Къде погубихме мечтите,
озарени от блясъка на младостта?
Нима повярва на звездите,
че има щастие във вечността?
От теб остана спомена незабравим
и страха от злощастната съдба…
Изгубих те в мига неуловим,
когато ти погреба своята мечта.
Живея с вярата необяснена,
че ти си някъде-капка любов…
И тая надежда съкровена
да си далече от живота суров.
Боли от времето- то не заличава
детските следи на радостта….
Сърцето ми мълчи, но не забравя
пречупените криле на младостта.
В съня ми те си светлината,
която винаги ще бъде с мен…
За да запазя жива красотата
и така до сетния си ден.
има такава незабравима и нелечима емоция. Не винаги е зародена в младостта, но е от онези които носим в нас до сетния дъх. Жалко ако не успеем да я доизживеем в настоящето заедно а я носим примесено с болка, но по-добре така от колкото да не си я познал. Много хубаво е написано
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Деси
ОтговорИзтриване