Страници

04 януари 2012

Да вярваш!


Чудесата стават. Ежедневно около нас се случват чудеса. Сбъдват се мечти. Молитвите са чути. Прекрасно е да знаеш, че те чуват, че бдят над теб и те пазят. Удивително е да усещаш, че си част от голямата вселена и твоите желания са важни за света. Невероятно е да видиш как се сбъдват, как пред очите ти си разкрива магията на доброто. "Поискай и ще ти бъде дадено!" От нас се иска на глас да изговаряме желанията си, да не бягаме от мечтите си, да вярваме в чудесата. Наскоро чух репликата, която ми разкри тайната на благословените и на... другите. "Вярата е дар, с който все още не съм благословен!" Ето го разковничето към успеха. Панацеята за желанията. Истината зад сбъднатите мечти. Ако не повярвате- в себе си, в съдбата, в Бог- няма да видите щастливата звезда. Този върховен дар, който не сте пожелали да приемете в живота си няма да ви разкрие тайните на щастливите хора. Ще си живуркате в прозата на живота и никога няма да отворите сетивата си за поезията и красотата. Щастието привлича още щастие. Добрите мисли притеглят хубавите събития. Верижната реакция се движи главоломно и ни разкрива всички чудеса, сътворени от живота. Вярата е скъп дар. Не го отказвайте. Доверете се на интуицията си и знайте, че мечтите се сбъдват, че вие заслужавате да бъдете щастливи, че ви очакват прекрасни мигове в живота. Не се плашете от лошото- повярвайте, че то ще ви подмине, защото очаквате доброто. Защото сте се помолили да стане чудото и да повярвате, че животът може да бъде прекрасен... Една стъпка ви дели от благословията да станете галеници на съдбата. Не се страхувайте да я извървите. Повярвайте...

01 януари 2012

Добре дошла, 2012!


Хубава Нова Година. Дойде прекрасна, вълнуваща, изпълнена с надежда. За здраве, щастие, любов, късмет и много успехи! Дойде с песни, танци и весели мигове. Беше и бурна, и уютна, и шумна, и тиха. Нова Година- чакана, желана, мечтана... Както я посрещнахме, така да ни върви през цялата година! Да има смях, танци и вълшебни мигове. Да има любов и щастие в семейството, живот и здраве за всички. Да бъдем благословени! Да бъдем щастливи! Да бъдем много здрави и късмета да е с нас.
Сурва, весела година, догодина, до амина.... Ще бъде! Добре си ни дошла, Нова Година!

27 декември 2011

Мечтайте!


Помните ли листчетата, които прилежно попълвахме в детството? Какво да направя през Новата Година? Беше нещо като личен дневник и лексикон на мечтите. Вярно, че някои от желанията ни бяха в сферата на фантастиката, но пък ни създаваха толкова настроение и положителни емоции....После пораснахме и май спряхме да мечтаем. Вече саме отсичахме кое е невъзможно да стане. Обхванати от прост реализъм, изхвърляхме от съзнанието си повечето неща, за които душата ни копнееше. Детството отдавна бе погребано, а бъдещето ни се виждаше прекалено сложно и извън нашия контрол. Затова и престанахме да мечтаем за чудеса, да искаме мечтите ни да се сбъднат, защото.... май нямахме такива. Въпреки това, още от древността хората са извършвали ритуали за здраве и берекет при настъпването на Новата Година. Народът ни е казал "Нова Година- нов късмет!" Нима не се пробужда детското у нас, когато увиваме късметчетата за новогодишната баница и тайничко си мечтаем за мъничко щастие? Сърцата ни винаги копнеят за нещо, без значение дали му обръщаме внимание. А душата не можеш да я заключиш в рамките на прагматизма и да й обясниш, че по принцип малко мечти се сбъдват. Защо се страхуваме да мечтаем? Дали е заради разочарованието, което ще ни обхване, ако мечтата ни се изплъзне? Нима това ни спираше, като деца? Смело мечтаехме тогава, силно изговаряхме желанията си, вярвахме, че ще се сбъднат. Какво ни пречи и сега да направим така? Пожелайте си нещо на глас! Поискайте го от сърце! Повярвайте, че ще се сбъдне... Позволете на емоциите да ви прегърнат и оставете разумът да спи. Децата не признават правила, ограничения, порядки. И ние сме били деца- в най-хубавите години от живота си. Помните ли щастието, което изпитвахме, когато получавахме така желания подарък? Как силно вярвахме, че всички ни обичат и светът е едно прекрасно място, а животът- безкраен празник... Затова децата са щастливи. Заради мечтите и вярата, които никога не ги напускат. Да бъдем отново деца! Да си позволим да мечтаем... Кой знае? Понякога мечтите се сбъдват...

