Цветница

 Цветница е! Да бъдат цветни мечтите ви, пъстри чувствата ви и вълшебни дните ви. Обичайте се, обичайте се, обичайте се... Бог е любов. Любовта иде. 

Учителят на Учителите

 Интервюто с Елеазар Хараш разкрива истини за днешните пътеводители в духовното и какво отличава истинският учител от масата....
Защо няма Истина без Любов? За кармата на ясновидците и пророците....
Учението на Дънов за света и кои стават ученици на Учителя?
АУМЪ!
https://portal12.bg/publikacii/brat-mihail-za-beinsa-duno-tova-e-uchitelyat-na-uchitelite?fbclid=IwAR0-7MvngAjM5Z1lpdBlI8euDIbebVHJrAtugBHw_9WENsyd_3VIrF3HJYU

Христос Воскресе!

Во истина воскресе! Светъл празник е днес. Вяра, любов и топлина в душата да има. Повярвахме във възкресението на Божия син и Бог изсипа своята благодат върху човечеството. Помолихме се за изцеление и оздравяхме. Поискахме... и получихме. Бог чу молитвите ни и ги сбъдна. Отново усетихме Неговото милост  и получихме прошката Му.  Днес е ден за благодарност. За всичко, което сме получили; за това, че сме благословени; за закрилата, утехата и прошката... Светъл ден! Изгряха надежди, родиха се мечти. Небесата се разтвориха. Възродихме се за нов живот. Зад гърба си оставихме мъката, болката и загубата. Очакват ни светли дни. Какво блаженство, каква радост... Повярвахме. И видяхме. Молитвите се разтвориха в небесата... Божията благодат е за всички, които вярват. Светъл ден- Великден. Да бъде светлина! Мъдрост! Истина! Любов! Благодарим!
Христос Воскресе! Воистина Воскресе! Амин! Аум! Аумен!

Цветница е!

Цветница е! Прекрасен пролетен празник, с дъх на цветя и любов във въздуха. Щастието е в душата, усмивките в очите, вярата в сърцето... Пречистихме се и си взехме върбовите клонки от църквата. Закачихме ги във венец на вратата, да гонят злото и да пазят дома и семейство. Запалихме свещичка пред иконата и се помолихме за здраве и берекет. Почти всеки си има едно скъпоценно цвете у дома. Да са живи и здрави именниците ни! Да вярват в доброто и да мислят добро. Мислите им да са светли, за да им е леко на душата. Колко красив е живота- в цялата си пролетна пъстрота, с уханните цветя и разцъфнали дръвчета. Природата се събужда за нов живот. Възкръсва и се разлиства. И ние сме част от тази уникална вселена. Какво по-голямо щастие от това да си жив, да имаш сетива за красотите на живота... Всичко е преходно. Всичко се променя. Душата е вечна. Тя ни отваря пътя към вечния живот. Да се погрижим за нея, да се вслушаме в мъдростта й, натрупана през хилядолетията. Да я опазим от изкушенията на злото. За да ни е хубав живота и да поканим радостите в него. Усещането за хармония и спокойствие е дар свише. Да се слеем в едно с природата и да се оставим на житейските канони да ни водят напред по този неповторим път на израстване и духовна благодат. Животът се е погрижил да има изобилие от всичко. И щастие, и мъдрости, и познания и любов. Да се вслушаме в гласа на природата. Да опазим ценните дарове на живота и да бъдем благодарни за тях. От нас зависи да живеем в чистота и светлина. Да приемем с отворени обятие този безценен подарък живота, да го опазим и изживеем в доброта и любов. Така, както Бог е пожелал да бъде. Винаги ще има цветя. И слънце. И живот. Потопете се в тази пролетна магия и бъдете благословени за своята вяра и добрина. Посадете цвете днес. На Цветница всичко се захваща и расте. Нарочете вашето цвете за здраве е плодородие, за късмет и успех. За да ви има. За да бъдете винаги част от вселенския букет на висшата промисъл. Посадете цвете...Най-пролетния празник е тук. Честит празник на всички! Да има цветя в живота ви и светлина в душата!

