Може би някой ден отново ще се видим. Ще мога да те прегърна и да ти прошепна колко много те обичам. Някъде там- след синевата още грее твоята усмивка... Защо не мога да я видя? Оковани сме в материалното. Търсим духовното, истинското, кога на сън , кога наяве. Всичко е само сън. Там горе е истинският живот. Вечният. Благословеният. Обгърнатият с любовта на всички скъпи нам хора и животни. Там никой с никого не се разделя. Няма грубости, мъка и сълзи. Няма битка за оцеляване, лицемерие и страх. Тук е апокалипсиса. Тънем в собствените си тъпотии, въртим се из обречени лабиринти, усмихваме се насила и треперим за утрешния ден. Страхуваме се от собствената си сянка дори. Жалка картинка. Да живееш е умение и изкуство- не всеки го владее. Всеки Божий ден на тази земя ни поднася нов урок, предизвикателство; изпраща ни знаци и послания от вселената. Стига да имаме отворени сетива да ги разберем. Понякога се уморявам. Струва ми се, че товара е прекалено голям, а силите са намалели. Вероятно сама съм си избрала този път. И ще трябва да го извървя докрай. Глътка въздух в адския пек и продължавам напред. Нито знам накъде, нито докога... Механичен живот. Понякога дори не ми се говори. По-лесно е да го напиша. Заприличали сме на марсианци, попаднали в джунглата. Грозна гледка. Забравих вече какво умея, дали нещо умея.... Самотата стана навик, сънувам един и същ сън. Когато се събуждам не зная къде съм; не искам да се завръщам тук... Може и това да е урок. Не знам. Времето е измамно, илюзията е пълна. Не помня години, пространства, излитания. Помня, че винаги се приземявах. Вече не летя. Само гледам нагоре към облаците и се рея в спомени. Приказката беше хубава. Макар и с тъжен край. Героите са уморени. Остарели. Избледнели. Като силуети от старите ленти. Черно бели филми. Пепел и мрак. Глупаво е да нямаш мечти. Нали те последни умират? Навярно сме по-мъртви от умрелите. Хубавото е, че всичко е преходно. И това ще мине... Не ни съди прекалено сурово, дори и да го заслужаваме. Такива сме- смешни малки човечета. Хора без лица. И какво като вулкана бушува отвътре? И той ще угасне. Ще се превърне в пепел. Всичко се превръща в пепел. Дали нещо ще възкръсне от пепелта само Господ знае. Уморих се от тъмнината. Слънцето е за всички. Дали ще изгрее отново?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.