Страници

22 декември 2014

Коледен подарък


Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Подаръци ще има много- за всички от сърце... Пожелайте си нещо и- подарете на някой надежда. Дали ще е дом за бездомничето или храна за гладния, няма значение. Стоплете нечия душа. Подайте ръка. Някой има нужда от нея. Това е неговия коледен подарък. Дарете от сърце. Запалете свещичка в нечие сърце. Всеки има нужда от щипка любов. От малко топлина. И съпричастност. Така, както вие го разбирате. Нека всеки получи бленувания коледен подарък. Нека поне една мечта се сбъдне...
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

06 декември 2014

Вярвам в чудеса!


Днес празнуваме Св. Николай Чудотворец. Светъл празник за всички, които вярват в чудеса. За всички, които направиха своя избор да вървят по своя път с Божията благословия и които няма да се отклонят от своя избор. Празник на рибари и банкери. И на тези, които са в очакване на своето чудо... Аз вярвам в чудеса! Преди много години повярвах в живота като най-голямото чудо, с което сме дарени и в правото ни да избираме как да изживеем и с кого да споделим това чудо. Щастлива съм! Вече знам, че вървя по своята дъга- разпръсквам цветове и изживявам всичко в цветно... И още вярвам, че това което съм си пожелала ще се сбъдне. Някой ден. Благословена съм с хора около мен, които споделят моите виждания. Надявам се хората, които обичам и които се лутат в своите страхове и ограничения да преживеят своето чудо. Да разберат, че всеки избор, който правим директно ни доближава  или отдалечава от чудото. А то е вътре в нас. И започва от нас. Вярата в него върши чудеса. На този ден преди почти двайсет години си отиде един много светъл човек. Една жена, която много обичах. Моята баба. Колко мъдрост, доброта, скромност и любов имаше в нея! Винаги ме успокояваше, че всичко ще се нареди точно, както трябва. До последния си дъх вярваше, че животът е най-прекрасния дар от вселената и че си струва да се изживее до край... Вярваше в чудеса. Пожелавам на всички, които четат това да се запитат- това ли е моята приказка? Харесва ли ми как живея? Мога ли да се променя, за да живея в мир със себе си? Вярвам ли, че чудесата се случват, когато се отърсим от егото, претенциите, очакванията, страховете, осъдителните приказки и високомерието? Можете ли да отстоявате своите виждания, защото вярвате, че това е правилно, дори да ви се присмиват, дори да сте различни от останалите, дори всичко около вас да крещи, че така не се оцелява? Щом можете да го направите- вие не само ще оцелеете, ами и ще живеете- истински! За разлика от други дребни душички, вкопчени в дребно-житието си, потънали в дребни размисли и страсти как да оцелеят по-добре... Бъдете различни, щом се налага! Нека промяната започне от вас. Дори да ви изглежда налудничаво. И бъдете и силни, и смели! Защото провoкации  ще има много. Не им се давайте. Не се подвеждайте. Това е вашето чудо! Нека на този светъл празник има просветление. И да е пълна не само масата, а и душата. Бъдете здрави! Вярвайте в чудеса! Амин.

22 ноември 2014

My Saturday sermon


Mornings are basically the same. We wake up, wondering what God has in store for us today. Is it going to be a divine blessing or an earthly lesson? So much has happened since we were planted here to understand, learn and develop all our senses... We make so many mistakes until one fine day it dawns on us that these lessons will keep repeating themselves until we finally pass the test. Some of us are slow learners. We need more time to digest, accept and apply all the universal laws we stumble across. The only problem is that there isn't enough time. Our days here are numbered and we have a lot to learn before we can return to eternity. Each day is precious. It sends all the necessary people and situations right on our path, so that we have no choice but to deal with them. We can't always have it our way.  Which doesn't mean that God doesn't love us. All He wants is for us never to lose Faith, no matter what we have to go through.  That can be a truly difficult task, knowing how embedded we are into our earthly matter... We always want more- that's human nature as such and we usually want it all- and we want it now. Blessed are the patient. And the humble. And the believing... We have been blessed at birth. And we have guardian angels watching over us throughout our lives. We have divine protection and we can always reach out for it through prayer. We are never alone, no matter what. Sometimes it is merely a question of breathing deeply and... letting go. Whatever is meant to be, will be. We each have our unique life code and we need to live by it. There is, however, the issue of free will. All choices we make are ours and ours only. The individual code to life that we put into practice can change so many things. It is eventually all up to us. Life is such a beautiful adventure. There is so much color, music, emotion, vividness to it that it leaves us breathless with desire to capture the moment and keep it forever.... One day our life will just be a memory. A notebook of personal recollections that we have to carry back with us and read through aloud to the Creator. Our thoughts, words, feelings- they will all be there. We will take with us the experience of the earthly flavours and savour them ahead. The adventure goes on. It's what we need to remember. Only the time and the place change. We may meet the same people again, or we may not. Depends on what we have to repeat in order to get it right this time. Who says what is right? I think deep down we all know right and wrong. Because God is in us and all around. We are born with the intricate code of conduct in us. It would be so much simpler if we could follow it, instead of complicating our lives by questioning it, rejecting it, stamping down on it. We are not greater than anyone we know. We are not here to judge and hate. Life is only what we decide to make out of it. That should be a decision taken wisely.  We are not always able to understand why things happen the way they do. We may feel forsaken. Lonely. Forgotten. That can never be so. We are loved. And protected. And healed.... And the world is a place of love, plentitude and growth. Or not. It's up to us.  Life is fair- it is important to remember that. We WILL reap what we sow. We live on a unique planet. Humans are unique. We have so much going for us, such a lot of potential that we can put to use and live an incredible life, fulfilling and intense. We need to learn to value life, to love and forgive.... and just take it from there. It will all be alright in the long run. Have faith. Trust. Accept.... And love the magic we have been blessed with. Some day we will meet again. We will have all the answers. We will understand... Until then- may all divine forces watch over us and protect us. God bless! Amen.

