Страници

19 януари 2017

Пътища навред....


Трудностите ни каляват... Стара мъдрост, проверена във времето. Животът ни изправя пред всякакви изпитания, разделя ни с хора, събира ни с нови, посочва ни нови пътища... Понякога е най-добре да се оставим в ръцете на съдбата или висшата промисъл, да ни поведат по верния път напред. Ние, хората, не винаги взимаме най-добрите решения. Не е необходимо да се правим на герои. Каквото има да става, ще става. Отпуснете контрола. Доверете се. Има кой да бди над вас и да ви закриля. Нищо никога не е толкова страшно, колкото изглежда за момента. И това ще мине. Слава Богу, нищо не е вечно. Така, както няма вечно щастие, така няма и вечна тъга. Спокойствието и смирението са най-добрите съветници във времена на емоционална криза. Безмислено е да се бунтуваме, да се сърдим, да се обиждаме за това, че някой ни е обидил, унижил или се е отнесъл зле с нас. Не очаквайте нищо, за да не останете разочаровани. Ако нещо е писано да ви се случи- добро или лошо- то ще се случи. Радвайте се на подарените мигове нежност, внимание и на подадената ръка. Не тъгувайте прекалено за лошото. Вероятно и то ви е научило на нещо. Насила обич не се дава. Тя на никого не се и полага по подразбиране. Който ви обича, той ще бъде до вас. Не е необходимо да извършвате чудеса от храброст, за да привлечете нечие внимание. Понякога просто трябва да отпуснем юздите. Да изчакаме. Да се помолим. Да вярваме... Господ не ни е забравил. Пътища има много. Пътувайте смело, опознавайте света и собствената си душевност, търсете красотата, раздавайте щедро доброта.... Никой няма да ви отнеме пътя. Той си е за вас и ви очаква. Да, ще има и тръни, но ще има и слънце, и дъжд, и една красива дъга накрая... Не я изпускайте! Отворете сетивата си за красотата, за да погалите душата си. Не винаги правилните хора са до нас. Не се взирайте в тях, ако не срещате разбиране. Погледнете облаците, погалете цвете, прегърнете дърво. Природата е най-истинския ни съюзник в живота. Не се откъсвайте от нея. Тя съдържа отговорите, които не намираме в ежедневието. Тя е велик учител, лечител, творец. Когато ви се струва, че всичко около вас е пропито с дребни страсти и хорско неудовлетворение, прегърнете природата. Тя ви е подарила живота. Тя знае по кой път да ви поведе, за да видите красотата му. Доверете й се. Никой човек не е по-велик от нея. Никой няма досег с вселенските тайни така, както тя. Когато се откъснем от нея, боледуваме. Мислите, емоциите, тялото- всичко боледува. Хората се люшкаме между различни полюси, владеят ни всякакви енергии, понякога ни събарят, друг път ни изтласкват напред, разстройват ни или ни повдигат духа. Друг път само ни уморяват. Природата ще ви зареди отново. Тя ще ви върне това, което хората са ви отнели. И ще бъде винаги до вас. Нейният път е верния път. Това е вашия път. Уникален, прекрасен и единствен. Всички, които ще срещнете по пътя и по някакъв начин ще докоснат сърцето ви, ще си отидат. Майката Природа ще остане. Няма да успеят тези, които искат да я унищожат. Няма да останат и тези, които са оставили белези в душата ви. Рано или късно те ще бъдат изхвърлени от пътя ви, ако мястото им не е там. Слушайте вътрешния си глас. Там говори Вселената. Тя ще ви прошепне истината... Пътища много. Всеки води нанякъде. Живейте, пътувайте... Трупайте спомени, красиви картини, емоции. Това е вашата вселена. Вашият дар е живота. Приемете го с благодарност. Не се отказвайте от пътя- все някъде ще срещнете сродната душа, ще усетите щастието, ще почувствате любовта... Някой ден и този път ще достигне своя край. Там, където е края на дъгата. А отвъд нея- може да има друг път. Засега сме тук. Нека изживеем докрай приключението живот. Зная, че си струва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.