Днес е денят на Св.Кирил и Методий. Чудесен български празник и много личен за мен. На този ден татко имаше имен ден. Вече не празнуваме този ден, откакто не е сред нас. Но запалих свещичка за него и донесох една бяла роза вкъщи. Кандилото ще свети в негова памет. Така е в живота- и хубавото, и лошото вървят ръка за ръка. И радостта, и тъгата се двете лица на живота ни. Душите ни се изпълват с вълнение при хубави емоции и се огъват в тежки моменти. Всъщност смъртта е физическа само. Защото в сърцето, в мислите любимите хора остават живи и реални- с усмивката си, думите, с любовта им към нас. Любовта обединява двата свята. Като че ли тя е единственото вечно и непреходно нещо в този свят. Връзката между живите и починалите. Дано да знаят там, в отвъдното, колко много ги обичаме и мислим за тях. Липсват ни, но с мислите и любовта си поддържаме спомена жив... Няма забрава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.