Далеч отхвръкна радостта,
дървета брулени събра...
Остана спомена зловещ,
проклинащ тъжната съдба.
Изгубих битката отдавна,
не намерих смелостта
Да надвия злите сили-
това ли ми е участта?
Отредиха ми- изгубена
на житейската морава.
Победиха ме по-силните,
Мечтите тънат в забрава...
Играта е без правила,
Лекувам рани от войната.
Не станах победител, не
се смили над мен съдбата.
Не помня вече ударите зли,
За истината всичко давах.
Огъвах се като при буря-
но след това отново ставах.
Животът е без правила,
Загубите се ширят навред...
Не е важно, че ще падаш,
а как ще продължиш напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.