Страници

29 април 2012

Повярвайте!

Чудесата стават. Ежедневно около нас се случват чудеса. Сбъдват се мечти. Молитвите са чути. Прекрасно е да знаеш, че те чуват, че бдят над теб и те пазят. Удивително е да усещаш, че си част от голямата вселена и твоите желания са важни за света. Невероятно е да видиш как се сбъдват, как пред очите ти се разкрива магията на доброто. "Поискай и ще ти бъде дадено!" От нас се иска на глас да изговаряме желанията си, да не бягаме от мечтите си, да вярваме в чудесата. Наскоро чух репликата, която ми разкри тайната на благословените и на... другите. "Вярата е дар, с който все още не съм благословен!" Ето го разковничето към успеха. Панацеята за желанията. Истината зад сбъднатите мечти. Ако не повярвате- в себе си, в съдбата, в Бог- няма да видите щастливата звезда. Този върховен дар, който не сте пожелали да приемете в живота си няма да ви разкрие тайните на щастливите хора. Ще си живуркате в прозата на живота и никога няма да отворите сетивата си за поезията и красотата. Щастието привлича още щастие. Добрите мисли притеглят хубавите събития. Верижната реакция се движи главоломно и ни разкрива всички чудеса, сътворени от живота. Вярата е скъп дар. Не го отказвайте. Доверете се на интуицията си и знайте, че мечтите се сбъдват, че вие заслужавате да бъдете щастливи, че ви очакват прекрасни мигове в живота. Не се плашете от лошото- повярвайте, че то ще ви подмине, защото очаквате доброто. Защото сте се помолили да стане чудото и да повярвате, че животът може да бъде прекрасен... Една стъпка ви дели от благословията да станете галеници на съдбата. Не се страхувайте да я извървите. Повярвайте...

20 април 2012

До една душа

Изминаха пет години, откакто ти вече не си сред нас. Нищо не е същото. Животът си продължава, времето препуска, а нюансите на света изглеждат някак избледнели. Не зная къде си... Надявам се да си в рая. Ако има рай. Не ти написах некролог. Не можех да позволя на смъртта да надделее над живота. Не мога да мисля за теб като снимка върху надгробен камък. Не мога да те обичам в минало време. Спомени, сънища и мисли се преливат в едно и губя представа за време и пространство. Разумът крещи, че те няма, а сърцето прелива от любов към теб. Живея в паралелна действителност- не те срещам в ежедневието, но общувам с теб в мислите си, споделям чувства и емоции с теб. Дали ме чуваш? Дали разбираш какво усещам? Бдиш ли над нас така, както правеше преди? Ти беше моята опора, с теб се чувствах в безопасност. Знаех, че мога да разчитам на теб. Знаех, че любовта ти е безусловна. Семейството за теб беше нещо свято. Затова се раздаваше изцяло за нас. Сега ни остави на Бог. Моля се Той да бди над нас. Защото ти не си тук да ме утешиш, подкрепиш, благословиш... Спомням си последната прегръдка. Защо не разбрах, че е последна? Защо не ми каза, че отиваш в друго измерение и че може и да се срещнем....в някой друг живот? Ако има такъв. Искам да вярвам, че ще те срещна отново. Нали любовта е енергия? Тя не се губи. Тук остана болката и хаоса в душите, но може би при теб е силата и светлината. Казват, че няма смърт. Така ли е? Ти имаш всички отговори... Чувствам се безсилна, несигурна, наранена. Мнителна съм и към щастието, дори. Видях колко преходно е всичко. Радваме се на някого и си въобразяваме, че цяла вечност ще сме заедно... Реалността е безпощадна. Хората просто си тръгват от живота ни и ни оставят кървящи, объркани, затънали в хиляди въпроси без отговори. Всеки сам се научава да живее с болката. Всеки намира своите отговори, за да има някаква утеха. Истината е толкова относителна. Да, животът наистина продължава. Дали пък това не е единствената вечност? Сърцето познава и любовта, и тъгата. Очите гледат- но какво всъщност виждат? Търся те- с очи, с душа, с разум и сърце... Къде си? Помниш ли ме? Или всичко е било една измама? Ще те обичам до сетния си дъх. Нататък не зная какво следва...Ти знаеш. Чакай ме! И ме обичай! Другото все някак ще го преживея. Благодаря на Бог, че имах любовта ти в този живот. И ти имаш моята- оттук до безкрая... Нека има светлина! Ти обичаше живота. Зная, че би искал да съм щастлива. Няма да е лесно. Заради теб ще се опитам да продължа напред. Благодаря ти, че идваш в съня ми, че разговаряш с мен и ме подкрепяш... Обичам те! От тук до безкрая....

