Да бъде пролет!

Пролет е. Животът възкръсна изпод бялото було на дългата зима и даде заявка за нови вълнения. Бавно излизаме от пашкула и вдъхваме аромата на пролетните цветя, жадно се взираме в пъстрите цветове, поднесени от природата. Прекрасно е усещането за нов живот. Сякаш сваляме от гърба си не само зимните дрехи, но и грижите, тъгата, тъмнината в душата. Природата се събужда от зимния си сън, предвкусва топлината на идните дни. Изкарахме тежка зима. Сега ни се иска отново да се посмеем, да попием всеки слънчев лъч върху зажаднялата за ласки кожа и да се гмурнем в морето от пъстри цветове. Пролетта дойде в цялата си прелест- многоцветна, свежа, уханна... Как ни се иска да проникне до дълбините на душата и да даде живот на зрънцето надежда, което посяхме. Дали? Очакването е като обещание за възкресението, за вечния живот. Сливаме се с природата, щедро раздаваме от своята вяра и доброта. Природата започва новия си цикъл. И ние сме частица от него. Малка, уникална частица, пропита с любов. Семето, което посяхме... То ще разцъфне и ще даде плодове. Очакване...Какво посяхте? За какво се молихте? В какво повярвахте? Какво си пожелахте? Пролетта ще ви зарадва със своите плодове. Събудете се. Огледайте се. Мечтите понякога се сбъдват. Дано! Пролет е... Бъдете!

Африка

Африка. Дива, уникална и красива. Черният континент притежава невероятна магия в своите гори, джунгли и водопади. Африканските пейзажи зашеметяват със своята свобода и неповторимост. Това е друг свят, друга вселена, нови усещания и силни емоции. Имах щастието да живея повече от десет години в Африка, да опозная природата й, доколкото тя го позволява и да се наслаждавам на най-красивите изгреви, залези и дъги. Африка- една любов, която ще остане завинаги в сърцето ми....

Майка

Мама е любов. Всеки ден й казвам колко много я обичам. Дали е достатъчно? Тя е цялата вселена, събрана в късче любов. Никой не може да обича като нея. Колко много добрина има в очите й, мекота в душата й, топлина в прегръдките...Когато ме гушне се чувствам малка и закриляна. Там някъде все още усещам вибрациите на пъпната връв, както в мига на раждането. С рев ме разделиха от нея, но само за да изградим нова и силна връзка между нас. Знам , че съм й причинила много болка и страдание още с появата си на бял свят. Не й спестих тревоги и разочарования. И въпреки това ме обича. Безусловно. Така умее само мама. Всичко ми прощава. И винаги ме подкрепя. Когато съм безумно щастлива се обаждам на мама. Тя най-истински ще се радва заедно с мен. Когато съм стигнала дъното и сълзите не спират- пак отивам при мама. Да ме утеши, успокои и да ми обещае, че слънцето пак ще изгрее...После може и тя да си поплаче скришом. Но не и пред мен. Не се оплаква, за да не ме тревожи и товари с нейните проблеми и болежки. Когато мама е болна ме свива стомаха; с всяка фибра на тялото си усещам страданието й. Чакам и се моля- сгушена като ембрион – слънцето да изгрее... и мама отново да се усмихне.
Мама е свята. Само тя умее щедро да раздава любов без да очаква нещо в замяна. Щастлива е, когато ние, децата й, сме щастливи. Светът й рухва, когато някоя от нас е в беда. С цялата си воля се моли за нас- да сме здрави, щастливи и да постигаме мечтите си. Животът й- това сме ние. И мъка, и радост. И грижа, и обич. Хубаво е с мама. Животът ми е пълен, дните – прекрасни. Никога не е късно да й кажа колко много я обичам. И никога не може да е достатъчно...Аз също съм майка. Познавам безмерната любов, която блика от мен към това чудо на природата- детето ми. Когато станах майка изведнъж осъзнах колко несправедлива и лоша съм била понякога към мама. С типичния младежки егоизъм несъзнателно съм я наскърбявала. Всичко ми е прощавала.
Мама е радост. Мисълта, че я има, че мога да чуя гласа й, когато съм далече и да знам , че ме чака да се прибера- това е Божия благословия и най-великото щастие. Животът с мама е чудесен. Повечето хора си тръгват, ако корабът потъва. Но мама остава. Тя е с мен докрая. Понякога ми се струва, че съм й длъжница. Но тя нищо не иска в замяна; любовта й няма цена. Вярва, че доброто ражда добро. Благодарение на нея имам късче от рая – тук, на земята...Благодаря ти, мамо. Бъди благословена! Нека любовта винаги те озарява.
Мама е любов! Всичко около нея е озарено от любов. И слънцето, и дъгата, и цветята. Искам да й подаря цвете. Една червена роза. Дали ще мога да й кажа, че сърцето ми бие за нея? Розата е израз на любов. Мама обича рози. Най-хубавата е за нея. На мама- с любов!