Приберете бездомните животни на топло!

                                     https://www.peticiq.com/194484

За някои това може да е поредната петиция в пустото- или глас в пустиня. Или говори ми, не ми пречиш. Или пей ми Пенке, ле, кой ли те слуша и т.н, и така нататък..... И все пак- в началото бе Словото! Отнякъде ще започна. Като дам гласност на нещо, което ме смущава и с което се сблъсквам ежедневно. Липсата на елементарна човещина към бездомните животни. Безотговорно и жестоко отношение от "хора", че даже и институции.....Но те са там- бездомните. И те душа носят. И те са гладни, И на тях им е студено. Чакат да им подадем ръка. Да проявим състрадание. Да се погрижим за тях. И те са Божии чеда. Да, Господ ще се погрижи за тях. Да, има причина те да са там. Но нека ние си свършим нашата работа като човеци, пък другото е в ръцете на Всевишния. Една промяна винаги започва отвътре, не отвън. Вярвам в промяната. И давам начало на една желана, хуманна и необходима промяна. Подайте и вие ръка!

Коледна приказка

С наближаването на Рождество Христово се потапям в блажени мисли и спомени. Сещам се за приказки от детството ми, озарени с цветни картинки, които оживяваха в ръцете ми. Някои приказки никога не се забравят. Има мечти, които не надрастваш. В Коледа има толкова много любов, дори и когато е тъжна. И в тъгата има красота.... Това е и времето на смелите мечти. Дори и когато разумът ти нашепва, че просто сътворяваш поредната приказка в главата си. Кой ще каже кое е реално и кое не е? Кои герои са истинските участници в коледната приказка и кои са просто гастролиращи актьори? Има хора, които винаги ще бъдат с мен на Коледа. Дори и само като дух- заради огромното си сърце и любовта, която раздаваха.... Заради уникалното си умение да правят коледата вълшебна за всички. Магическа и незабравима. Заради това, че винаги раздаваха частица от себе си без да ги е грижа те какво ще получат. Това е любовта- да раздаваш от сърце и да не очакваш нищо в замяна. Те винаги ще участват в моята коледна приказка, ще пеят с мен, ще се смеят и заедно ще се веселим. Ще има и зрители, както обикновено. Такива, които ще гледат, ще хапнат, ще пийнат и няма да оставят никакви следи в сърцето ми..... Коледа е любов. Раждането на Христос съпътства новото начало за пътя на душите ни. На Коледа избираме на кого какъв подарък да дадем. На кого да подарим прошка. На кого да пожелаем мъдрост и просветление. Кой да дарим с търпение.... За кого да запалим витлеемската звезда.  Кой има нужда от малко вяра. И с кого да споделим коледната си приказка. Толкова много красиви кутийки с подаръци от сърце. Опаковани с любов. Подредени с надежда под елхата. И с непоклатимата вяра в истиността им. Мислите ни, мечтите ни, пожеланията ни- това са най-живите подаръци. Те са живи във вечността, така както  душата е вечно жива. Те не са изградени от материя, която е тленна и студена. Те вибрират с любов и излъчват светлина. Те топлят душата и радват сърцето. Чрез тях се сливаме с божественото начало в нас. За някои това е свято място. За други е мелодия. За трети е усмивка, поглед, жест, прегръдка.... И приказката оживява! Там- на сцената живот, пред камината, подарявам късчета любов. За който ги иска. За тези, които имат сетива за красотата. За всички, които носят топлина в душата си. За любими хора, озарени от светлината на Христовата промисъл.  Коледният дух е по-жив отвсякога. Моята  приказката е вълшебна.  Знам, че ще я препрочитам отново и отново през годините и всяка Коледа ще откривам нещо ново в нея. Може да е малко цветно подаръче, неотваряно досега. Или заря, която разлива цветовете си в небето над мен. Или молитвена песен с ангелски трели... Винаги има нещо ново. И толкова много неща, за които съм благодарна! И тази Коледа ще помоля Бог да ме дари с очи, които виждат отвъд видимото.  С ръце, които са топли и  щедри. И със сърце, което смело да пулсира в ритъма на вселенската любов... Ще благодаря за прекрасната коледна приказка, която сътворих с Неговата благословия. За любовта, с която съм озарена. Бог е моят Път. Моята Истина. Моят Живот. Едно пътуване към безкрая, което ме дарява с вечен живот... Амин!