26 декември 2011

Ден на Бащата


Днес е Денят на Бащата. Хубаво е, че има такъв ден- бащата е свята личност. Моят татко беше най-прекрасният мъж, когото познавам. Обичам го много и ми липсва безкрайно. Непрекъснато го нося в сърцето си, говоря му, мисля си какво ли би казал сега, как ли би ме погледнал. Татко! Как ми липсва това обръщение. Осиротях без него. Татко си остава голямата ми любов. Мъжкото рамо, на което можех винаги да се облегна; подкрепата, на която можех винаги да разчитам. Дали знаеше колко много го обичам? Дали вижда колко много страдам без него? Гордее ли се с мен? Много въпроси, ала отговори нямам... Татко го няма. Няма я усмивката, прегръдката, безусловната обич на татко. Животът изгуби от своята цветна палитра, избледняха ярките нюанси. Колко обичана се чувствах, докато имах татко в живота си! Колко любов и всеотдайност имаше у него- винаги да предугажда желанията ми, да се старае да ме зарадва, да се раздава безкрай....Няма кой да заеме неговото място. Няма и да има. Едната част от мен си отиде заедно с него. Завинаги. Останаха само спомените- да топлят и да ме натъжават до края на дните ми. Бих искала, някой ден, когато се преселя при татко и аз да оставя такава ярка следа в нечий живот. Да ме помни някой с толкова любов... Не знам дали ще успея, но имам светлия пример на моя татко, който изживя живота си така, че никога да не бъде забравен. И винаги да бъде обичан... Не е ли в това смисълът на живота? Денят на Бащата- на моя татко, с любов..... Липсваш ми, татко!

23 декември 2011

На Рождество


И се роди Божий син... Спасителят е на земята да ни пречисти от греховете и да спаси душите ни. Да е свято името му! Да има мир и любов във всеки дом. Светлина в сърцето, вяра в душата. Да сме живи и здрави, и силни, за да продължим по пътя на доброто, да прославим името Му и най-вече да бъдем хора. Истински, добри, благородни. Да е благодатна Коледа. Да е светла, топла и щастлива! Да повярваме в чудесата, с които сме благословени. Да се обичаме и да се радваме на земните блага, с които сме дарени. Да вярваме, че доброто винаги ще тържествува и вярата в него ще спаси света. Защото Той пожела да живеем в радости и любов, да бъдем щастливи тук, на земята и да почитаме всички хора. Нека има здраве и живот във всеки дом, детска глъч и усмихнати хора. Да живеем заедно в сговор, обич и разбирателство. Да има хармония и в дома, и в душите ни. Късмет, успехи и добрини.... Всеки да дочака коледното чудо и да благодари за него. Да приемем болката като част от великия вселенски урок за смирение, познание и духовно извисяване. Да бъдем искряща частица от тази вселена, пръскаща добра енергия и щастие навред. Коледа е чудо! И ние сме част от него. Бъдете живи и здрави, мили приятели. Да са чисти мислите ми и светли пожеланията ви. Бъдете щастливи! Честито Рождество...