09 ноември 2014

Ще те срещна някой ден!

Един ден ще те намеря, знам. И ще бъдем заедно. Така, както съм те сънувала. Така, както съм мечтала за теб. Извън оковите на времето, пространството и ограниченията. Само двамата. Ще събориш всички стени, заради мен. Защото ме обичаш. А любовта дава криле. Тя не е за страхливци. Ще се срещнем някъде сред скалите, ще извървим стъпалата един към друг.... Може би на моста на въздишките- там, където мечтите се сбъдват под синята луна. Тогава ще ти прошепна, че те обичам. Ти ще ме целунеш. Тази среща вече е била- в някой друг живот и пак ще бъде. Ще ме прегърнеш и ще разбера, че времето е просто химера.... Няма минало, няма бъдеще, днешния миг е илюзия. Всичко е закодирано в душата. Всяка среща, всяка целувка, всеки спомен- те са били и отново ще се случат. Ти си и спомен, и мечта, и сън.... Любовта ни е пътувала през вековете. Понякога ни е изхвърляла от борда и сме се прекачвали на друга ракета. Но отново сме се срещали- напук на трудностите. Пътуваме във времето цяла вечност. Дори сега съдбата да ни раздели за сетен път, зная, че пак ще те намеря. И ще те позная. Както и ти мен. С всяка среща през различните животи надграждаме с нови камъни тази наша любов.  През вековете е станала скала. Мисълта за теб е пътувала сред звездите, докато те срещна пак. Любовта живее вечно- в сърцето, докато сме на земята, в спомените, когато живота ни раздели и в душата, когато преминем в друго измерение. Тя е пътеводната ни светлина напред през годините и силата, която ще ни събере отново. Всяка твоя целувка запечатва спомена за теб във вселенското съзнание. Когато разтворим книгата някой ден ще усетим, че това е нашата приказка. Ще съберем искрите от минало, настояще и бъдеще и ще взривим планетата с енергията на една съпреживяна, изстрадана, велика любов... Там- на моста, ме очаквай. Ще дойда, облечена в синьо. Заради небето, което запази магията ни. Ще бъдем млади! Заради младостта, коята пропиляхме тук, на земята. Любовта ще ни събере във времето такива, каквито не успяхме да бъдем. Ще има следващ път, повярвай! Когато заспиш и луната те засипе с кристалчетата на моите целувки, ще ме сънуваш отново- точно такава, каквато ме обикна. Утрото не е края на нашата любов. Дори да се събудиш. Дори да ме няма. Повярвай, че съм някъде в безкрая и те обичам. И не забравяй- отново ще те срещна някой ден!

25 октомври 2014

Първи сняг


Честит първи сняг! Навън побеля, снежната покривка се показа в целия си блясък. Чисто е. Мирише на чисто... След толкова чернилка, снегът е като манна небесна. Душата ми ще побелее сега, ще покрие цялата мърсотия, натрупана през годината. Спокойно е. И тихо. Малко е и тъжно. Защото има божий създания, които нямат покрив над главата си и не могат да се стоплят. Заради тях картинката не е съвсем идилична. Бих искала да дам подслон на всички тези любими същества, които са се настанили трайно в душата ми и още по-трайно навън. Уви... Бялата магия крещи за промяна. Изчистихме, изринахме, погребахме злото. Надявам се сега снежинките да покрият бавно, но сигурно следите от войната, да побелеем и отвътре. Отивам да пипна снега. Малка радост, спомен от детството. Идват дни на пречистени емоции, една далечна коледна звездичка се приближава на хоризонта, снежната магия завладява света. Нека да вали. Нека да затрупа всичко лошо, което тровеше живота ни. Нека помечтаем в бяло... Зимната приказка започна. Всяко ново начало е вълнуващо, очаквано, обвито в мечти и мистерия.... Ще прочетем и тази приказка. Дано да е все така красива до самия край, да е все така искрящо бяла и чиста, да носи спокойствие, топлина и уют в домовете и в душите ни. Нека натрупа с изобилие от благодат, мир и любов там, където е много необходимо. Нека няма гладни и студуващи души. Нека приказката е красива за всички, които я заслужават... И да остане все така бяла и чиста докрай. Амин.