Ден на българската писменост и култура

24-ти май- Ден на българската писменост и култура. Честит празник, българи! Да сте здрави, да пребъдете и да ви има и занапред.... Да помните историята си, да почитате дедите си и да милеете за бъдещето на децата си! Велика нация сме, духовно богата, благословена. Дали сме нещо на света- кирилицата. Светите братя Кирил и Методий дълго ще прославят родината ни. А ние? Как да продължим доброто дело? Нека се наречем българи с гордост и без излишен патос. Заслужаваме историята си и ковем бъдещето си. Културата е национална, но тя е и частица от всеки един от нас. Култура на поведение, на отношение към другите, на усещане за принадлежност към един велик народ. Дано успеем да я съхраним. За да ни има. За да се радваме на децата си. За да бъдем моста между славното минало и светлото бъдеще. Да почитаме дедите си и да милеем за културното наследство, което ще завещаем на децата си. Имаме прекрасен фолклор, вековно изкуство, невероятни млади таланти във всички сфери на науката и изкуството. Талантливи сме и сме умни! Какво тогава ни спира да бъдем напред и в икономиката, и в цивилизацията? Дали малко повече култура в ежедневието няма да ни е излишна? Нека не забравяме, че сме българи! Когато кръщаваме децата си, когато почитаме традициите си, прекланяме се пред историята и мислим за идните бъднини... За да се съхраним като народ и да се гордеем с минало, настояще и бъдеще. Това ни завещаха дедите, към това се стремяха.  Накъде вървим днес? Какво се случва с нас?  Какво ни завещаха равноапостолите Кирил и Методий,  а ние докъде я докарахме! Времето за сън изтече. Сега е време да се събудим и опомним. Това ли са светлите бъднини, към които ни поведоха? Този ли живот искахме? Не? Настанаха различни времена. От себе си да започнем промяната. И да я предадем нататък... Дано сме го разбрали...Светъл празник, скъпи българи! Най-българският празник е днес. Запейте химна, благодарете на учителите си, благословете учениците. България празнува днес...

Св. равноапостоли Кирил и Методий

Днес е светъл празник за всички българи, които милеем за родината, историята, културата, писмеността. Днес България има свой ден. Чрез делата на светите братя Кирил и Методий ние сме благословени да имаме в наследство най-ценното за един народ- буквите. Те са в началото на словото, на писанието, на литературата, на историческата памет на един народ през вековете. Да се прославя името им! Да почитаме винаги великото им дело! Народ без писменост не е народ, а стадо. Запалете свещ в душата си и около вас. За да ни има като народ и да бъде България! Благодарете на светците и на Бог, че сте избрани да се родите в тази велика страна. И да продължите тяхното дело.... Чрез литературата, словото и песента.... Благословена съм да съм наследничка на велик народ. Щастлива съм, че имах и все още чувствам, че имам личен празник днес. Защото най-прекрасният мъж, който имах в живота си- моят баща- носеше светлото име Методи! За мен няма смърт. Има само физическа раздяла. Затова знам, че това, което носим в душата и сърцето си се разпръсква във вселената и стига там, където е насочена любовта. Той знае, че го обичам. Чува ме. Може би заедно с мен изрича молитвата, която всеки божий ден нареждам пред кандилото. Той е навсякъде с мен- в цветето, което нося днес, в пламъка на свещта, в полъха на вятъра, който развява трибагреника ни и в сълзите, които пречистват.... Днес празнувам живота. Вярата. Любовта. И великото дело на светите братя Кирил и Методий. Както и паметта на татко. Всичко е любов. Чувствам се окриляна, благословена и закриляна. Защото помня! Помня своя род и история и ги почитам! Благодаря за всичко, с което съм дарена. Благодаря, че съм избрана да бъда частица от една велика промисъл. Благодаря на всички прекрасни хора, които имах и имам в житейския ми път тук, на земята. И знайте- продължавам напред с високо вдигната глава! Заради вас и вашите дела! Заради любовта, с която ме дарихте. Заради всички добри хора тук, които искаме да живеем в красота, хармония и благополучие. За да ни бъде! Амин!

