желания са важни за света. Невероятно е да видиш как се сбъдват, как пред очите ти се разкрива магията на доброто. "Поискай и ще ти бъде дадено!" От нас се иска на глас да изговаряме желанията си, да не бягаме от мечтите си, да вярваме в чудесата. Наскоро чух репликата, която ми разкри тайната на благословените и на... другите. "Вярата е дар, с който все още не съм благословен!" Ето го разковничето към успеха. Панацеята за желанията. Истината зад сбъднатите мечти. Ако не повярвате- в себе си, в съдбата, в Бог- няма да видите щастливата звезда. Този върховен дар, който не сте пожелали да приемете в живота си няма да ви разкрие тайните на щастливите хора. Ще си живуркате в прозата на живота и никога няма да отворите сетивата си за поезията и красотата. Щастието привлича още щастие. Добрите мисли притеглят хубавите събития. Верижната реакция се движи главоломно и ни разкрива всички чудеса, сътворени от живота. Вярата е скъп дар. Не го отказвайте. Доверете се на интуицията си и знайте, че мечтите се сбъдват, че вие заслужавате да бъдете щастливи, че ви очакват прекрасни мигове в живота. Не се плашете от лошото- повярвайте, че то ще ви подмине, защото очаквате доброто. Защото сте се помолили да стане чудото и да повярвате, че животът може да бъде прекрасен... Една стъпка ви дели от благословията да станете галеници на съдбата. Не се страхувайте да я извървите. Повярвайте...

20 април 2012

До една душа

Изминаха пет години, откакто ти вече не си сред нас. Нищо не е същото. Животът си продължава, времето препуска, а нюансите на света изглеждат някак избледнели. Не зная къде си... Надявам се да си в рая. Ако има рай. Не ти написах некролог. Не можех да позволя на смъртта да надделее над живота. Не мога да мисля за теб като снимка върху надгробен камък. Не мога да те обичам в минало време. Спомени, сънища и мисли се преливат в едно и губя представа за време и пространство. Разумът крещи, че те няма, а сърцето прелива от любов към теб. Живея в паралелна действителност- не те срещам в ежедневието, но общувам с теб в мислите си, споделям чувства и емоции с теб. Дали ме чуваш? Дали разбираш какво усещам? Бдиш ли над нас така, както правеше преди? Ти беше моята опора, с теб се чувствах в безопасност. Знаех, че мога да разчитам на теб. Знаех, че любовта ти е безусловна. Семейството за теб беше нещо свято. Затова се раздаваше изцяло за нас. Сега ни остави на Бог. Моля се Той да бди над нас. Защото ти не си тук да ме утешиш, подкрепиш, благословиш... Спомням си последната прегръдка. Защо не разбрах, че е последна? Защо не ми каза, че отиваш в друго измерение и че може и да се срещнем....в някой друг живот? Ако има такъв. Искам да вярвам, че ще те срещна отново. Нали любовта е енергия? Тя не се губи. Тук остана болката и хаоса в душите, но може би при теб е силата и светлината. Казват, че няма смърт. Така ли е? Ти имаш всички отговори... Чувствам се безсилна, несигурна, наранена. Мнителна съм и към щастието, дори. Видях колко преходно е всичко. Радваме се на някого и си въобразяваме, че цяла вечност ще сме заедно... Реалността е безпощадна. Хората просто си тръгват от живота ни и ни оставят кървящи, объркани, затънали в хиляди въпроси без отговори. Всеки сам се научава да живее с болката. Всеки намира своите отговори, за да има някаква утеха. Истината е толкова относителна. Да, животът наистина продължава. Дали пък това не е единствената вечност? Сърцето познава и любовта, и тъгата. Очите гледат- но какво всъщност виждат? Търся те- с очи, с душа, с разум и сърце... Къде си? Помниш ли ме? Или всичко е било една измама? Ще те обичам до сетния си дъх. Нататък не зная какво следва...Ти знаеш. Чакай ме! И ме обичай! Другото все някак ще го преживея. Благодаря на Бог, че имах любовта ти в този живот. И ти имаш моята- оттук до безкрая... Нека има светлина! Ти обичаше живота. Зная, че би искал да съм щастлива. Няма да е лесно. Заради теб ще се опитам да продължа напред. Благодаря ти, че идваш в съня ми, че разговаряш с мен и ме подкрепяш... Обичам те! От тук до безкрая....

