Тъмнина. И след нея нищо...
Сълзи горчиви се топят в нощта.
Да имаше луна поне-
или искрица от свещта.
Да можех светлина да видя,
да можех да се осъзная-
къде съм и защо съм тук,
не мога вече да гадая.
Отговори няма, мълчи и мрака,
не зная как да погася
един пожар в сърцето,
бодливи спомени в прахта.
Пътека тъмна се извива
измежду чувствата пред нас,
Любов трънлива се промушва-
тъй нежелана в този час.
Не искам драми! Вече не.
Не мога повече да се терзая...
Дали ще бъдем или не-
Нощ е. Как ли да узная?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.