На прошка

Прошка е. Излизам замислена след неделната литургия и се сливам с тълпата. Ще купя цветя и ще поискам прошка от най-близките си. Тези, които обичам и без които не мога. Изкарахме тежка година. Преживяхме загуби и нещастия. Бог е справедлив, но понякога изпитанията, които ни изпраща ми идват в повече. И да плача, и да се тръшкам, че не издържам повече, няма спасение. Каквото е писано да стане, става… Запалих кандилото у дома. Така, както правя всяка сутрин от години. Казах си молитвата и поисках прошка за греховете си. Щом съм още на този земя, значи съм грешна. Опитвам се да преодолявам препятствията по пътя, но невинаги ми се удава. Искам прошка за страха. Този, който ме вледенява и ме изхвърля извън границите на разума. Страхът да не изгубя обичаните хора. Веднъж минах през този ад и не искам да попадам там отново. Страхът е най-подлото човешко падение. Сграбчва те, помита те и те изстрелва в измеренията на злото. Ако му отстъпиш. Ако откажеш да му се дадеш, може и да те подмине. Винаги съм знаела, че е проява на слабост да се страхуваш и сега искрено се разкайвам за всички мои прояви на тази слабост. Искам прошка за страха. Все си обещавам, че ще му изтрия грозното лице от клетъчната си памет и все не успявам докрай да се преборя. Изскача изневиделица, плези ми се и се наслаждава на отровните емоции, които поражда у мен. Мразя да се страхувам! Няма нищо по-унищожително от това проклятие, което сами си причиняваме. Никой не закача силните и смелите. Злото се страхува от тях и бяга като дявол от тамян. Заставам смирено пред иконата на Богородица и искам прошка за всичките си грехове- волни и неволни. Човешко е да се греши. Невинаги разбирам къде съм сбъркала, когато ме наказват, но приемам пораженията върху душата си. Така е трябвало. Само не искам други да страдат заради мен и моите грешки. Не искам други да износват моите грехове. Казват, че домашните ни любимци поемали отрицателните енергии в къщата. Колко ли демони са хвърчали наоколо, за да ми отнемат и кучето, и котката в рамките на три дни? Те ли поеха греховете ни? Те, невинните? Те идват да ни помагат и си тръгват след приключване на мисията си. За разлика от нас, хората, животните не се страхуват от смъртта. Те знаят кога идва, очакват я и я приемат спокойно. Колко много може да научим от тях. Те нямат грехове като хората. Не познават предателството, изневярата, лъжата, коварството, кражбата, убийството, суетата, користта. Надарени са с безкрайна обич и доброта.Ще поискам прошка за отлетелите души. В библията се казва: „Поискай и ще получиш”… Като че ли свикнахме да получаваме, а не да даваме. Но в Книгата ни подсещат: „Дай от залъка си на гладния”…И вярвай! Когато вярата ми отслабне, бедите ме връхлитат. Сякаш невидима сила разкрива пукнатините в душата и изстрелва отровните си стрели право там- да разяждат и рушат. Там, където вярата е слаба, нахлува злото. И вилнее безнаказано. Само вярата го убива. Ще поискам прошка за моментите на слабост, когато вярата ми е била разклатена. Ден за прошка… За страха, за слабостта, за колебанията. Все човешки грехове. Вярвам, че ще получа прошка. И ще ми се даде още един шанс. Разкаях се. А сега трябва и да си простя. Нима има нещо по-трудно от това? Кой ще ни прости, ако ние самите не успеем да си простим? Прощавам си….и продължавам напред. Друг път няма.

България в сърцето....

Сънувам България. Всяка нощ се впускам в астрала и се завръщам у дома. Имам нужда да почувствам родината, макар и насън. Пренасям се в моето легло, в моята спалня. Става ми хубаво и леко на душата. Чувствам се защитена. Луната огрява лицето ми и подсушава сълзите. Сякаш ми шепти, че е една за всички... Защо ли тогава у дома ми изглежда по-бяла, по-чиста? А сутрин? Сутрините са блажени. Слънцето се прокрадва срамежливо между белите пухчета на родното небе и гали ли, гали косите ми... Нежно, уханно, пролетно, Българско слънце! Искам още малко да поспя, така ми е мило. Когато стана ще видя Витоша- зелена, величествена, вечна. Тук, където живея няма планини и гори. Не като нашите. Има само пусти равнини, като равната линия на сърцето на ЕКГ екран. Жива ли съм още? Казват, че от носталгия не се умира. Знам ли... Мъчно ми е за България! Много ми е мъчно- и за планините, и за морето, и за домашния уют. Даже и за кокичетата. Бели, чисти, свежи. Чудно как едно кокиче може да излъчва такава любов и красота. Тук кокичета няма. Затварям очи и ми замирисва на люляк...Помня как около дома ни винаги ухаеше на цъфнали люляци- сини, бели, лилави, те се спускаха на гроздове по клоните и сътворяваха венец от цветни аромати.
Сънувам моя дом. Единственото място, където съм се чувствала закриляна и обичана. Така е, у дома и стените помагат. Как ми се иска поне за малко да прегърна тези стени- топли, гладки, светли, поели цялата енергия от предишния ми живот. Животът в България. Един сън. Скъп спомен. И мечта... Мечтата някой ден да се завърна. Не исках да живея навън, но се наложи. А боли- така боли, когато осъзнаваш, че всичко, до което се докосваш е чуждо. И че там някъде- далече в сънищата те очаква Дома... Дали ще ме дочака? Единствена, обичана страна. България в сърцето ми.....

