Децата ни, цветята ни

Началото на новата учебна година е. Като пъстър букет децата изпълниха училищните дворове, весели, отпочинали, обнадеждени... Като родители ги гледаме с радост и с леко присвити сърца. Сякаш на заден план останаха ежедневните трагедии, които не секнаха цяло лято- "убито дете" като че ли вече не е новина у нас. Претръпнахме ли? Или се уморихме постоянно да се тревожим?
Абдикация. Това е термина, който най-точно описва отношението на обществото към нашите деца. И тези под домашна закрила, и тези под ничия закрила в домовете. Децата имат права. Там на някаква хартийка и според някаква конвенция. Българските деца са защитени според закона. Но кой ще ги защити от човешкото нехайство? Случаите са толкова много и кой от кой по безобразни, че ми е трудно да започна да ги описвам и изброявам. И все се питам: на кого всъщност пречат българските деца? И как да опазим децата си от тежката и неуправляема бюрократична машина, която безмилостно и буквално се стоварва върху тях- било под формата на фалшиви грижи, недогледани закони или липса на елементарно уважение към човека. Защото и децата са хора, а правата им се нарушат системно, ежедневно и брутално!
Децата ни загиват масово- в училище, на улицата, вкъщи- смазани, сгазени, пребити или прободени, варианти разни…. Война срещу децата ни ли е това?! Нещастни случаи? Едва ли! Пък и много станаха. За болните, изоставените и мизерстващите дори не споменавам.
Грижите за живите деца у нас отдавна не дават резултат. А за мъртвите? С години се точат делата за убити деца- по пътищата, прегазени от пияници, намушкани от психопати, удавени по време на ученически екскурзии, премазани от рушащи се сгради, стъпкани в псевдо дискотеки, удушени при първата глътка въздух от пълзящи бацили в родилните отделения или оставени на произвола на съдбата при по-сериозни заболявания. В тези случаи намесата на обикновени граждани понякога спасява детски живот. Само в интернет се въртят бол снимки на болни деца, молещи за милосърдие и помощ. Защото родителите им знаят, че са в безизходица и живота и здравето на детето им отдавна не е в техните ръце...
Забелязали ли сте, че когато без време загине българско дете, виновни обикновено няма? Кой може да се пребори с мудната система и човешкото нехайство? И дали точно това трябва да правят родителите в този трагичен момент? Да се борят с неизвестен извършител?!
Започна новата учебна година. От сърце се моля децата да я завършат живи и здрави. Да завършат усмихнати и щастливи така, както прекрачиха училищния праг. Да сведем глави за тези, които няма вече да тичат в училищния двор и чийто смях заглъхна завинаги. Трагичното е, че свикнахме с лошите новини за деца. Какво ще стане с децата ни занапред, тези цветя на нацията? Ще останат ли тук да красят родната градина, да ни радват с детските си игри и да живеят своето безоблачно детство? Кой да ни каже....
Вероятно децата ни ще напускат страната. Вероятно няма и да се върнат. И ние, с кървящи сърца, ще ги подкрепяме и ще ги изпращаме със сълзи в очите и камъни в душата. За да оцелеят и да имат живота, който заслужават. Защото са умни, талантливи и добри. Може би само те биха могли да разобличат лицемерието на обществото ни... Ние, очевидно, не успяваме… Не закъсняхме ли прекалено? И не е ли прекалено висока цената, която плащаме, за да ги опазим? Дано децата да имат повече успех! Да имат и късмет- ще им трябва. И Бог да ги пази.