16 октомври 2014

Война със злото

 
Ей, Бога ми, напоследък злото се взе много насериозно. Подаде грозната си мутра от смрадливата си дупка, навири нос, разшета се напред-назад, пръскайки гнусната си отрова, избълва своята помия, изплю няколко долни лъжи, спретна някоя и друга грандиозна измама и реши, че ще ме изплаши! Какво нещастно недоразумение! Каква ирония! Да изплаши мен?! Навярно не е схванало някои основни постулати в моя бит и душевност. Първо- не се плаша лесно. Затова лъжите и измамите не могат да ме стреснат кой знае колко. Второ- всеки опит за каквото и да е било насилие над мен или семейството ми може само да ме активира да отключа неподозирани таланти и да разгърна цялата си мощ за самозащита. Трето- ако някой все още не е разбрал- вещица съм била, вещица съм и сега, всеки ден при това.... Добра съм. И съм разбрана. Но- мога и да съм лоша. В лицето на злото ставам силна, връщам се през вековете, спомням си всички заклинания, които съм изричала, магиката извира и залива като лава грозната сянка на злото. Унищожава я. И преди, и сега съм във война със злото. Няма как да му се дам. Познавам превъплъщенията му. Разпознавам образа му. Подушвам гнилото му същество. Около злото винаги вони на мърша- без значение каква е опаковката. Смрад и чернилка се леят от всеки, който го е скътал в жалката си душица. Надушвам го отдалеч. И действам! Нямам време да чакам. Всяко едно закъснение му дава предимство пред мен. Изваждам целия арсенал, с който работя- ум, молитви, мотивация, бързина, реакция. Понякога забравям, че вече не съм в средновековието и изричам някое проклятие.  Да ми прости Господ! Наистина забравям... Това вече не е необходимо. Може и без клетви- да не си слагам грехове на душата. Обаче се надигам- в цялата си мощ и величие. Обличам вълшебната одежда. Тя е втората ми кожа.  Влизам в молитва. Докладвам. Обяснявам. Действам. Магията е в мен. Обикновено е скътана в дълбините на подсъзнанието- като неразгадан сън или спомен от предишен живот, обвит в мантията на великите магьосници. Пускам я в ход. С благословията на Силите на Светлината. С непокътнатата си вяра в силата на доброто и във вселенската справедливост.  Защото вярвам в Реда. И го спазвам. Защото ненавиждам хаоса. Мразя слугите на дявола. Отвращавам се от злото във всичките му измерения.... Приела съм неизбежното- то ще е винаги наоколо. Но- няма как да му се дам! И няма как да го оставя да си пуска пипалата към мен. Ако ще е война- да е! Ако не- да се скрие далеч от нас и никога повече да не го виждам, чувам или срещам. Нека тъне в собствената си помия. Да си сърба това, което си е надробило. Да му се връща стократно всяка гнусна мисъл, отправена към мен. Да му се случи това, което е пожелало на другите. Да се измете далеч от мен, далече от света, в който аз живея.... На Вси Светии излизат вещиците, призраците, духовете, демоните и всички  астрални създания. Една нощ, в която небето и земята се сливат в едно и всички сме в общата плазма. Трусове и сътресения ще има- докато се наместат пластовете. Докато се разбере кой откъде и закъде. Докато се настани мира, който очаквам. Ако идвате с добро- добре сте дошли! Елате в моя свят. Ако, обаче, подмолно или не,  тръгнете към мен със зла умисъл, с коварна цел или с мъст- предупредени сте! Вещицата в мен е жива.  И дори  не винаги осъзнава  колко е силна и на какво е способна.  Ще разберете- ако я предизвикате. Във ваш интерес е да не го правите. Щетите за вас ще са страшни...
Нека всички, които избрахме  доброто като кредо на своя живот, се обединим! Защото силата е в нас и само тя може да унищожи злото. Да го смачка и захвърли. Да го изтрие от живота ни... Бъдете добри и вярвайте в доброто! Бъдете силни и непреклонни пред злото! Не му позволявайте да вършее безнаказано! Ликвидирайте го в зародиш! За да живеете спокойно в своя свят на мир, хармония и любов. Защото това сте посяли. И това ще пожънете. Амин!

14 октомври 2014

Света Петка


Днес празнуваме денят на Света Петка. Моля се на светицата да закриля добрите хора, да пази техните семейства и да благослови вярващите със здраве, спокойствие и любов. Нека злото, което се опитва да вършее безнаказано бъде унищожено и изтрито от лицето на земята. Нека тези, които служат на това зло и го подстрекават да замлъкнат веднъж и завинаги.... Силата на Вярата е това, което ни крепи в тъмното и в сблъсъка със злото. Днес е мощен ден-  енергията, която струи има способността да изцелява и да извисява... Не случайно дребните, проклети същества истерясват и вилнеят от безсилие. На светли християнски празници доброто свети силно и проглеждат добрите, смирените, вярващи хора. Злите, низките просто ослепяват от светлината.... Да бъде светлина. Амин!