20 декември 2011

Елхата


Днес украсих елхата у дома. Прекрасна, жива, ухаеща на гора елха. Избрахме с дъщеря ми повече бели играчки, зелени гирлянди и много мигащи лампички. Закичихме камбанки, ангелчета и цветни топки. Отдавна не бяхме украсявали истинско дръвче. Карахме на изкуствено и като че ли и живота ни протичаше наужким. Дано сега да е на добро и годината да бъде здрава, силна и истински добра. Обичам Коледа. Взирам се в мъничките свещички, които ми намигват от клонките и в отражението им виждам цялата вселена, събрана в моя малък дом. Чувствам се част от всемирския замисъл; малка искра, която подържа космическия разум и разпалва огъня на любовта. Пожелавам си светла и мирна Коледа- за моето семейство и за всички добри хора по света. Да са живи и здрави, да се сбъднат мечтите им и да усетят топлината на Рождество и в душите, и в сърцата си. За да сме добри, за да ни има.... Амин!

15 декември 2011

Когато злото си отиде


Когато злото излезе от живота ни слънцето се усеща във всяка фибра на тялото ни. Дишането ни олеква, чувстваме се здрави, жизнени и спокойни. Сякаш тумора, разяждал вътрешностите ни години наред е изкоренен и изхвърлен завинаги. Започва нов етап в живота. Силен, мъдър, позитивен. Една дълго чакана промяна. Едно бленувано възкръсване. Усещането, че си жив е толкова истинско, че ти идва да полетиш. Вече не просто живуркаш, а кипиш от живот. Не оцеляваш, а живееш истински. Виждаш нюансите на небето, усещаш топлината на слънчевите лъчи, долавяш мириса на дърветата. Всичко около теб ти се вижда живо, пулсиращо, реално...Осъзнаваш, че животът може да бъде и прекрасен, че щастието не е тема табу в житейския ти път, че би могъл да продължиш и да се радваш на всичко около теб. Усещане за живот. Какво прекрасно, вдъхновяващо изживяване! Да чувстваш, че съдбата те обича и ти подарява втори шанс. Да се чувстваш благословен и възнаграден. Благодарностите са безкрайни. Любовта прелива. Радостта грее в душата...Животът е невероятно приключение. Толкова силно преживяване не си струва да изпускаш. Качваш се на въртележката и те понася нанякъде. Понякога ти иде да виеш от безсилие и болка, но друг път, когато си на върха се чувстваш богоизбран...След лошото идва хубавото. Кръговрат... И природен закон. Не слизайте от въртележката! Повярвайте- ще дойде и вашия миг! Ще излезете от мрака. Ще обичате отново. И ще се радвате на живота... Вярвайте! Когато злото си отиде....

14 декември 2011

Полъх вечност...


Когато дойде старостта-
тъжна, неизбежна, нежелана….
Ще те потърся отново
незнайно къде-
и ще се моля да бъда разбрана.

Когато се изпепелят мечтите-
трепетни и носещи наслада…
Ще прегърна спомените
на отминали дни-
няма да ги дам на клада.

Когато дойде и смъртта-
бавна, тиха или скоротечна….
Не плачи тогава,
а живей! И запомни,
че само любовта е вечна.

