С годините напълно се смирих;заключих поривите на душата.
Отказах се от хиляди слънца
и заобичах самотата.
Не искам слава, почести, пари
и лицемерие, наместо доброта.
Не мога вече да съм волна
и от любов да полетя….
И чакам отговора на финала-
проходих ли или само пълзях?
Поне да знам кому бях нужна,
да разбера защо ли живях.
смирението те прави сляпа
ОтговорИзтриванезащо задаваш ти такъв въпрос
щом още в теб живеца гложди
и не дава ти душата си да умориш
обичала си, давала, горяла
обичана била си-няма как
кому си нужна ...на света прекрасен
на онези хора на които ти дари любов
пълзяла ли си, питаш с глас притихнал
и отговора даже не изписа
е......прощавай мила дружко, но аз пък
ще си позволя да ти го дам
човек задаващ си такъв въпрос след време
не само крачил е, но той и днес изправен в живота си върви
душата, волята, сърцето....живи са и точно за това и днес в ума ти буден е въпрос такъв
целувки миличка, радвам се че те има и те опознавам с всяко свое гостуване в твоя виртуален дом(блог). целувки!