01 септември 2014

To my daughter



I am so blessed to have you. Life has been so kind to me. Everything is worth it. Just knowing you are there and that you are well fills me with deep gratitude. My love for you is unconditional. I pray that you will live a life of love, happiness and harmony. May God watch over you and bless you! My prayer for a daughter was answered 21 years ago and since then I have felt divine protection. Every new day is a miracle. The life we have been given is  such a special gift.  Everything I need is right here and all I ever wished for has come true... Thank you for choosing me to be your mother. This will always be our special day. The miracle of life... Happy Birthday, my Love!


22 август 2014

Желанията наши...


"Не искам грандиозни неща от живота, а малки неща, които правят живота ми грандиозен..."


11 август 2014

Да има любов!



Лято. Море. Вълни. Слънце. Пясък. И любов! Много любов....
За тези от вас, които тръгват към мечтаната си ваканция- тази песен е всичко, от което се нуждаете, докато сте в прегръдките на любимия човек... Тогава, когато телата се сливат в танца на любовта, а желанието изгаря в своя връх нека ритъма на страстта ви отведе по непознати пътища на шеметни емоции и горещи  нощи.... Мечтайте смело и сбъдвайте мечтите си. Открийте своя залез, насладете се на приключението ЛЯТО, бъдете винаги влюбени- в живота, в красивото, в магията ЛЮБОВ. Не я разкривайте, просто я изживейте.... Нека да е лято! Нека има любов!

17 юли 2014

Summer time....

A long, long time ago..... Promises made in summer do not usually last.  Blame it on the sea and the sun and the magic sunsets...  And just dream on. It's summer time again. There will always be summer, with or without you. There may even be more magic in the air than you felt way back then.  Love might not be just a mirage. Kisses may be real, too. There may be someone to hold your hand. Remember those days. Summer time miracles and sunny smiles happened once, a long time ago. And now it's just a cold, cold summer... I'll settle for the letter sealed with the kiss. If it ever comes my way. And if it doesn't- God willing, there may be other summers ahead... Enjoy your summer! Be loved! Be special to one person! Be whoever you want to be! Feel free to love... This beauty is ethereal and divine. So much love happens in summer. Don't ever miss out on the fun and the magic of it all. Because one day it will be the last... Till then- have an unforgettable summer! And don't forget to whisper to the one holding your hand in the moonlight "I love you!" Be happy together... Isn't that what this journey is all about?

11 юни 2014

Summer time


It's summer time again. Lovely, leisure, long summer days are here to stay. Soft, sweet, sensual nights are ours for keeps. "Dare to dream" - I saw this tattoo across a young bossom, small but eager enough to launch into the world of dreams. Summer time is the time to dream big. It's now or never... All that you have ever dreamt of is right there for you- you just have to reach out and go for it. What fascinates you most? Is it the waves on a remote shore? The green grass of home? The soothing forest of a distant mountain? What is it you really want? What is the last thing you think about before you fall asleep at night? Who is there with you- in your dreams at night? Who does your heart dream of? Who is it your body yearns for? Somewhere, out there, it's summer time all year round... On a far-away island in the sun, some little ray of your dream lightens the sand. Now close your eyes. And listen. What is it you hear? What is your favourite silence? The silence that soothes you to sleep each night. Is it the splashing of waves or the swishing of leaves? Is it the quiet footsteps of a small forest animal, fleeting through your dreams? Where are you now? And where is it you want to be? Dare to dream! You can be anywhere you want. With anyone you want. Doing whatever you want. Never mind if it's real. If it's happening in your heart and in your mind, it's as real as it will get. Your dreams are the ticket to any magical place you want to go. Summer is the best time to dream... Go out there and feel all those places you want to be in. Is it the grass you want? The ocean? The beach? Feel it, sense it, smell it. All those places are in us, they have always been part of us, maybe we haven't known it. Look out there- that could be you on those white sands. Maybe you are cuddled up with the love of your life in a hammock on a lonely island, just the two of you. The sun, the sea, the scenery- just reach out for it. So many vivid dreams. Such a lot of passion. It's your life, your love, your dream... Do it now. Live out your wildest fantasies. Feast your eyes and senses on all those fantastic places you know are out there somewhere. It really doesn't matter what others think or say. It's your dream and you can dream it anyway you want to. Who's to say what brings us more pleasure? Sensational summer time is the remedy for all our blues. Islands in the sun, fun rides along a roller coaster, waves of salty seas slushing all over. Enjoy it while it lasts. Just follow your heart... And it could be the summer you've always dreamt for. Hallo, sunshine! Hallo, life!

24 май 2014

24 май- светъл празник!


