Самота

Тъжна самота, отнесена в безкрая...
Къде стопи любимите лица?
Замръкна надалече и искрата блян,
замлъкнаха студените сърца.



Късна есен. Зимата зове...
Потъвам в спомени за песента,
която не изпяхме заедно докрай...
Пада здрач. Добър вечер, самота!