Днес получих странно писмо във фейсбук. Една млада жена ме уведомяваше защо е решила да се раздели със своя съпруг. Причините бяха импулсивно нахвърляни, като се изтъкваше основно безпаричието и някои други личностни конфликти. Не й отговорих. Всяка история има две страни. В брака е излишно да се намесва трети, да съди или да дава съвет. Всеки е убеден в правотата си, но крайният резултат е едно разбито семейство. Тъжно... Замислих се защо много хора днес не са склонни да отстъпят от вижданията си, да направят компромис и да глътнат егото си в името на любовта. Нали са се обичали? Взели са се и в здраве, и в болест, и в щастие, и в бедност... Няма лесна рецепта за успешен брак. Но има основни неща, като обич, доверие, уважение, зачитане личността на човека до нас. Когато липсват тези неща изплуват лошотията, агресията, алчността, нетърпимостта към любимия. Лесно забравяме откъде сме тръгнали и накъде вървим. Твърде бързо зачеркваме семейния живот, убедени в собствената си непогрешимост. Дали е така? Преди да започнем да обвиняваме, вгледахме ли се вътре в себе си, потърсихме ли нашата вина? Само слабите хленчат и се оплакват. Силните търсят решение на проблема и запазват достойнството на човека до тях. Да, трудно е. Но кой ви е обещавал безоблачно бъдеще? Нима не сключихте брак с любовта на живота си? Нима не го обичахте такъв, какъвто е? Защо тогава решихте, че трябва да го промените, за да отговаря на новите ви изисквания? Къде отиде вярата в доброто у човека, къде се изпари любовта? Намесват се пари, роднини, битовизми.... Нищо чудно, че младите бягат от брака, като дявол от тамян. Затрудняват ги отговорностите, работата, компромисите. Лесно се обвинява, трудно се признава собствената вина. И остава поредното дете, което ще расте без двама родители. Струва ли си войната? Не мисля... Бракът е обещание за вечност. Не го захвърляйте с лека ръка. За да не изхвърлите и щастието си. Ако въобще го е имало.....
Привет,Jadie!Отдавна не съм надниквала тук,но си имах причини...
ОтговорИзтриванеХубаво есе-размисъл над темата за брака-комплименти!Обаче бих искала да вмъкна ето тази бележка по отношение безбрачието на младите.Все повече двойки млади/къде деца на мои близки,къде колеги и приятели/вземат решение да не сключват брак,но да живеят заедно.Дори се решават и на поколение,но...без брак.Нима те не осъзнават бъдещите трудности?Нима се обичат по-малко или пък некачествено?Не!Осъзнават и приемат ,съвсем отговорно при това,всичко произтичащо от действията им.Дори и да се стигне до физическа раздяла,пак носят своите отговорности един спрямо друг,а и спрямо децата появили се междувременно.Въпрос на морал,етика и личен избор е как ще постъпим,когато дойде мига на раздялата,независимо от причината за нея.Въпрос на сила и висота на духа и характера ни.
Абсолютно си права! Всичко е въпрос на морал в отношенията. Жалко е, когато виждаш липсата на дух и борбеност или егоизъм, който пречи да се запази връзката.
ОтговорИзтриванеПак ме накара да се замисля, Jadie. :)
ОтговорИзтриванеСпоред мен, няма смисъл връзката да се запазва, ако любовта си е отишла. Колкото и да си толерантен или да уважаваш другия, понякога просто се случва - чувствата се променят и за теб той вече не е това, което е бил. Дори и децата не са основателна причина, а и мисля, че биха страдали повече, живеейки с родители, които не се обичат.