Лято е. Обичам да съм сред природата, да потъвам в зеленината и прохладата на гората, да рея поглед из синевата, да влизам в хладната вода под жаркото слънце.... Да, обичам живота. Щастлива съм! В живота ми има толкова много красота. Благодарна съм за всичко. Благословена съм да мога да се слея с природата и да усетя божествената любов... Не любов към някого, а любов към живота... Друго не ми трябва. Радвам се на дъгата и разпервам ръце под нея... Вечер съзерцавам луната и слушам шепота на дърветата. Отнякъде долавям уханието на рози- диви и красиви... Има толкова много красота около нас. Наистина понякога са ни нужни години и да минеш през какво ли не, за да осъзнаеш простата истина- животът е толкова прекрасен и това е най-голямото щастие, с което сме дарени. Всичко останало е глупостта и суетата на хората. Навярно и годините си казват думата. Възрастта е превеса на разума над материята.... Щом не ти пука за нещо или някой- значи няма значение. Накрая остава само любов... Животът е извор на толкова много любов. Трябва само да я усетите, да я допуснете в сърцето и да се оставите да ви завладее напълно и завинаги.... Хората идват и си отиват. Животът е вечен. И ние сме една божествена частица от него. Обградена съм с много любов.... Щастлива съм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.