Любов, топлина и уют

Какво повече му трябва на човек? Да е здрав, обичан и да е с любимите си хора. Както тези малки сладурчета са се сгушили и проспиват мрачната зима, необременени от тревоги, така и хората да са сгушени до любим човек, да са сити и на топло и да се чувстват мъничко щастливи.... Другото е Божа работа.

За измамата

В живота ни постоянно влизат и излизат хора. Някои остават следи завинаги, други ни огряват с толкова много любов, че е трудно да си представим дните си без тях, а трети просто търсят интереса, изгодата, ползата. За измамата ще стане дума тук. За коварната измама, обвита в захаросано бонбонче, поднесена с много чувство и състрадание, с подмолни цели и користни мисли. Познавате ли такива хора? Те са готови на всичко, за да спечелят доверието ви. Играят невероятен театър, засипват ви с хвалебствени слова и внимание, държат ръката ви, когато плачете... Те са до вас във всичко и всякога. Неусетно влизат под кожата ви, симулират обич, доближават се до най-съкровени кътчета на душата ви. Имитират щастие, привързаност, приятелство, съпричастност. Едва ли не са до вас и в добро, и в зло, во веки веков. Минава време. Те вече имат вашето доверие, дори обич. И един прекрасен ден грандиозната измама лъсва. Непонятна, чутовна, експлозивна. Като ударени с мокър парцал сте. Не можете да повярвате. Не искате да повярвате! Всичко се изпарява в един миг. Няма обяснение. Може би има причини. Няма как да знаете. А вероятно не ви и трябва. Струва ви се нелогично, но това е ваша заблуда. Има логика, има и умисъл- просто вие не сте я видели. Били сте потопени в дебрите на блажената любов. Продължавате да тънете в нея, докато един ден не осъзнаете, че всъщност обратна връзка няма. А дали някога е имало? Няма как да знаете. Да, любовта е хлъзгаво понятие. Понякога просто си отива. По-страшно е, когато се изроди. Тогава бягайте надалеч. Паднат ли маските, играта загрубява. Не търсете причини, мотиви, обяснения. Забравете миналото. Вината е ваша. Че сте повярвали. И сте се доверили. За жалост може да сте разбрали твърде късно, че всичко е било фарс. Да сте си отваряли очите! Хубавото е, че животът продължава. С вас или без вас. Ако сте оцелели, сте по-силни отпреди. Научили сте нещо. Преживели сте емоции, радости, тъга. Затова благодарете за опита и не се обръщайте назад. Не се взирайте и с тревога напред. Каквото има да става, ще става. Радвайте се на днешния ден, продължавайте да раздавате любов- на тези, които имат нужда от нея. Бъдете сред хора, които ви карат да се чувствате добре. Не спирайте да търсите доброто у всеки. Който търси, намира. Каквото и да се случи- накрая доброто винаги побеждава. Не съдете никой. Има кой да се погрижи за това. Човек предполага, Господ разполага. Заложете на добротата. Всичко е сън. Когато се събудим, може и да разберем защо сме участвали в театъра. И да видим колко нищожни са били неволите ни. Дотогава- животът е прекрасен, живейте го с усмивка на лицето и в сърцето. Нека слънцето огрява душата ви. Пейте и се смейте. И благодарете за всеки ден на тази земя!

Благодаря!

Благодаря! За всички блага, с които ме даряваш; за това, че чуваш молитвите ми; за това, че ни пазиш и ни благославяш! За всичко благодаря. Чувствам се толкова спокойна, защото знам, че добротата е част от живота ми. Имам мир и хармония, любов и здраве. Не искам друго. Безкрайно съм благодарна, че бдиш над семейството ми и ни закриляш. Няма да се уморя да благодаря. Винаги помня доброто, с което ни даряваш. Щастието е тук и сега- в светлината в очите на любимите хора, в любовта, която ни окриля... Живот и здраве да има в този дом, за това се моля. Вярата е силна, любовта е вечна... Вярвам, че животът ни е приказка с хубав край. Мисълта за теб ме изпълва със светли мисли и прекрасни чувства. Благодаря за уроците, които ни изпращаш. За изпитанията, които ни правят по-силни и добри. За грижите и любовта към нас. Една частица сме от вечността. Един миг, в който се осланяме на твоята воля и вярваме в промисъла на вселената. За всичко си се погрижил. И за вярващите, и за колебаещите се. За всеки има място под слънцето, всеки има своя шанс да повярва и да поема по правия път. Стига да го пожелае. Животът ни е благословен. За любовта, с която ни даряваш- благодаря. За вярата, която осмисля дните ни- благодаря. За силата да вървим напред- благодаря. За даровете, с които сме благословени- за всичко благодаря!

Да вярваш!

