Душата ми какво ли не видя,
душата колко удара понесе?
Бе газена, бе тъпкана в калта
и своя кръст сама на гръб понесе.
Душата ми е като морска бездна
и в себе си какво ли не побра…
Стоя на тъмно в нощ беззвездна,
не се оплака и не възропта.
От всичко в живота ми опита-
горя в огньовете на любовта
и в шепи моите сълзи събира,
когато ме налегнеше тъга.
Тя никога не ме предаде,
бе моята съвест, моят глас.
Лъжовна клетва никому не даде,
душата бе същинското ми Аз.
И неведнъж от дъното нагоре
издигаше се в полет устремен.
И неведнъж от дъното нагоре
изправяше тя на крака и мен.
Когато бях отчаяна, унила,
тя пърхаше край мен с крила
и вливаше в кръвта ми сила,
да стана и да продължа.
Огромна мощ в себе си събрала,
тя в бурите житейски оцеля…
И ако с нещо в живота съм успяла,
прекланям се пред теб, Душа!
Автор: A.Стоименова
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.