Познавам те отдавна. От предишен живот. В мига, в който те погледнах знаех всичко за теб. Усещах те. Обичах те вече...Така не може да се влюбиш в непознат. Безпаметно. Били сме заедно и преди. Като какви? В сегашния живот нямахме вариант “съпрузи”. Само една изпепеляваща любов, която трябваше да изживеем докрай. Любов, прекъсната в мига на една отминала смърт... Връхлетя ни като ураган. И нова, и позната. Дежа ву? Не мисля. Емоциите, еуфорията, болката бяхме срещали преди. Някога ни е разделила смъртта. Сега ни раздели страстта... Осъзнатата раздяла боли.Кой беше казал, че най-трудно е да постъпваш правилно? Да не нараняваш други чрез своето щастие? Нямахме избор преди. Смъртта сама ни избра. И ни захвърли в небитието в очакване, в дълго очакване до....следващата среща в този живот. Ала срещата закъсня. Безумно закъсня. Как е възможно любовта да идва в най-неподходящия момент? Твоите деца, моите деца...Твоята жена, моя мъж...Една безкрайно закъсняла любов! Но толкова истинска и жива. Усещах я дълбоко в себе си, чак в клетъчната памет. Защото никога не бе умирала. Унесена в дълъг сън, изригна още по-мощно и безмилостно от преди. Как да я скриеш? Как да излъжеш, че не съществува? Тя бе навсякъде- в очите ти, в смеха и в сълзите, в погледите, които се вкопчиха и потънаха един в друг...Неизбежна любов! Позна ли ме? Гласът, ласките, целувката? Сливането в едно? И преди съм те прегръщала. Не бих могла да те забравя. Били сме заедно цял живот преди. Как да зачеркна годините в сърцето си? Всяка една е оставила своя отпечатък там във вечността. Къс по къс любовта взе своя дан. Невъзможната любов разболява. Разкъсва сърцето. Съсипва мозъка. Живееш.... За какво? Докога? Болката пречиства душата. Както водата отмива греховете на тялото. Не ни е писано да бъдем заедно. Негова Воля. Но беше красиво. Докоснах се до светлината. Усетих магията на вечния кръговрат. Къде бяхме? Докъде стигнахме? Изживяхме своята приказка. Изгоряхме в любовта. Тя ни даде света в длан и ни отне...всичко. Заради такава любов си струва да умреш.
Моята не е умряла .Ще бъде винаги в мен-тя още ме гори и боли. Само е трудно да я изкажа...Обикновено излиза със сълзи.Мисля че ще остане такава завинаги- много е силно...Не съм познавала такова чувство досега - огромно, изгарящо,вечно.Понякога ме кара да се разкъсвам от несподеленост, да плача от невъзможност.Хората около мен ме мислят за глупава, променена или вятърничава.Да може и така да изглеждам в миговете, когато не мога да я контролирам и тя излиза от мен, прелива навън и това се вижда ясно. Плача за да ми олекне , защото няма как да го изкажа на човека.Той мисля, че дори не знае. Тези ,които знаят само се хилят и ме унижават още повече.Понякога написвам нещо, което е твърде несъвършено ,за да я опише. И пак сигурно не достига до вярния човек.Моята любов е разделена от техниката. Между мен и него стои машина.А аз не съм на ти с техниката.Понякога прочитам доста тежки слова , но няма как да отговоря, поради незнание или неумение. Да не казвам, когато съм била обвинявана, колко трудно преглъщам невъзможността да се обясня с машината.Липсва ми точно човешкото присъствие и отношение. Такава е - много силна, нечовешки огромна, невъзможна за побиране в едно сърце , но мисля , че моето остана само да се бори с нея. Най-лесно е да бъде унижена обичаща жена.Манипулациите наоколо са безброй.Бог да ми е на помощ.Хубавото е ,че е много красива и ме държи силна да се боря за нея. Не зная дали ще успея да я докажа на човека , за когото е предназначена тази огромна ...вселена от чувства.И пак не губя надежда -вярвам в нея. Тя е жива, могъща и тупти в мен.Когато се натрупа изригва -тогава трябва да съм някъде скрита, да не ме вижда никой, за да преживея някак.После пак за известно време ми се подчинява до следващия вулкан. Такава любов ми подари живота.Мисля си как съм живяла досега без нея...Животът ми е бил празен
ОтговорИзтриване@ Jadie, много силни думи. Направо до сърцето стигат, както винаги.
ОтговорИзтриване@ Лилия, никога не е напразно да дадеш любов! И... кажи му, че го обичаш. Няма да загубиш от това...
А може би любовта не се нуждае от думи? Ако е истинска... То има ли друга?!
ОтговорИзтриванеПрава си, не се нуждае от думи. Ако е истинска, тя се усеща, което сигурмо значи, че когато обичаме някой, той го знае, без да му казваме, че е така... много сложно се изразих :)
ОтговорИзтриване