Страници

19 февруари 2017

Пробуждането....


"Мъдрият се стреми към себепознание, не себеизтъкване". Лао Дзъ
Събудили се разни хора. Други сега се пробуждат. Всеки има своя стопроцентова вярна теория за битието и небитието. И нетолерантност към други подобни или не толкова сходни виждания. Цитират се "авторитети", благоговее се пред "исполини на мисълта", със затаен шепот се споменават новоизлюпени кумири на психозата...  Именно  на психозата, не на психологията. Втурват се настървено да ти обясняват как всички проблеми ще ти изчезнат като се потупваш по главата. Може и да е така. Ама вероятно ударът трябва да е доста по-силен. Само с потупване няма да ви се получат нещата. Дълбоко спящият се нуждае от ритник понякога, за да излезе от сънната кома. Мекото потупване по седмата чакра не води до проблясъци. Организират се курсове, пеят се мантри, леят се банкноти за "дарения".... Всичко в името на това да осъзнаете най-после колко сте задръстени и какви жестоки проблеми ви преследват. И да не сте посмели да отречете, че имате  проблеми! Всеки имал! Как така вие ще сте изключение?! Знаете ли колко време, лекции и средства ще са ви необходими, за да преодолеете дълбоките травми от детството, та дори от раждането? И понеже сте лишени от собствена мисъл, обезателно някой "просветлен" трябва да ви разкрие тъмните и срамни моменти от вашето минало, да ви обясни  колко грозно са постъпвали с вас родителите ви и какви непоправими травми е нанесло това на вашата психика.... Ако случайно отречете това да е така, веднага ще ви изтъкнат, че подсъзнанието е завряло всичко това в ъгъла на позора и само чака удобен случай да изскочи от сенките и да ви зашлеви с мощния  шамар на реалността! А реалността? Ами, според тези  холистични "специалисти", реалността- това е ниското самочувствие, постоянно повтарящите се модели на грешен избор на партньор,  слабата финансова ситуация, страховете да говориш пред хора, да не се изложиш, терзанията, че си лош родител и неувереността в бъдещето.... Друга реалност няма. Това изчерпва темата! Когато хората усещат, че "висят" в живота и че не могат да се "закрепят" към нещо,  това е вследствие на погрешен акушерски подход, който ги е държал да висят непосредствено след раждането, докато майката е изживявала своята нирвана! Еврика! Всичко е ясно, да влезе убитият! Техниките, с които да се освободите от ограничаващите ви виждания и саботиращите ви мисли включват повтарянето на глас на отключващата мантра "най-важен съм аз"! Освен това е добре да се потупвате с пръсти по разни места. Спокойно, няма да се пипаме по срамни места, уверява ви "преподавателя". Демонстрацията е изчерпателна, ефекта мигновен! Само след петминутно почукване тук и там вашите сложни житейски дилеми и неразрешими проблеми са се изпарили яко дим. Вече няма да попадате в некомфортни любовни връзки и смело ще се изправяте срещу ежедневните тематики. Забележете- това вече не са проблеми, а теми.... Колко успокоително, нали? И да ви е честито събуждането! Ако случайно ви се доповръща по време на тези изумителни разяснения това е защото не сте дорасли за такова ниво на "развитие".... Малко сте чели, малко знаете, нищо не разбирате. Това е "диагнозата" на  холистика за вас. Или нека си го наречем направо- истерика. Защото не знам как другояче бихме могли да обясним едно такова поведение освен  с "истерия". Истерия по емоционално освобождаване, истерия по преследване на щастието, истерия по съмнителни гурута на просветлението..... Даааа. Можеше и да е смешно, ако не е тъжно. Но- въпрос на гледна точка!
А къде е Бог в цялата тази картина? Къде е нашият  Отец? Къде е молитвата? Къде се споменава за Библията, Учителят, енергийни нива, вибрационни честоти, право на избор? Край! Кой, каквото разбрал- разбрал. Някои хора са си още в забавачката и са убедени, че образованието ни е дотам. Друго няма! Право на мнение. То и образованието не води към духовно пробуждане, ама нейсе... А последователите им? Ами, хиляди овце има, факт. Народ, желаещ да се "пробуди"- много! Нека! Да има прогрес!  Разяснители- бол! Планинските върхове не се състезавали, така ли? Няма такова нещо! Егото крещи- правотата е на моя страна... А пък аз знам, че нищо не знам.
Всеки си е избрал пътят, по който да върви. Едни ще повтарят мантри до откат, други ще притихнат в молитва пред кандилото. Едни ще пожелаят да ги водят за носа без значение накъде, други сами ще търсят своята истина..... Едни ще се обръщат към артисти-еднодневки на сцената, други ще се обръщат само към Бог. Защото Той е Пътят, Истината, и Животът! Амин! Да ни е честито Пробуждането! Или проспиването! Или.....Кой, каквото си е наумил! Така да бъде. Купонът е велик. Забавлявайте се! Другото определено не е за всеки...

