Честит първи сняг! Навън побеля, снежната покривка се показа в целия си блясък. Чисто е. Мирише на чисто... След толкова чернилка, снегът е като манна небесна. Душата ми ще побелее сега, ще покрие цялата мърсотия, натрупана през годината. Спокойно е. И тихо. Малко е и тъжно. Защото има божий създания, които нямат покрив над главата си и не могат да се стоплят. Заради тях картинката не е съвсем идилична. Бих искала да дам подслон на всички тези любими същества, които са се настанили трайно в душата ми и още по-трайно навън. Уви... Бялата магия крещи за промяна. Изчистихме, изринахме, погребахме злото. Надявам се сега снежинките да покрият бавно, но сигурно следите от войната, да побелеем и отвътре. Отивам да пипна снега. Малка радост, спомен от детството. Идват дни на пречистени емоции, една далечна коледна звездичка се приближава на хоризонта, снежната магия завладява света. Нека да вали. Нека да затрупа всичко лошо, което тровеше живота ни. Нека помечтаем в бяло... Зимната приказка започна. Всяко ново начало е вълнуващо, очаквано, обвито в мечти и мистерия.... Ще прочетем и тази приказка. Дано да е все така красива до самия край, да е все така искрящо бяла и чиста, да носи спокойствие, топлина и уют в домовете и в душите ни. Нека натрупа с изобилие от благодат, мир и любов там, където е много необходимо. Нека няма гладни и студуващи души. Нека приказката е красива за всички, които я заслужават... И да остане все така бяла и чиста докрай. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.