Заради теб...

"Тези, които наистина те обичат никога няма да те оставят. Дори и да имат стотици причини да се откажат от теб, те ще намерят една, заради която да останат..."

Какво бих направила заради теб? Бих повярвала в мечтите си. Цял живот ми повтаряше, че мога да бъда такава, каквато пожелая. Че имам силите и знанията да правя всички онези неща, които смятах за вълшебни. Нищо че понякога животът не се оказва вълшебна пръчица за красиви магии, а обикновена тояга... Бих опитала отново. Вдъхваше ми надежда и увереност, че съм добра. Сега, повече от всякога имам нужда да чуя тези думи и да повярвам в тях. Заради теб бих се борила с трудностите. Бих преодолявала с лекота пречките. За да имаме живот заедно. Бих ти повтаряла всеки ден, че те обичам и че съм щастлива да те виждам, да чувам гласа ти, че искам да съм по-добър човек, заради теб. Бих положила повече усилия. Нищо, че навремето се сърдех, когато го изискваше от мен. Бих искала да се гордееш с мен. Може би не разбра, че се нуждая от теб, за да вървя напред. Заради теб бих летяла, бих се гмурнала в дълбокото, бих разкъсала оковите на подсъзнанието, бих заглушила воплите на страха. С теб до мен вярвах, че мога всичко. Не се страхувах от нищо. Заради теб мога да бъда момичето, което някога бях... Бих се смяла на отлитащото време, бих се взирала в слънцето и отвъд... Заради теб бих опитала всичко. Бих сринала бариерите, които ни поставя съдбата. Бих излезла боса навън, насред полето под дъжд и гръмотевици... Бих предизвикала съдбата. Бих се оставила на чувствата... Така и не успях да се разделя с теб. Не можах и да се сбогувам. Това вече няма значение. Ти имаше стотици причини да се откажеш от мен. Знам само, че ако имах повторен шанс щях да обърна света и да взривя вселената, за да намеря едната причина, която можеше да те накара да останеш...

Пътища навред....

Трудностите ни каляват... Стара мъдрост, проверена във времето. Животът ни изправя пред всякакви изпитания, разделя ни с хора, събира ни с нови, посочва ни нови пътища... Понякога е най-добре да се оставим в ръцете на съдбата или висшата промисъл, да ни поведат по верния път напред. Ние, хората, не винаги взимаме най-добрите решения. Не е необходимо да се правим на герои. Каквото има да става, ще става. Отпуснете контрола. Доверете се. Има кой да бди над вас и да ви закриля. Нищо никога не е толкова страшно, колкото изглежда за момента. И това ще мине. Слава Богу, нищо не е вечно. Така, както няма вечно щастие, така няма и вечна тъга. Спокойствието и смирението са най-добрите съветници във времена на емоционална криза. Безмислено е да се бунтуваме, да се сърдим, да се обиждаме за това, че някой ни е обидил, унижил или се е отнесъл зле с нас. Не очаквайте нищо, за да не останете разочаровани. Ако нещо е писано да ви се случи- добро или лошо- то ще се случи. Радвайте се на подарените мигове нежност, внимание и на подадената ръка. Не тъгувайте прекалено за лошото. Вероятно и то ви е научило на нещо. Насила обич не се дава. Тя на никого не се и полага по подразбиране. Който ви обича, той ще бъде до вас. Не е необходимо да извършвате чудеса от храброст, за да привлечете нечие внимание. Понякога просто трябва да отпуснем юздите. Да изчакаме. Да се помолим. Да вярваме... Господ не ни е забравил. Пътища има много. Пътувайте смело, опознавайте света и собствената си душевност, търсете красотата, раздавайте щедро доброта.... Никой няма да ви отнеме пътя. Той си е за вас и ви очаква. Да, ще има и тръни, но ще има и слънце, и дъжд, и една красива дъга накрая... Не я изпускайте! Отворете сетивата си за красотата, за да погалите душата си. Не винаги правилните хора са до нас. Не се взирайте в тях, ако не срещате разбиране. Погледнете облаците, погалете цвете, прегърнете дърво. Природата е най-истинския ни съюзник в живота. Не се откъсвайте от нея. Тя съдържа отговорите, които не намираме в ежедневието. Тя е велик учител, лечител, творец. Когато ви се струва, че всичко около вас е пропито с дребни страсти и хорско неудовлетворение, прегърнете природата. Тя ви е подарила живота. Тя знае по кой път да ви поведе, за да видите красотата му. Доверете й се. Никой човек не е по-велик от нея. Никой няма досег с вселенските тайни така, както тя. Когато се откъснем от нея, боледуваме. Мислите, емоциите, тялото- всичко боледува. Хората се люшкаме между различни полюси, владеят ни всякакви енергии, понякога ни събарят, друг път ни изтласкват напред, разстройват ни или ни повдигат духа. Друг път само ни уморяват. Природата ще ви зареди отново. Тя ще ви върне това, което хората са ви отнели. И ще бъде винаги до вас. Нейният път е верния път. Това е вашия път. Уникален, прекрасен и единствен. Всички, които ще срещнете по пътя и по някакъв начин ще докоснат сърцето ви, ще си отидат. Майката Природа ще остане. Няма да успеят тези, които искат да я унищожат. Няма да останат и тези, които са оставили белези в душата ви. Рано или късно те ще бъдат изхвърлени от пътя ви, ако мястото им не е там. Слушайте вътрешния си глас. Там говори Вселената. Тя ще ви прошепне истината... Пътища много. Всеки води нанякъде. Живейте, пътувайте... Трупайте спомени, красиви картини, емоции. Това е вашата вселена. Вашият дар е живота. Приемете го с благодарност. Не се отказвайте от пътя- все някъде ще срещнете сродната душа, ще усетите щастието, ще почувствате любовта... Някой ден и този път ще достигне своя край. Там, където е края на дъгата. А отвъд нея- може да има друг път. Засега сме тук. Нека изживеем докрай приключението живот. Зная, че си струва...

Душата ми

Душата ми какво ли не видя,
душата колко удара понесе?
Бе газена, бе тъпкана в калта
и своя кръст сама на гръб понесе.

Душата ми е като морска бездна
и в себе си какво ли не побра…
Стоя на тъмно в нощ беззвездна,
не се оплака и не възропта.

От всичко в живота ми опита-
горя в огньовете на любовта
и в шепи моите сълзи събира,
когато ме налегнеше тъга.

Тя никога не ме предаде,
бе моята съвест, моят глас.
Лъжовна клетва никому не даде,
душата бе същинското ми Аз.

И неведнъж от дъното нагоре
издигаше се в полет устремен.
И неведнъж от дъното нагоре
изправяше тя на крака и мен.

Когато бях отчаяна, унила,
тя пърхаше край мен с крила
и вливаше в кръвта ми сила,
да стана и да продължа.

Огромна мощ в себе си събрала,
тя в бурите житейски оцеля…
И ако с нещо в живота съм успяла,
прекланям се пред теб, Душа!

Автор: A.Стоименова