Коледен подарък

Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Подаръци ще има много- за всички от сърце... Пожелайте си нещо и- подарете на някой надежда. Дали ще е дом за бездомничето или храна за гладния, няма значение. Стоплете нечия душа. Подайте ръка. Някой има нужда от нея. Това е неговия коледен подарък. Дарете от сърце. Запалете свещичка в нечие сърце. Всеки има нужда от щипка любов. От малко топлина. И съпричастност. Така, както вие го разбирате. Нека всеки получи бленувания коледен подарък. Нека поне една мечта се сбъдне...
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

Вярвам в чудеса!

Днес празнуваме Св. Николай Чудотворец. Светъл празник за всички, които вярват в чудеса. За всички, които направиха своя избор да вървят по своя път с Божията благословия и които няма да се отклонят от своя избор. Празник на рибари и банкери. И на тези, които са в очакване на своето чудо... Аз вярвам в чудеса! Преди много години повярвах в живота като най-голямото чудо, с което сме дарени и в правото ни да избираме как да изживеем и с кого да споделим това чудо. Щастлива съм! Вече знам, че вървя по своята дъга- разпръсквам цветове и изживявам всичко в цветно... И още вярвам, че това което съм си пожелала ще се сбъдне. Някой ден. Благословена съм с хора около мен, които споделят моите виждания. Надявам се хората, които обичам и които се лутат в своите страхове и ограничения да преживеят своето чудо. Да разберат, че всеки избор, който правим директно ни доближава  или отдалечава от чудото. А то е вътре в нас. И започва от нас. Вярата в него върши чудеса. На този ден преди почти двайсет години си отиде един много светъл човек. Една жена, която много обичах. Моята баба. Колко мъдрост, доброта, скромност и любов имаше в нея! Винаги ме успокояваше, че всичко ще се нареди точно, както трябва. До последния си дъх вярваше, че животът е най-прекрасния дар от вселената и че си струва да се изживее до край... Вярваше в чудеса. Пожелавам на всички, които четат това да се запитат- това ли е моята приказка? Харесва ли ми как живея? Мога ли да се променя, за да живея в мир със себе си? Вярвам ли, че чудесата се случват, когато се отърсим от егото, претенциите, очакванията, страховете, осъдителните приказки и високомерието? Можете ли да отстоявате своите виждания, защото вярвате, че това е правилно, дори да ви се присмиват, дори да сте различни от останалите, дори всичко около вас да крещи, че така не се оцелява? Щом можете да го направите- вие не само ще оцелеете, ами и ще живеете- истински! За разлика от други дребни душички, вкопчени в дребно-житието си, потънали в дребни размисли и страсти как да оцелеят по-добре... Бъдете различни, щом се налага! Нека промяната започне от вас. Дори да ви изглежда налудничаво. И бъдете и силни, и смели! Защото провoкации  ще има много. Не им се давайте. Не се подвеждайте. Това е вашето чудо! Нека на този светъл празник има просветление. И да е пълна не само масата, а и душата. Бъдете здрави! Вярвайте в чудеса! Амин.