Земетръс

Изтръгна ни от дълбок сън. Захвърли ни в пространството. Разлюти се, изригна, разбуча се и ни одруса яко. Поразхвърли грижливо подредения ни живот. Разтърси ни от злокобните ни мисли. Удари ни два шамара, плисна студена вода в лицето ни, разфуча се и завихри цунами от страсти.... Събудихте ли се вече? Разбрахте ли за какво иде реч? Природата или човекът? Човекът или природата? Кога започнахме да мислим за себе си като за най-съвършените създания на земята? И забравихме, че сме смъртни? Няма да има милост за този, който руши, цапа, унищожава майката земя. Жалки, глупави създания... Колко още безсънни нощи трябва да преживеете и колко страх да понесете, за да разберете, че с природата шега не бива? Ако трябва, още много пъти ще треперите пред панелните си кутийки, докато не осъзнаете, че трябва да пазите и обичате земята. Не го ли направите- отмъщението може да бъде съкрушително. Показа ви се малък откъс от съвременния Армагедон. Опустошително, страшно, смазващо. И напълно заслужено. Кой ви дава право да късате цветя? Вие какво посадихте? Да убивате животни? Да унищожавате гори? Да хвърляте отпадъците си сред природните величия? Природата е жива, тя диша, расте, хубавее... Докато някое нищожество не се опита да я задуши с обелките на измислената си цивилизация. А после- олеле! Помощ! Земетресение! Природата ви показа кой командва парада. Бихте могли да живеете в хармония с нея. Но можете и да си направите живота на земята ад. Изборът е ваш. Толкова бързо можете да изчезнете от лицето на земята, колкото не сте си и представяли, че е възможно... Смешните ви придобивки могат да се изпарят за миг. Силен тътен... Гръм и трясък. Градушка. Порои. Разруха. Един миг. Сковаващ страх... Събудихте ли се?