24-ти май- Ден на българската писменост и култура. Честит празник, българи! Да сте здрави, да пребъдете и да ви има и занапред.... Да помните историята си, да почитате дедите си и да милеете за бъдещето на децата си! Велика нация сме, духовно богата, благословена. Дали сме нещо на света- кирилицата. Светите братя Кирил и Методий дълго ще прославят родината ни. А ние? Как да продължим доброто дело? Нека се наречем българи с гордост и без излишен патос. Заслужаваме историята си и ковем бъдещето си. Културата е национална, но тя е и частица от всеки един от нас. Култура на поведение, на отношение към другите, на усещане за принадлежност към един велик народ. Дано успеем да я съхраним. За да ни има. За да се радваме на децата си. За да бъдем моста между славното минало и светлото бъдеще. Да почитаме дедите си и да милеем за културното наследство, което ще завещаем на децата си. Имаме прекрасен фолклор, вековно изкуство, невероятни млади таланти във всички сфери на науката и изкуството. Талантливи сме и сме умни! Какво тогава ни спира да бъдем напред и в икономиката, и в цивилизацията? Дали малко повече култура в ежедневието няма да ни е излишна? Нека не забравяме, че сме българи! Когато кръщаваме децата си, когато почитаме традициите си, прекланяме се пред историята и мислим за идните бъднини... За да се съхраним като народ и да се гордеем с минало, настояще и бъдеще. Това ни завещаха дедите, към това се стремяха. Днес земетресение на разлюля- силно, мощно, дълго. Разтърси ни душите, сърцата, разтрепери телата. Изхвърли ни с мощен трясък от привидния комфорт, в който се бяхме настанили. Светите братя Кирил и Методий сякаш ни изпратиха знак- ясен и безпардонен. Накъде вървите, българи? Какво се случва с вас? Какво ви завещахме, а вие докъде я докарахте! Събудете се! Опомнете се! Това ли са светлите бъднини, към които ви поведохме? Този ли живот искахте? Не? Ами, вие си го направихте такъв! Страхотен трус. Почувствах се като новородена. Сякаш изтърсих мръсотията, събирана с години навън. Имахме нужда от това разтърсване. Дано сме го разбрали...Светъл празник, скъпи българи!

13 май 2014

Какво ми пречи днес?