09 декември 2011

Подарък за Коледа


Рождество Христово е светъл празник, тачен и празнуван от вярващите православни християни. Всички ние си имаме своите семейни ритуали за Бъдни вечер и Коледа, които извършваме с много любов и настроение. Понякога и с мъничко тъга. Заради хората, които няма да са с нас на празничната трапеза, заради несбъднатите мечти и поредната отлетяла година, която няма да се повтори…Това е и времето за равносметка. Откъде тръгнахме, докъде стигнахме, накъде вървим? Бяхме ли добри? Състрадателни? Отзивчиви? Надвихме ли суетата? Надскочихме ли ограниченията на материята? Повярвахме ли в безсмъртието на душата…
Въпроси, пред които ще застанем някой ден и на които ще трябва да отговорим. Земният ни живот е пълен с много изкушения, грешки и изпитания. Успяхме ли да разчетем правилно знаците? Взехме ли си житейските изпити? Научихме ли си урока? Все неща, заради които сме тук, на земята. Всеки със своята мисия и отговорност. Вярващите знаят колко мъка е преживял Христос, за да достигне безсмъртие. И да подари най-великия дар на човечеството- надеждата. За изцеление, вяра и вечен живот… Вие подарихте ли на някого надежда? Дали сред лъскавите кутийки под елхата, грижливо опаковани с обич за близките ви има и молитва за някой, който очаква чудо за Коледа? Ще му подарите ли надежда, обич, вяра в доброто? Ще се докоснете ли до божественото творение, като се помолите за някой в беда? За болното дете, което са надява да оздравее и да изживее едно щастливо детство? За бедните, бездомните, скитащите души, които срещаме и …. понякога отвръщаме глави от тях- поради безсилие или апатия. Нали знаете, че Бог изпраща ангелите си сред нас в причудливи форми и гледа как ще ги посрещнем? Дали ще подминем просякът; непознатият човек, който ни моли за помощ? Ще отвърнем ли поглед от сълзите на майката, която иска само едно- детето й да е живо и да се радва на живота? Ще се сетим ли колко много деца има, които няма да получат нито подарък, нито топлина, нито ласка за Коледа? И ще се погрижим ли поне за едно от тях? Все едно е ангел, изпратен да ни пази…
Ако душата ни плаче и сме потънали в своята лична мъка, ще успеем ли да се откъснем за миг от нея, да се огледаме и да видим чуждото страдание- и да му протегнем ръка за помощ? Да отворим сърцето си за любовта в божествената промисъл? Тази, заради която идваме на земята и оставаме, докато я почувстваме във вените си, сърцето си, душата си…
Тази Коледа ще подарите ли на някого Надежда? От сърце и с любов. За да бъдете част от кръговрата на живота, да почувствате силата на доброто и да се потопите в магията на вселенската хармония. И да изкарате една наистина прекрасна Коледа….. Желая ви я от сърце!

06 декември 2011

Сън за баба


-Бабо, не бива да влизаш. Ти не си материална!
- Ти като си материална, да не би да си идеална...
Събудих се от собствения си глас и затихващите стъпки на баба. Стори ми се, че чух и потропването на бастуна й. Не, не, просто сънувах...
Баба беше починала преди година, когато ми се яви за първи път. Имахме силна духовна връзка приживе и вероятно затова продължавах да я сънувам. Получавах напътствия от нея и водехме задочни спорове. Или не? На няколко пъти баба се намесваше решително в личния ми живот, но суетата и неверието ми пречеха да вникна в нейното измерение и да се вслушам в думите й.
Когато се разболях сънувах баба.Беше наметнала черна пелерина, вървеше напред и ме караше да я последвам. Не виждах лицето й, но знаех, че е тя и знаех защо ме вика. Тръгнах колебливо след нея, но тогава се появи майка ми, която ме издърпа настрана и заръча:
- Ти не си за там. Остани при нас! Останах.
Изживявах труден житейски период. Като всеки човек. Баба ме разходи насън из нейната вселена. Беше прекрасно. Почувствах се свободна. Така исках да остана при нея, но тя твърдо отсече:
- Не можеш! Не сега...
Събудих се в леглото си със същите тревоги, но с по-различна нагласа към тях. Знаех, че всичко е временно, но мисията ми на земята не беше приключила. Заех се да търся решения...
От смъртта на баба ми изминаха 15 години, но тя не ме остави нито за миг да се почувствам сама и в безизходица. Зная, че бди над мен и ми помага. Просто трябва да се вслушам в думите й насън. Навремето не й казах колко много я обичам. Вече съм спокойна, че тя го знае. Ще запаля свещичка за нея и ще се помоля. Ще поискам и прошка. Грешни сме на земята и пътят ни е непрестанна битка. Трудно е. Самотно е. Понякога изглежда невъзможно. Страданието е част от пътя, който трябва да извървим. То ни прави по-добри. А когато приключа земните си дела има кой да ме чака. Дотогава ще се срещаме насън в едно измерение, където животът се слива с безкрая...
Днес ще опека тиква- любимо ястие на баба, ще запаля свещичка и ще сложа снимка с кокичета до кандилото- любимите цветя на баба. Ще я помоля за прошка и ще изрека молитва за светлина на душата й. За любовта няма граници и време. Обичам баба и вярвам, че някога ще се видим отново.... Но днес отново си спомням за нея, за живота, който имахме и за любими хора, които не са сред нас.