10 април 2012

Сатурнови сметки

В Сатурнова дупка съм. А може и да е яма. При всички случаи има планетарна намеса- иначе защо ми гръмнаха бушоните? Денят ми започва чудесно- кафето ухае прекрасно, лятото ме зове. Хвърлям едно око в огледалото и констатирам, че изглеждам що-годе добре.Не се терзая дълго какво да облека, защото и без това нямам голям избор. Затова пък си спестявам притесненията да си подновявам гардероба на всеки нов сезон. Нося си старите дрехи с усмивка и винаги влагам частица индивидуално творчество. Така се отличавам от тълпата.Не всеки би се сетил, че от зимното бельо става оригинално лятно бюстие. Пестя пари от дрехи и успявам да закърпя домашния бюджет. Неведнъж са ми казвали, че имам богато въображение. Така е. Артистична натура съм и не изпадам в баналности. Приятелките ми се оплакват, че мъжете им не били романтични. Зависи как подхождаш към тях. Мъжът ми отдавна свикна да вечеряме на свещи и даже се дразни от силно осветление. Хем романтично, хем икономично. Така спестяваме разходи и за ток. Семейството ми отдавна е запознато с принципите на суровоядство- то. Неслучайно в Холивуд всяка втора звезда дъвче моркови и се усмихва бодро. Защо да изоставаме от тях? Хем се вталяваме, хем сме със свеж тен. Пестим и от храна. А когато дъщеря ми се запъти за сетен път към банята й припомням, че прекомерното къпане изсушава кожата и води до преждевременни бръчки. Дори и при млади хора. Косата й била мазна? Ами то е от хормоните в пубертета. И докато позатихнат, използваме научен подход- поръсвам скалпа й с бебешка пудра, разресваме косата и тя заблестява все едно е мита със скъп шампоан и балсам. Така детето пести и козметика, и вода. Освен това не се трови с химия- знае ли човек какво слагат в днешните препарати за къпане? Баба й като си е мила косата с хума и жълтък да не би да е оплешивяла? Напротив. И досега има буйна грива. Синът ми ме кара да се боядисвам, за да изглеждам по-млада. Въпрос на гледна точка. Аз и така си младея. Някои дават луди пари, за да им направят бели кичури, а аз си ги имам от природата. Натурално. У дома не се консумира алкохол и не се пуши- в разрез е с природосъобразния ни начин на живот. Успях да убедя всички членове на семейството в ползата от ходенето пеш. Хем не те блъскат в градския транспорт, хем печелиш две кофички кисело мляко срещу спестеното билетче. И полезно, и благотворно за бюджета. Кола нямаме и при цени на бензина това си е истинска благословия! Непрекъснатото движение отменя нуждата от висене във фитнес залите. Та кой нормален човек би се чувствал комфортно, дишайки потта на десетки фитнес-маниаци? Сигурно се чудите как се развличаме без да се охарчваме? И това съм го измислила. Лятото правим основен ремонт на апартамента почти без пари. Синът се занимава с дърводелство и прави страхотни шкафчета, столчета, масички. Все едно сме с нова мебелировка. Дъщерята шие, преправя и прекроява и сме с нови пердета, калъфи и тапицерия. Съпругът без затруднение изкарва кухнята на балкона и прави от двустайното жилище тристайно. Наесен се чувстваме отлично- все едно сме в нов дом. Дойде ли зимата практикуваме моржуване- древен ритуал за каляване и подмладяване. Съответно нямаме проблеми с цените на парното. Абсолютно независими сме и от инфлацията. Доказали сме, че можем и без храна, и без вода, и без ток и парно, и без транспорт. Начинът ни на живот изключва цял куп болести на цивилизацията- затлъстяване, диабет, високо кръвно, депресия. Съответно не се налага да висим пред НЗОК за скъпи лекарства. Телевизия не гледаме и не четем вестници. Така подържаме добро настроение, здрава психика и оптимистична нагласа. След като всичко ми е наред, навярно се питате защо тогава съм в Сатурнова дупка? Ами, децата ме ядосаха. Пак иде лято и вместо да подхващат работа, те взели, че се размечтали- за море, планина, екскурзии...Ей такива глезотии. Знам, че е от пубертета, но въпреки това се нервирах. На нищо ли не съм ги научила досега? Искат екскурзия? Готово! Още утре ги командировам на село при нашите. Там, сред красивите планински пейзажи, да хващат мотиката и да действат. Че то след лятото пак ще дойде зима и ще искат да хрупат моркови. А тях все някой трябва да ги посади, нали?