14 февруари 2017

Любов и други илюзии...


Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната…Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш... Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, разходи те из слънчевите си градини и после те захвърли в пустинята?  Една любов, която ти даде всичко и после ти го отне.  Боли .Заради болката знаеш, че още си жива. А някъде в дълбините на последните оцелели клетки ще крещят спомените, потъпкани от несправедливите житейски обрати. В сърцето ти ще тлее пламъка на потушения огън. Този, който никога няма да се разрази отново. В душата ти ще е пусто, като морски бряг пометен от цунами. Нищо няма да чувстваш. Тялото ти може и да е физически живо, но душата ти отдавна ще се е преселила в лоното на пълната забрава. Апатия и тишина. А след тях- викове! На отчаяние. На безпомощност. На лудост. Ще проклинаш съдбата. Ще мразиш живота. Ще поискаш да умреш.  Няма спасение… Още си тук. Наказана. Необичана. Забравена и нежелана. Колко още можеш да търпиш? Докога ще вярваш? Нима искаш пак да паднеш в коварния капан? Цялата си потрошена, изцедена, пребита. Защо си причиняваш това?! Заклинанията свършиха. Обещанията се изпариха. Вечността достигна своя край. На какво се надяваш? Какво очакваш да се случи? Защо позволяваш на Надеждата да се прокрадва в атрофиралите съдове на сърцето ти? Не я допускай повече там! Изгоря от любов. Но не умря от любов. Изгуби войната. Стана жертва на собствените си безмилостни емоции. Живот сред пепелта? Сиво, скучно, спокойно… Струва ли си? Искаш пак да гориш? Да усетиш топлината на пламъците? Да те уцелят искрите на страстта и да се разбиеш като фойерверки в нощното небе? Още веднъж да полетиш…Останаха ли ти сили? Една звезда ще носи твоето име. Само звездите са вечни. Другото е илюзия. И пресъхналите сълзи, и свитото сърце, и опустошената душа… На дъното си. В мрака няма надежда. В мечтите няма смисъл. Любовта си е отишла безвъзвратно… Защо я търсиш пак? Подаваш ръка към светлината, търсиш края на тунела. Пази се от нея! Бягай далече! Не сънувай горещи целувки и огнени ласки, за да не изгориш в тях. Не вярвай, че влюбените са щастливи. Те са жалки наркомани, дрогирани от собствените си заблуди. Не пожелавай стрелата на дявола! Отново ще бъдеш измамена, изоставена, изстинала… За кой ли път? Животът без любов не е живот? А какво е? Един кратък миг; промеждутък от време между раждането и смъртта. Искаш да го изживееш с любов? Твоя воля! Обичай тогава. Люби силно. Раздай душата си на парчета. Всичко на този свят е временно…. Страданието също. Бъди безстрашна! Гмурни се в дебрите на неизвестността. Отвори сърцето си и се отдай на чувствата, които нахлуват неканени там. Рискувай с любовта! Отново… Може и да се взривиш. И какво от това? Нали затова си живяла….


02 февруари 2017

Благодарност



Благодаря ти!
Раят е тук,
Всевишна моя вяра.
Дай всекиму таз сила-
да възцари победа.
Вярвам в тебе-
за мечтите,
Които оправда.
Благодаря ти
за вярата,
която беше непреклонна.
Огъната
като дърво при буря-
отново се изправих.
Любовта ме озари,
намерих доброта.
Благодаря ти,
че ме съхрани.
Благодаря най-вече
за надеждата,
последната,
тя никога не умря-
за това най-много ти благодаря!