Страсти и сие....

Започна Страстната Седмица. Последната от земните страдания на Христос. Всичките човешки грехове и грехопадения, заради които беше разпнат на кръста. За да може повече от две хиляди години по-късно същите тези човечета да продължават да безчинстват по земята, въпреки пролятата кръв и върховната саможертва. Иначе с наближаването на светлия празник всички вкупом стават много набожни. Постят усърдно и още по-шумно го декларират. Избягват месото като дявол от тамян, но ръсят всякакви щуротии. Сърдят се и недоволстват. Други се затварят в себе си; затварят и сърцата си, и щедростта си, и милосърдието, ако въобще го е имало.... Цитират Библията, но не биха подали комат хляб на непознат. Молят за прошка, но самите те не прощават нищо на никого. Четат молитви за здраве, пеят песни и палят свещи. А после излизат от своето светилище, нахъсани и.... готови да се скарат с първия срещнат! След което се редят на опашка, за да минат под масата на Разпети Петък и да се очистят от греховете си. И Той ще ни прости! Отново и отново... Дали обаче това е така? Хилядолетията човешко невежество започна да проблясва изпод напудрените мантри за благодат. Истината няма как да бъде скрита. Всичко вече излиза наяве- и страсти, и мисли, и замисли, и сие...
Докато преследваме божественото забравяме, че сме и хора. Бог иска да се обичаме. Да си помагаме. Да даваме на ближния... И тогава ще се докоснем до благодатния огън. Тогава ще се запали божествената искра и в нас. В очакване на Възкресението Христово може да се опитаме не просто да проповядваме Божието слово, но и да го приложим в действие. Страстите човешки са тук, за да ги опитомим. Ако беше лесно, нямаше да сме тук в това училище. Всички сме изпратени на земята, за да си научим уроците. Човешките. Ако се справим, тогава може и да се запътим към по-висшите светове на светци и божества... Дотогава нашата Голгота е тук, сред хората. Такава е Божията Воля! Пътят е един, няма пътечки. Велики дела предстоят, вярвам в това. Както е Велик всеки ден до Възкресението.... Да бъде!

Моята молитва

Отче Наш, Ти, който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля....И на небето и на земята. Дай ни хляба наш насъщний и прости нам дълговете ни. Така, както и ние прощаваме на длъжниците си. Опази ни от изкушения и ни пази от лукавия. Защото е Твое царството- сега и завинаги. Вовеки веков. Амин!
Днес е прекрасен ден. Благодаря, че съм жива и здрава. Благодаря, че всички в семейството ми са здрави. Благодаря, че живеем в мир, хармония и любов. Благодаря, че сутрин се събуждам и виждам слънцето, небето, красивата природа... Дишам. Обичам. Живея.... Благодаря за живота. Безценен дар! Чувствам се закриляна, благословена. Усещам любовта навсякъде. Вярата ми ме окриля. Благодаря, че чуваш молитвите ми. Благодаря за Доброто, което ни озарява. Благодаря дори и за сблъсъка със злото- това, което не ни убива ни прави по-силни. Затова съм и смела, и силна! Озарена съм от Божията Любов... Вярвам в Теб и приемам Твоята воля. Виждам, че животът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Огледален образ на нашите мисли и вселената в нас. Красив е и ще бъде! Благодаря за живота, за семейството, за любовта. За всичко благодаря....Помогни ми и занапред да следвам Твоя път- Ти си и пътят, и истината, и животът... Амин!