Есента дойде. Есента на моите мечти. Просто идва ден, в който се събуждаш и осъзнаваш, че мечтите ти са вече минало. Всичко, за което си мечтал е в миналото. Някои мечти са се сбъднали, повечето не са. Но вече не ти се мечтае.... Няма за кога. Зимата наближава, а с нея се спуска и бялата пелена на забравата. Сега други мечтаят твоите мечти. Така е- времето е безпощадно, колелото се завърта и за един миг си изхвърлен от играта. Сега друг е на 20 години. Друг гледа напред и мечтае за успехи, любов и щастие... А ти се улавяш, че се вълнуваш с него и дори му стискаш палци да постигне онова, което ти не успя. Защото е млад и силен, и безстрашен. Защото бъдещето е пред него, а съдбата обича смелите. И играта за него тепърва предстои... Други ще бродят по пътеките, по които ти не успя да минеш. И ще събират овации, като есенни листа. А ти ще се рееш в спомените за пропуснатите мигове, за разпилените надежди и пожълтели мечти. Рано или късно есента идва. Златна, зряла, красива и... малко тъжна. Навява полъх носталгичен по неизживените дни. Капе есенен дъжд, за да измие от очите умората от дългото взиране напред. В душата е тихо, есенния вятър отвя и последните пресъхнали зрънца, не дали плодове. В страданието също има красота. Болката от несбъднатите мечти е притъпена. Следва приемане и примирение. Такъв е животът. Това си могъл, това си направил. Не ти стига? Може би ти е липсвала подкрепа. Може би твърде рано са ти отрязали крилете. Каквато и да е- то е минало. Би могъл да превърнеш есента в магия. Да се слееш в приказната й красота, да се потопиш в меката й топлина и да сънуваш своя есенен сън. Този, който не получи в живота, но продължава да тлее там някъде в дълбините на незабравата... Не тъгувай! Целият живот е сън. Животът никога не ти дава нещо, което да не може да си вземе обратно. Всичко е илюзия. Красива илюзия. Наслади й се. Някой ден и тя ще си отиде...