Чудесата стават. Ежедневно около нас се случват чудеса. Сбъдват се мечти. Молитвите са чути. Прекрасно е да знаеш, че те чуват, че бдят над теб и те пазят. Удивително е да усещаш, че си част от голямата вселена и твоите желания са важни за света. Невероятно е да видиш как се сбъдват, как пред очите ти си разкрива магията на доброто. "Поискай и ще ти бъде дадено!" От нас се иска на глас да изговаряме желанията си, да не бягаме от мечтите си, да вярваме в чудесата. Наскоро чух репликата, която ми разкри тайната на благословените и на... другите. "Вярата е дар, с който все още не съм благословен!" Ето го разковничето към успеха. Панацеята за желанията. Истината зад сбъднатите мечти. Ако не повярвате- в себе си, в съдбата, в Бог- няма да видите щастливата звезда. Този върховен дар, който не сте пожелали да приемете в живота си няма да ви разкрие тайните на щастливите хора. Ще си живуркате в прозата на живота и никога няма да отворите сетивата си за поезията и красотата. Щастието привлича още щастие. Добрите мисли притеглят хубавите събития. Верижната реакция се движи главоломно и ни разкрива всички чудеса, сътворени от живота. Вярата е скъп дар. Не го отказвайте. Доверете се на интуицията си и знайте, че мечтите се сбъдват, че вие заслужавате да бъдете щастливи, че ви очакват прекрасни мигове в живота. Не се плашете от лошото- повярвайте, че то ще ви подмине, защото очаквате доброто. Защото сте се помолили да стане чудото и да повярвате, че животът може да бъде прекрасен... Една стъпка ви дели от благословията да станете галеници на съдбата. Не се страхувайте да я извървите. Повярвайте...

Добре дошла, 2012!

Хубава Нова Година. Дойде прекрасна, вълнуваща, изпълнена с надежда. За здраве, щастие, любов, късмет и много успехи! Дойде с песни, танци и весели мигове. Беше и бурна, и уютна, и шумна, и тиха. Нова Година- чакана, желана, мечтана... Както я посрещнахме, така да ни върви през цялата година! Да има смях, танци и вълшебни мигове. Да има любов и щастие в семейството, живот и здраве за всички. Да бъдем благословени! Да бъдем щастливи! Да бъдем много здрави и късмета да е с нас.
Сурва, весела година, догодина, до амина.... Ще бъде! Добре си ни дошла, Нова Година!

Мечтайте!

Помните ли листчетата, които прилежно попълвахме в детството? Какво да направя през Новата Година? Беше нещо като личен дневник и лексикон на мечтите. Вярно, че някои от желанията ни бяха в сферата на фантастиката, но пък ни създаваха толкова настроение и положителни емоции....После пораснахме и май спряхме да мечтаем. Вече саме отсичахме кое е невъзможно да стане. Обхванати от прост реализъм, изхвърляхме от съзнанието си повечето неща, за които душата ни копнееше. Детството отдавна бе погребано, а бъдещето ни се виждаше прекалено сложно и извън нашия контрол. Затова и престанахме да мечтаем за чудеса, да искаме мечтите ни да се сбъднат, защото.... май нямахме такива. Въпреки това, още от древността хората са извършвали ритуали за здраве и берекет при настъпването на Новата Година. Народът ни е казал "Нова Година- нов късмет!" Нима не се пробужда детското у нас, когато увиваме късметчетата за новогодишната баница и тайничко си мечтаем за мъничко щастие? Сърцата ни винаги копнеят за нещо, без значение дали му обръщаме внимание. А душата не можеш да я заключиш в рамките на прагматизма и да й обясниш, че по принцип малко мечти се сбъдват. Защо се страхуваме да мечтаем? Дали е заради разочарованието, което ще ни обхване, ако мечтата ни се изплъзне? Нима това ни спираше, като деца? Смело мечтаехме тогава, силно изговаряхме желанията си, вярвахме, че ще се сбъднат. Какво ни пречи и сега да направим така? Пожелайте си нещо на глас! Поискайте го от сърце! Повярвайте, че ще се сбъдне... Позволете на емоциите да ви прегърнат и оставете разумът да спи. Децата не признават правила, ограничения, порядки. И ние сме били деца- в най-хубавите години от живота си. Помните ли щастието, което изпитвахме, когато получавахме така желания подарък? Как силно вярвахме, че всички ни обичат и светът е едно прекрасно място, а животът- безкраен празник... Затова децата са щастливи. Заради мечтите и вярата, които никога не ги напускат. Да бъдем отново деца! Да си позволим да мечтаем... Кой знае? Понякога мечтите се сбъдват...

