Страници
10 юли 2013
В полунощ...
Да, не мога да спя! И какво от това? Иде ми да крещя! Музиката, която звучи ме влудява.... Направо настръхвам. Безумно те желая! Страстта ме изгаря... Навярно някога и ти си ме желал. От спомени не се живее. Не понасям сивотата. Не мога да живея без да те обичам. Нощта беше наша. Сега е само мрак и тишина. Спомняш ли си целувките ми върху тялото ти? Дали пък не беше само сън? Една илюзия в нощта, измамна като звездите. Какво си мислиш, когато гледаш звездите нощем? Мечтаеш ли за мен? Лудостта отмина.... Страстта потъна в забрава. Нощта събужда стари копнежи. Искам да съм в прегръдките ти. Трудно е да заспиш в полунощ, когато страстите бушуват... Искам да те целувам бавно- чак до изгрева. Мечтал ли си да посрещнеш утрото с мен? Помниш ли ме, отмаляла от твоята любов? Разпиляхме някъде страстта... Остана да тлее искра в една позабравена мелодия, изгоря и спомена за теб... Сърцето помни своята любов. Не помни вече кога и защо, но усеща познатия ритъм на страстта. По дяволите тази песен! Защо я слушахме заедно? Дори не знам каква музика слушаш. Само тази помня. И ме влудява! Сънувал ли си ме поне веднъж, опиянена от любов? Нощта е притаила дъх в очакване на бурята. Уморих се да заспивам без мечти. И да се събуждам сама. Някъде там има още неизживяна страст. Ако разровим пепелта, може и да намерим ключа към изгубения рай... Всичко мога да ти кажа. Искам да съм с теб! Липсваш ми! Липсва ми любовта ти... Вечността е химера. Един ден всичко свършва. Няма вечна любов. Други ще вървят по нашите пътеки, ще се гледат влюбено и ще мечтаят за своята приказка с щастлив край. Други ще вярват в магията на любовта. Вечният кръговрат! Може отново да звучи тази песен- за други двама. Но.... всичко това в някой друг живот, може би. Тази нощ разумът е притъпен. Погледът е замъглен. Сърцето има своя песен. И няма да мълчи. Точно в полунощ ще изкрещя твоето име. Знам, че ще ме чуеш. Ти си този, когото искам! Не сънуваш! Не заспивай! Тази нощ ще бъда само твоя. Дори и само за една нощ. Ще бъде вълшебно... Така, както винаги си искал да бъде. Така, както съм си мечтала. А после, когато се събудиш, ще се питаш дали не е било просто сън.... Може би така ще ме запомниш- една вълна, връхлетяла те ненадейно посред нощ, разбушувала се из мислите ти, развилняла се из страстите ти и безвъзвратно отминала в нощта. На тръгване ще ти подаря песен. Тя ще звучи навсякъде- и на брега, и в гората, и на небето. Ще звучи точно в полунощ. За теб. Ще усетиш полъх- като целувка. Ще те докосна нежно- като на сън. Ще се сгуша до теб. Ако искаш- прегърни ме. Ако желаеш- целуни ме. И сънувай с мен.... Лека нощ.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.