Честита Баба Марта!

ДА СТЕ ЗДРАВИ, ВЕСЕЛИ, ОБИЧАНИ!

Пролетни цветя

Малка спретната къщурка

Всичко е любов....

Някой ден любовта ще си отиде. Единствената, живата, вечната…Тази, без която не можеш да живееш, да дишаш, да съществуваш. Ще останеш сама, разбита, неразбрана. На границата между Ада и Рая, ще се чудиш дали си жива и защо. Дали не си я сънувала, любовта на живота ти? Тази, която отвори небесата си за теб, разходи те из слънчевите си градини и после те захвърли в пустинята. Една любов, която ти даде всичко и после ти го отне. Боли.Заради болката знаеш, че още си жива.А някъде в дълбините на последните оцелели клетки ще крещят спомените, потъпкани от несправедливите житейски обрати. В сърцето ти ще тлее пламъка на потушения огън. Този, който никога няма да се разрази отново. В душата ти ще е пусто, като морски бряг пометен от цунами. Нищо няма да чувстваш. Тялото ти може и да е физически живо, но душата ти отдавна ще се е преселила в лоното на пълната забрава. Апатия и тишина. А след тях- викове! На отчаяние. На безпомощност. На лудост. Ще проклинаш съдбата. Ще мразиш живота. Ще поискаш да умреш. Няма спасение… Още си тук. Наказана. Необичана. Забравена и нежелана. Колко още можеш да търпиш? Докога ще вярваш? Нима искаш пак да паднеш в коварния капан? Цялата си потрошена, изцедена, пребита. Защо си причиняваш това?! Заклинанията свършиха. Обещанията се изпариха. Вечността достигна своя край. На какво се надяваш? Какво очакваш да се случи? Защо позволяваш на Надеждата да се прокрадва в атрофиралите съдове на сърцето ти? Не я допускай повече там! Изгоря от любов. Но не умря от любов. Изгуби войната. Стана жертва на собствените си безмилостни емоции. Живот сред пепелта? Сиво, скучно, спокойно… Струва ли си? Искаш пак да гориш? Да усетиш топлината на пламъците? Да те уцелят искрите на страстта и да се разбиеш като фойерверки в нощното небе? Още веднъж да полетиш…Останаха ли ти сили? Една звезда ще носи твоето име. Само звездите са вечни. Другото е илюзия. И пресъхналите сълзи, и свитото сърце, и опустошената душа… На дъното си. В мрака няма надежда. В мечтите няма смисъл. Любовта си е отишла безвъзвратно… Защо я търсиш пак? Подаваш ръка към светлината, търсиш края на тунела. Пази се от нея! Бягай далече! Не сънувай горещи целувки и огнени ласки, за да не изгориш в тях. Не вярвай, че влюбените са щастливи. Те са жалки наркомани, дрогирани от собствените си заблуди. Не пожелавай стрелата на дявола! Отново ще бъдеш измамена, изоставена, изстинала… За кой ли път? Животът без любов не е живот? А какво е? Един кратък миг; промеждутък от време между раждането и смъртта. Искаш да го изживееш с любов? Твоя воля! Обичай тогава. Люби силно. Раздай душата си на парчета. Всичко на този свят е временно…. Страданието също. Бъди безстрашна! Гмурни се в дебрите на неизвестността. Отвори сърцето си и се отдай на чувствата, които нахлуват неканени там. Рискувай с любовта! Отново… Може и да се взривиш. И какво от това? Нали затова си живяла….

Pets and kids

There is so much love in the air. Just look at them- pets and kids, kids and pets... Ain't they cute? Absolutely adorable! Children who grow up in the presence of animals become better people and that is a fact. They are strong, caring and loving... Let kids have pets around them! You will be doing the best for your children and there will always be a grateful bark or mew to go around. Life is meant for living. Live it to the full. Have kids and pets! And you will be a happy person!