Ден на Бащата

Днес е Денят на Бащата. Хубаво е, че има такъв ден- бащата е свята личност. Моят татко беше най-прекрасният мъж, когото познавам. Обичам го много и ми липсва безкрайно. Непрекъснато го нося в сърцето си, говоря му, мисля си какво ли би казал сега, как ли би ме погледнал. Татко! Как ми липсва това обръщение. Осиротях без него. Татко си остава голямата ми любов. Мъжкото рамо, на което можех винаги да се облегна; подкрепата, на която можех винаги да разчитам. Дали знаеше колко много го обичам? Дали вижда колко много страдам без него? Гордее ли се с мен? Много въпроси, ала отговори нямам... Татко го няма. Няма я усмивката, прегръдката, безусловната обич на татко. Животът изгуби от своята цветна палитра, избледняха ярките нюанси. Колко обичана се чувствах, докато имах татко в живота си! Колко любов и всеотдайност имаше у него- винаги да предугажда желанията ми, да се старае да ме зарадва, да се раздава безкрай....Няма кой да заеме неговото място. Няма и да има. Едната част от мен си отиде заедно с него. Завинаги. Останаха само спомените- да топлят и да ме натъжават до края на дните ми. Бих искала, някой ден, когато се преселя при татко и аз да оставя такава ярка следа в нечий живот. Да ме помни някой с толкова любов... Не знам дали ще успея, но имам светлия пример на моя татко, който изживя живота си така, че никога да не бъде забравен. И винаги да бъде обичан... Не е ли в това смисълът на живота? Денят на Бащата- на моя татко, с любов..... Липсваш ми, татко!

На Рождество

И се роди Божий син... Спасителят е на земята да ни пречисти от греховете и да спаси душите ни. Да е свято името му! Да има мир и любов във всеки дом. Светлина в сърцето, вяра в душата. Да сме живи и здрави, и силни, за да продължим по пътя на доброто, да прославим името Му и най-вече да бъдем хора. Истински, добри, благородни. Да е благодатна Коледа. Да е светла, топла и щастлива! Да повярваме в чудесата, с които сме благословени. Да се обичаме и да се радваме на земните блага, с които сме дарени. Да вярваме, че доброто винаги ще тържествува и вярата в него ще спаси света. Защото Той пожела да живеем в радости и любов, да бъдем щастливи тук, на земята и да почитаме всички хора. Нека има здраве и живот във всеки дом, детска глъч и усмихнати хора. Да живеем заедно в сговор, обич и разбирателство. Да има хармония и в дома, и в душите ни. Късмет, успехи и добрини.... Всеки да дочака коледното чудо и да благодари за него. Да приемем болката като част от великия вселенски урок за смирение, познание и духовно извисяване. Да бъдем искряща частица от тази вселена, пръскаща добра енергия и щастие навред. Коледа е чудо! И ние сме част от него. Бъдете живи и здрави, мили приятели. Да са чисти мислите ми и светли пожеланията ви. Бъдете щастливи! Честито Рождество...

Елхата

Днес украсих елхата у дома. Прекрасна, жива, ухаеща на гора елха. Избрахме с дъщеря ми повече бели играчки, зелени гирлянди и много мигащи лампички. Закичихме камбанки, ангелчета и цветни топки. Отдавна не бяхме украсявали истинско дръвче. Карахме на изкуствено и като че ли и живота ни протичаше наужким. Дано сега да е на добро и годината да бъде здрава, силна и истински добра. Обичам Коледа. Взирам се в мъничките свещички, които ми намигват от клонките и в отражението им виждам цялата вселена, събрана в моя малък дом. Чувствам се част от всемирския замисъл; малка искра, която подържа космическия разум и разпалва огъня на любовта. Пожелавам си светла и мирна Коледа- за моето семейство и за всички добри хора по света. Да са живи и здрави, да се сбъднат мечтите им и да усетят топлината на Рождество и в душите, и в сърцата си. За да сме добри, за да ни има.... Амин!

Когато злото си отиде

Когато злото излезе от живота ни слънцето се усеща във всяка фибра на тялото ни. Дишането ни олеква, чувстваме се здрави, жизнени и спокойни. Сякаш тумора, разяждал вътрешностите ни години наред е изкоренен и изхвърлен завинаги. Започва нов етап в живота. Силен, мъдър, позитивен. Една дълго чакана промяна. Едно бленувано възкръсване. Усещането, че си жив е толкова истинско, че ти идва да полетиш. Вече не просто живуркаш, а кипиш от живот. Не оцеляваш, а живееш истински. Виждаш нюансите на небето, усещаш топлината на слънчевите лъчи, долавяш мириса на дърветата. Всичко около теб ти се вижда живо, пулсиращо, реално...Осъзнаваш, че животът може да бъде и прекрасен, че щастието не е тема табу в житейския ти път, че би могъл да продължиш и да се радваш на всичко около теб. Усещане за живот. Какво прекрасно, вдъхновяващо изживяване! Да чувстваш, че съдбата те обича и ти подарява втори шанс. Да се чувстваш благословен и възнаграден. Благодарностите са безкрайни. Любовта прелива. Радостта грее в душата...Животът е невероятно приключение. Толкова силно преживяване не си струва да изпускаш. Качваш се на въртележката и те понася нанякъде. Понякога ти иде да виеш от безсилие и болка, но друг път, когато си на върха се чувстваш богоизбран...След лошото идва хубавото. Кръговрат... И природен закон. Не слизайте от въртележката! Повярвайте- ще дойде и вашия миг! Ще излезете от мрака. Ще обичате отново. И ще се радвате на живота... Вярвайте! Когато злото си отиде....