В България има една особена порода хора- вечно недоволните. Това са, може би, ваши роднини, познати, съседи, колеги. Огледайте се- веднага ще ги разпознаете! На тази порода хора всичко и всички им пречат- целодневно и целонощно, и без почивен ден! Когато се събудят сутрин те не благодарят на Бог, че са се събудили живи и здрави, че семейството им е живо и здраво, че децата им са добре, че имат покрив над главата си, че има какво да сложат в устата... Не! Първата им мисъл е: да видим какво ми пречи днес! Последвана от: кой ми пречи днес, с кого да се заям, на кого да се скарам, от кого да се оплача, срещу кого да пусна жалба/донос/оплакване/? И се започва....Така осмислят дена си. Тези хора не знаят как да живеят в хармония със себе си и обкръжаващия ги свят. Те никога не търсят доброто, не виждат красивото, не се усмихват. Те са сърдити на всички и на целия свят, защото нещо там им пречи и ги тормози, и целия им живот се върти около това как и с какви средства да унищожат истинската или въбражаемата заплаха за тяхното "спокойствие". Уви, то никога не идва. Защото, когато елиминират едно "зло", просто ги връхлита следващото. За тези хора няма почивен ден- те, горките, са преследвани денонощно от проблеми, които сами настървено си търсят. И да няма такива, ей Бога ми, света ще изринат, ама ще намерят! Защото трябва да недоволстват и да се оплакват от нещо или някого! Че иначе за какво им е живота?! Смисълът на жалкото им живуркане е да мрънкат, да хленчат, да се жалват, да се оплакват, да се сърдят, да недоволстват, да се карат, с който им се изпречи на пътя, да наставляват и... да се вечно нещастни, заради другите! Тежка мисия! Същите тези многострадални люде нямат приятели. Те имат съмишленици по съдба. Хора, като тях, които разбират "мъките" им и ги споделят. Същите като тях недоволни многознайковци, които си мислят, че света се върти около тях; които мразят всички и обвиняват целокупния свят за всичките си "проблеми". А проблеми при тези хора дал Бог в изобилие! Всички знаем, че кой каквото търси- това намира. Търсиш проблем- имаш го! Търсиш драма- ето я! Търсиш доказателства колко е гаден света- моля! Те просто те заливат. Настройваш си мисълта и емоциите на вълна "гаден живот, лоши, луди хора" и- хоп! Виждаш ги навсякъде около теб. След което се надуват от собствената си "прозорливост и величие". Да, те винаги са знаели какви ненормални хора има, а сега и животът им го доказва... Тази порода хора обикновено са недоволни и от семейството си. Децата им, според тях, са недообразовани, неслучили на партньор в живота, неумеещи да гледат собствените си деца и най-вече невслушващи се в "мъдрите" съвети на "загрижените" им родители... Не е чудно, че такива деца обикновено забягват на другия край на света само и само да са далеч от тази силна родителска "загриженост". Същите сърдити люде нямат личен живот. Техния интерес е живота на съседите/колегите/родата. Слухтят да чуят какво се случва там и се тормозят от случващото се денонощно. Защо ли се смеят съседите им сега? Че за какво има да се смееш в този гаден живот? Дали спят или ядат? Пак ли имат гости? Че за какво толкова си приказват с гостите? Ама, било празник? Глупости на търкалета! Дали пък не правят секс? .... Толкова много въпроси измъчват любознателните несретници, толкова много нови проблеми им се образуват.... Което само им доказва колко са прави, че всички хора са лоши и луди, а само те са нормални..... Ммм, да. Дотук добре. Това беше "веселата" част. Сега, обаче, да продължим нататък и да проследим какво се случва в живота на тези изтерзани от недоволство хора. Ами, как какво? Мислите им се превръщат в дела. Съдбата прави обратен завой и ги възнаграждава с истинско нещастие. Започват да ги сполетяват "трагедии". Страшни неща ги връхлитат "изневиделица" и направо преобръщат целия им "подреден" живот....Вижте ги- те са до вас. Разболяват се от тежка болест. Остават сами. Децата им се пропиват, полудяват, пропадат. Или, да не дава Господ, някакъв идиот размазва на парчета детето им насред улица. И тогава, може би, идва мига на просветление. Тогава разбират колко несъществено е това, че някой с нещо ти е пречил. Тогава се събуждат не с мисълта "кой да натопя днес?", а с болката от невъзвратимото...Тогава осъзнават що е то истински проблем. Или не? Ами, всичко зависи от менталния капацитет на "пострадалите". В повечето случай те отказват да се смирят. Или кроят планове как да си "отмъстят". Изживяват се като съдници на хората и проклинат съдбата.... Ами, да. Каквото повикало, това се обадило. Животът е безкрайно справедлив. И всеки си получава заслуженото. Няма трагедии- има последици от мисли и дела. Всички ние сме тук, за да живеем в хармония с природата, в мир и любов. За да се радваме на дълъг, спокоен и щастлив живот. Кой, каквото сам си направи и пожъне- това ще посее. Стара българска поговорка. Посейте любов- и цялата вселена ще ви отвърне с любов. Раздайте недоволство и омраза- и ще бъдете заляти с тройно повече омраза. Направете умишлено зло- и трагедията се размазва върху вас със скоростта на светлината! На никой няма да му се размине, никой не е по-велик от Създателя. Проклинайте силно- и проклятията ще ви се върнат стократно... Оплаквайте се непрекъснато- и ще се задъхате от яд и недоволство. Някои хора ще ме разберат, четейки това. Защото, слава Богу, много сме, които мислим така. За съжаление, обаче, винаги ще има и хора, които нищо няма да вдянат и още на следващата сутрин ще скочат с "бодрата" мисъл и мисия- какво ми пречи днес? Кой ме тормози и от кого да се жалвам? ... Нека! Щом така си осмислят живота. Всеки е в правото да живее в собствения си ад/рай. Въпрос на гледна точка и на нагласа- един и същ живот. Хора разни, мисли много и най-разнообразни. Вече не ми е жал за такива хора. Не искам и да знам за тях. Не се трогвам от "трагедиите" им.... Не съчувствам на "проблемите" им. Просто ги подминавам и дори не ги забелязвам. Не ги виждам, не ги чувам, не се интересувам от тях. Ако искат да са вечно сърдити- тяхно право! Само после да не изреват на умряло. Обаче и това не ме вълнува. Каквото сам си направиш, никой не може да ти направи. За мен тези хора просто не съществуват. Те не са в моята вселена. Аз съм благодарна. За това, че ме има. За това, че аз и обичаните от мен хора сме живи и здрави. За това, че имам храна, дом, семейство. За това, че Бог чува молитвите ми и ме закриля. За това, че имам добри и верни приятели. За живота. За любовта. За всичко, с което съм дарена. За това, че съм благословена. За щастието, което успявам да открия. За красотата, която умея да виждам. За всичко това БЛАГОДАРЯ! Всеки Божий ден. Амин.

09 май 2014

Залез


Дочаках залезът. Горе на една скала, обляна от затихващия слънчев лъч притаих дъх пред величието на природата. Мощна, красива, запомняща се гледка. Миг на щастие, щипка тъга и силно удивление пред поредното природно величие. Обичам залезите. Те са прекрасни, мъдри, улегнали- така, както човек се чувства в залеза на живота си. Поуморен от дългото пътуване, но зареден с много преживявания и красиви спомени. Зората е началото, новото, непознатото. Залезът е мекотата на извървяната слънчева пътека, мъдростта на годините и златните спомени, скътани в душата. Тези, които ще ни стоплят и даряват със светлина, когато настъпи нощта. Загледайте залеза. Потопете се в златистите ласки на последните лъчи. Усещате ли спокойствието на затихващия ден? Каквото и да се е случило, то ще се скрие със слънцето и ще ви поведе към сънищата на нощта. Залезът е красив и малко тъжен. Защото е единствен. Никога няма да се повтори, виждате го само веднъж. И изчезва във вечността. Залезът ме обгръща в спокойствие и тишина. В хармония с живота и размисъл за скалите. Тези, които изкачих и другите, които не успях. Не се отказвам. Знам, че ще успея. Просто трябва да дочакам следващия залез...Колко залеза посрещаме и изпращаме в рамките на един живот? Красотата не може да се превърне в навик. Тя винаги удивлява, смирява, възвисява... Палитра от емоции, разстлани в една дъга превръщат сивотата в огнена заря. Залезът е огън, макар и затихващ. Докато остава искра, която да гори има и надежда... За това, че може още да не сме видели най-красивия си залез; вяра, че най-хубавото предстои.

