Животните- висши създания

"Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните!" (Бърнард Шоу)
Наскоро гледах филма "Хачико"- за безсмъртната любов и доживотна преданост на кучето към човека. Трогателна история по действителен случай, която и натъжава, и навежда на размисъл. Може би сте гледали този невероятен филм и навярно не ви е оставил безразлични. В ролята на стопанина на Хачи е Ричард Гиър. Намира малкото безпризорно пале на гарата и го прибира у дома, въпреки пречките. Хачи става прекрасно куче, което всеки ден го изпраща на работа до гарата, прибира се у дома и точно в пет отива на гарата и го чака да се появи през вратата. Еден ден Хачи отказва да тръгне към гарата. Всячески се опитва да спре стопанина да не тръгва, но не успява. Шесто чувство? Това е денят, в който героят на Гиър умира от инфаркт на работа и никога повече не се завръща у дома. Семейството продължава да се грижи за Хачи, но той напуска дома и се преселва завинаги на гарата пред вратата. Сякаш се надява на чудо. Още 10 години Хачи прекарва на перона- и в студ, и в пек. Остарява, разболява се, но е там- на поста, в едно безкрайно очакване. Там и умира. На гарата в Япония издигат паметник на кучето- най-верния приятел на човека... Дали човекът е способен на такава любов и преданост? На любов извън пределите на живота и по-силна от смъртта? На пълно себеотричане в името на паметта на любимия човек? На примирение с несгодите на живота, но и на надежда за вечен живот след смъртта? Гледайки историята на Хачи се убедих, че животните са по-висши създания, изпратени на земята да ни помагат и напътстват в трудния житейски път. Имаме толкова много неща да научим от тях- любов, вяра, преданост и незабрава... Все неща, които са на изчезване в живота ни и затова ни е и трудно, и тъжно, и объркано. Природата отнова е щедра към нас. За сетен път ни води към просветление. Остава само да се огледаме, да се осъзнаем и да приемем посланията й...Дали ще успеем? Или отново ще затънем в полемики за "вредата" от животните и ще излеем цялата си злоба, омраза и невежество към даровете на природата. Сякаш не можем да проумеем, че природата е по-силна от нас и винаги ще бъде. Колко по-хубав би бил живота ни, ако се научим да живеем в мир и хармония с животните около нас, да ги обичаме и ценим! За циниците няма спасение. В техните сърца няма място за любов. Но- за тези, които са открили безусловната любов в лицето на своя домашен любимец мога само да кажа: Благословени сте; докоснахте сте до Божествената любов и тя вече е част от вас....