10 април 2012

Сатурнови сметки

В Сатурнова дупка съм. А може и да е яма. При всички случаи има планетарна намеса- иначе защо ми гръмнаха бушоните? Денят ми започва чудесно- кафето ухае прекрасно, лятото ме зове. Хвърлям едно око в огледалото и констатирам, че изглеждам що-годе добре.Не се терзая дълго какво да облека, защото и без това нямам голям избор. Затова пък си спестявам притесненията да си подновявам гардероба на всеки нов сезон. Нося си старите дрехи с усмивка и винаги влагам частица индивидуално творчество. Така се отличавам от тълпата.Не всеки би се сетил, че от зимното бельо става оригинално лятно бюстие. Пестя пари от дрехи и успявам да закърпя домашния бюджет. Неведнъж са ми казвали, че имам богато въображение. Така е. Артистична натура съм и не изпадам в баналности. Приятелките ми се оплакват, че мъжете им не били романтични. Зависи как подхождаш към тях. Мъжът ми отдавна свикна да вечеряме на свещи и даже се дразни от силно осветление. Хем романтично, хем икономично. Така спестяваме разходи и за ток. Семейството ми отдавна е запознато с принципите на суровоядство- то. Неслучайно в Холивуд всяка втора звезда дъвче моркови и се усмихва бодро. Защо да изоставаме от тях? Хем се вталяваме, хем сме със свеж тен. Пестим и от храна. А когато дъщеря ми се запъти за сетен път към банята й припомням, че прекомерното къпане изсушава кожата и води до преждевременни бръчки. Дори и при млади хора. Косата й била мазна? Ами то е от хормоните в пубертета. И докато позатихнат, използваме научен подход- поръсвам скалпа й с бебешка пудра, разресваме косата и тя заблестява все едно е мита със скъп шампоан и балсам. Така детето пести и козметика, и вода. Освен това не се трови с химия- знае ли човек какво слагат в днешните препарати за къпане? Баба й като си е мила косата с хума и жълтък да не би да е оплешивяла? Напротив. И досега има буйна грива. Синът ми ме кара да се боядисвам, за да изглеждам по-млада. Въпрос на гледна точка. Аз и така си младея. Някои дават луди пари, за да им направят бели кичури, а аз си ги имам от природата. Натурално. У дома не се консумира алкохол и не се пуши- в разрез е с природосъобразния ни начин на живот. Успях да убедя всички членове на семейството в ползата от ходенето пеш. Хем не те блъскат в градския транспорт, хем печелиш две кофички кисело мляко срещу спестеното билетче. И полезно, и благотворно за бюджета. Кола нямаме и при цени на бензина това си е истинска благословия! Непрекъснатото движение отменя нуждата от висене във фитнес залите. Та кой нормален човек би се чувствал комфортно, дишайки потта на десетки фитнес-маниаци? Сигурно се чудите как се развличаме без да се охарчваме? И това съм го измислила. Лятото правим основен ремонт на апартамента почти без пари. Синът се занимава с дърводелство и прави страхотни шкафчета, столчета, масички. Все едно сме с нова мебелировка. Дъщерята шие, преправя и прекроява и сме с нови пердета, калъфи и тапицерия. Съпругът без затруднение изкарва кухнята на балкона и прави от двустайното жилище тристайно. Наесен се чувстваме отлично- все едно сме в нов дом. Дойде ли зимата практикуваме моржуване- древен ритуал за каляване и подмладяване. Съответно нямаме проблеми с цените на парното. Абсолютно независими сме и от инфлацията. Доказали сме, че можем и без храна, и без вода, и без ток и парно, и без транспорт. Начинът ни на живот изключва цял куп болести на цивилизацията- затлъстяване, диабет, високо кръвно, депресия. Съответно не се налага да висим пред НЗОК за скъпи лекарства. Телевизия не гледаме и не четем вестници. Така подържаме добро настроение, здрава психика и оптимистична нагласа. След като всичко ми е наред, навярно се питате защо тогава съм в Сатурнова дупка? Ами, децата ме ядосаха. Пак иде лято и вместо да подхващат работа, те взели, че се размечтали- за море, планина, екскурзии...Ей такива глезотии. Знам, че е от пубертета, но въпреки това се нервирах. На нищо ли не съм ги научила досега? Искат екскурзия? Готово! Още утре ги командировам на село при нашите. Там, сред красивите планински пейзажи, да хващат мотиката и да действат. Че то след лятото пак ще дойде зима и ще искат да хрупат моркови. А тях все някой трябва да ги посади, нали?

28 март 2012

Божествен ден

Има хубави дни. Идват със слънце и много вяра в днешния ден. Има и надежда, че нещо сме направили както трябва и Бог ни е подарил този прекрасен ден. Остава да му се насладим и да благодарим за него. Но има и дни, които са изпитание за тялото и душата. Дни, в които не виждаме слънцето и душата не може да се справи с всички беди накуп. Дните се редуват. След лошото винаги идва хубавото. Нищо не е вечно. Когато ни е тежко на душата, тряябва да сме силни и да не губим вяра. Казват, че Бог изпраща трудности на тези, които обича. За да се справим с тях и да бъдем по-силни от преди. Да отворим сетивата си за всички чудесни знаци на природата и да се потопим в тях. Да се слеем ведно с хармонията на вселената. Да се помолим за благоденствие и да благодарим. За цветята, децата, всички живи същества. Благословени да са те! Велика е силата на природата и само тя може да ни даде енергия за живот. В един прекрасен ден.... Има толкова положителна енергия и магия, колкото за цял един живот. Да не пропуснем да й се насладим... Един мъдрец казва: " Има години, които задават въпроси. И години, които дават отговори." Не се терзайте от неизвестното. Ще получите отговорите, които търсите. Имайте търпение. Бог чува въпросите ви. И ще ви отговори. Не мислете с тревога за утрешния ден. Животът се случва тук и сега. Не правете грандиозни планове. Радвайте се на малките неща. Пожелайте да бъдете щастливи- и щастието ще е в душата ви. То е ваш личен избор. Отпразнувайте този ден. С усмивка и любов. За това, че ви има...