13 април 2014

На Цветница


Цветница е! Прекрасен пролетен празник, с дъх на цветя и любов във въздуха. Щастието е в душата, усмивките в очите, вярата в сърцето... Пречистихме се и си взехме върбовите клонки от църквата. Закачихме ги във венец на вратата, да гонят злото и да пазят дома и семейство. Запалихме свещичка пред иконата и се помолихме за здраве и берекет. Почти всеки си има едно скъпоценно цвете у дома. Да са живи и здрави именниците ни! Да вярват в доброто и да мислят добро. Мислите им да са светли, за да им е леко на душата. Колко красив е живота- в цялата си пролетна пъстрота, с уханните цветя и разцъфнали дръвчета. Природата се събужда за нов живот. Възкръсва и се разлиства. И ние сме част от тази уникална вселена. Какво по-голямо щастие от това да си жив, да имаш сетива за красотите на живота... Всичко е преходно. Всичко се променя. Душата е вечна. Тя ни отваря пътя към вечния живот. Да се погрижим за нея, да се вслушаме в мъдростта й, натрупана през хилядолетията. Да я опазим от изкушенията на злото. За да ни е хубав живота и да поканим радостите в него. Усещането за хармония и спокойствие е дар свише. Да се слеем в едно с природата и да се оставим на житейските канони да ни водят напред по този неповторим път на израстване и духовна благодат. Животът се е погрижил да има изобилие от всичко. И щастие, и мъдрости, и познания и любов. Да се вслушаме в гласа на природата. Да опазим ценните дарове на живота и да бъдем благодарни за тях. От нас зависи да живеем в чистота и светлина. Да приемем с отворени обятие този безценен подарък живота, да го опазим и изживеем в доброта и любов. Така, както Бог е пожелал да бъде. Винаги ще има цветя. И слънце. И живот. Потопете се в тази пролетна магия и бъдете благословени за своята вяра и добрина. Посадете цвете днес. На Цветница всичко се захваща и расте. Нарочете вашето цвете за здраве е плодородие, за късмет и успех. За да ви има. За да бъдете винаги част от вселенския букет на висшата промисъл. Посадете цвете...Най-пролетния празник е тук. Честит празник на всички! Да има цветя в живота ви и светлина в душата!

20 март 2014

Пролет!


Пролет е! Цветна, красива, щастлива... Всяко ново начало е толкова прекрасно. Всичко се възражда за нов живот. Природата ликува. Нека има песен в душата, вяра в сърцето и много слънчеви усмивки!Повярвайте, че имате сили да постигате мечтите си, гмурнете се със страст в новия живот. И благодарете! Че ви има, че сте здрави, че семейството и обичаните хора са добре. Облечете се цветно, излезте навън, запейте и се слейте с природата... Радвайте се на живота. Пролетта дойде!

08 март 2014

За жената


На всички прекрасни дами, които четат този блог желая да са здрави, красиви, обичани, винаги да вярват в доброто, да се гордеят, че са жени и нека поводите за усмивки в живота ви бъдат повече от тайните сълзи! Честит празник!

28 февруари 2014

За България


Да, българи сме! И си искаме държавата. Уморихме се да ни мачкат, лъжат, грабят- и да мълчим! Писна ни да живеем в страх и несигурност за семейството ни, децата, работата... Омръзна ни да гледаме как някои безнаказано вилнеят и живеят с чувство за превъзходство над "простосмъртните". Липсата на справедливост и ред е влудяваща. Отвикнахме да мислим, че нещо зависи от нас. Забравихме, че сме хора и... имаме права. Дали? Май права имат само крадците, нагушили се до пълно затъпяване с имоти, пари, власт. Затова ги пазят- да не би да им се наруши охолството и спокойствието. Някои сервилни медии ще се секнат да им се кланят. Наричат разбунтувалия се народ "лумпени". Родоотстъпничеството е страшно. Като че ли живеем в някакъв кошмар, където всеки служи на някой. Всеки има интереси. Задкулисни цели. Жалки, смешни човечета! Защо се укривате? От кого бягате? Нали сте честни и почтени? Защо ходите, въоръжени до зъби и с цяла кохорта охрана? Не можете да спите нощем, нали? Страхът ви е стиснал за гърлото, защото знаете, че възмездието ще е страшно. Няма да ви се размине. Нищо не е вечно. Още по-малко гаврата с цял един народ. Това не е вашата родина. Нямате място тук. България е страна на велики хора, с вековна история и свети дела. Няма да петните името й! Няма да го допуснем. Скрийте се в мишите си дупки- и си останете там. Сред смрад и разруха- това е живота, който заслужавате. Не сте никакъв елит, а самозвани парвенюта. Обречени сте на забрава и самота. Няма спасение за вас. Нали не сте си повярвали, че ще ви оставим да разрушите за две десетилетия една хилядолетна сага на величие и жар? Няма време... Паразити те в обществото ще изгният в собствената си воня. Адът е тук, на земята. За вас е! България е на хората. Затова, когато развеем трибагреника на трети март нека си спомним, че имаме вековна, велика история, че сме държава с богата култура, душевност, герои, които са загивали в името на България... Това е нашия рай и той е изграден с кръвта на смели мъжи и сълзите на български майки. Това няма забрава. България ще я бъде! В цялата й красота и величие тя ще пребъде! Напук на шепа изтребители, които се опитват съзнателно да разрушат всичко българско и родно. Как ще разрушите любовта на хората? Тя е в сърцата им, тя ги връща на българска земя. Как ще изтриете Вазов? Той е в паметта на хората. Как ще зачеркнете славната история на един героичен народ? И да искате не можете! Защото ние сме тук и обичаме България. Ние останахме- смелите, силните, добрите. И вярваме! Вярата ми никой не може да отнеме... За всички, които носят България в сърцата си- бъдете благословени! Да бъде България!

