Ще те срещна някой ден!

Един ден ще те намеря, знам. И ще бъдем заедно. Така, както съм те сънувала. Така, както съм мечтала за теб. Извън оковите на времето, пространството и ограниченията. Само двамата. Ще събориш всички стени, заради мен. Защото ме обичаш. А любовта дава криле. Тя не е за страхливци. Ще се срещнем някъде сред скалите, ще извървим стъпалата един към друг.... Може би на моста на въздишките- там, където мечтите се сбъдват под синята луна. Тогава ще ти прошепна, че те обичам. Ти ще ме целунеш. Тази среща вече е била- в някой друг живот и пак ще бъде. Ще ме прегърнеш и ще разбера, че времето е просто химера.... Няма минало, няма бъдеще, днешния миг е илюзия. Всичко е закодирано в душата. Всяка среща, всяка целувка, всеки спомен- те са били и отново ще се случат. Ти си и спомен, и мечта, и сън.... Любовта ни е пътувала през вековете. Понякога ни е изхвърляла от борда и сме се прекачвали на друга ракета. Но отново сме се срещали- напук на трудностите. Пътуваме във времето цяла вечност. Дори сега съдбата да ни раздели за сетен път, зная, че пак ще те намеря. И ще те позная. Както и ти мен. С всяка среща през различните животи надграждаме с нови камъни тази наша любов.  През вековете е станала скала. Мисълта за теб е пътувала сред звездите, докато те срещна пак. Любовта живее вечно- в сърцето, докато сме на земята, в спомените, когато живота ни раздели и в душата, когато преминем в друго измерение. Тя е пътеводната ни светлина напред през годините и силата, която ще ни събере отново. Всяка твоя целувка запечатва спомена за теб във вселенското съзнание. Когато разтворим книгата някой ден ще усетим, че това е нашата приказка. Ще съберем искрите от минало, настояще и бъдеще и ще взривим планетата с енергията на една съпреживяна, изстрадана, велика любов... Там- на моста, ме очаквай. Ще дойда, облечена в синьо. Заради небето, което запази магията ни. Ще бъдем млади! Заради младостта, коята пропиляхме тук, на земята. Любовта ще ни събере във времето такива, каквито не успяхме да бъдем. Ще има следващ път, повярвай! Когато заспиш и луната те засипе с кристалчетата на моите целувки, ще ме сънуваш отново- точно такава, каквато ме обикна. Утрото не е края на нашата любов. Дори да се събудиш. Дори да ме няма. Повярвай, че съм някъде в безкрая и те обичам. И не забравяй- отново ще те срещна някой ден!