Ако някога отново те срещна-
В далечна нощ сълзлива….
Може би единствено тъгата,
останала от кристалните мечти
ще се открои като капка горчива
и ще потопи изминалите години…
Може би ти пръв ще ме попиташ-
Любима, как си? Беше ли щастлива?
Дали тогава спомените
очертали неизличимите следи
върху бръчките и загорелия тен
ще ни спестят едно откровение
за дългогодишна суета?
Ще намеря ли смелост някой ден
и аз да бъда уязвима
и да те попитам- обичаш ли ме още?
Нуждаеш ли се и ти от мен?
Господи, прости ми
за измамата да наричам
радост всяка дневна сивота….
Прости ми, че бях страхлива
и се примирих неволно
да живея с тази самота…
Помогни ми-
да бъда искрена веднъж
и да не обръщам гръб на любовта!
Ако никога
не дочакаме деня
да имаме мечтаната обща съдба-
Може би още днес ще се откажа
от всяка твоя ласка
и няма да бъда вечната жена…
Но може и да ти призная,
че ти си истината за мен,
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.