14 февруари 2014

What is love?


Sometimes love is just a memory. A fleeting moment that once was. A smile, a look, a hug... A long-forgotten dream. A face you once loved. A person that no longer is. Love throws its shadows over the meadows of our mind, dangling on, refusing to let go, entwining in the labyrinths of slippery emotions. It may delve so deep into our being that we forget... Forget we were once loved. Then suddenly a scene from a movie, a voice, a touch uplifts the veil of forsaken hopes and we remember... The shadow was once real. We were there. We lived. And loved. Something that no longer is once glowed in our lives and left us feeling eternal... The memories rush back and we get a shot of energy in our blood system. It could be so wonderful if only it didn't hurt so much. The excruciating pain and the outburst of tears tell us we never really got over it. We buried the memory somewhere deep inside, locked it up and threw away the key. We hoped it would never resurface, swore we would never let it get to us again, ordered our mind to forget... Then one day the memory awakens from its coma. Doesn't matter anymore what triggered it off, there it is- a slap on the soul, an electric shock on the heart, a past gone wild... Life never turns back. It never stops. It only goes forward at a scary pace, threatening our sanity, mocking our happiness, defying all laws of reason. So much for amnesia! Face to face with our worst nightmare, a question screams in our face: Will I ever be loved again? Will this happen to me once more? Will I have the sense to recognize and live out the feeling? Will this, too, end some day...? How many times have you given up on love? Only to yearn for it with an even stronger passion. Love goes by its own rules. It comes uninvited and goes away at its own will. We are left counting the shattered pieces of our being, cursing memories and pleading for mercy. No one cares how you feel. No one gives a damn that you are hurting right down to the marrow of your bones. No one sees the pain in your eyes... The tornado was here. And now it's gone. And you are a living wreck, seduced and abandoned by a beautiful myth. You can search all you want, you will never find that kind of love again. Not now, not ever. Not in this lifetime. Your only hope is a second lifetime... Until then close your eyes and wander along the ethereal paths of your mind. Dream on. Memories will come and go. One memory will linger on. One love. One hope. One dream... Yes, we want it all. We want the fireworks and flowers, the euphoria and the breathlessness. The everlasting story and the happy ending. The promise of eternity and the never-ending feelings. What an illusion! The biggest one of all. Do you still want the illusion in your life? Are you game for the sacrifice? Do you really think it's worth the pain? Remember- one day you will just want to forget that it ever happened. Because it will remind you every second that you are weak and vulnerable and just a hopeless dreamer... The pain will never truly go away. Is it worth it? Let me be. Leave me alone. Let my love remain a memory... Hopefully, forever.

16 януари 2014

Happy New Year!


Well, the New Year has finally arrived. And with it we got a rush of new hopes, fresh dreams and a new urge to imagine, imagine... the new life we would like to have ahead of us. Our dreams keep us alive. Isn't that what it's all about? Dreaming? As long as we have the energy to keep on dreaming and believing in our dreams all is not lost. Where is it you would like to see yourself? Cuddled in the arms of the one who loves you in a hammock on the beach? Sounds like a fairy tale? And so what? Maybe this is the year that particular dream will come to life... Maybe there will be someone to hug you, maybe there will be a hammock, palm trees and blue skies merging with the blue waters on a white beach. Just the two of you. Believe in it! Wish for it! And whisper it to the Universe... Somewhere, out there, someone hears our prayers, I know. It is never too late to wish for a miracle. Dreaming is what keeps us alive. And what better time than right now to wish for a miracle? Even if it remains a fantasy, at least it's a beautiful one. Fairy tales are for kids. So be a kid! Remember how you used to lie in bed and wish upon a falling star? That vivid imagination is still inside you. You just have to let it out. It's okay to want it all. It's why we're still alive... Dream big, fall in love, live out your wildest fantasy, fly to a tropical beach, fall asleep in the arms of someone you love. Sure we can have it all. There is no limit to dreams. What did you wish for when the clock struck midnight? Go out there and make it happen. Or keep on dreaming... Life is for the brave. Welcome to the game. It's going to be a fun New Year. Whatever will be, will be... Happy New Year!