Рисувам цветовете на моя живот. Дъгата е прекрасна, пъстра, обхваща мислите, емоциите и лабиринтите на подсъзнанието ми. На син фон изплува раждането ми- поредното- в настоящето прераждане. Проплаквам и се сгушвам в мама- сякаш тя ще успее да ме предпази от червените стрели на дявола. От агресията и аномалията на дните. В семейството ми е бяло, спокойно, до определен момент. После мълниеносно нахлуват сивите и черните струи на злото. Покосяват наред, оскотявам. Дали ще видя златото, ако дочакам изгрева? Природата е толкова красива, обляна в зелено. Как гали душата ми цвета на листата, тревата, гората...Обичам да се обличам в черно- това е моята защита, предпазната ми ризница срещу лошотията. Отблъсквам със сила всякакви атаки срещу вътрешния ми мир. Пазя го от нашествието на завистници, недоброжелатели и безделници. Искам да запазя аурата си в бледо лилаво- божествения цвят на творците, мъдреците и пророците. Нощем сънувам цветно. Политам в други измерения, разгръщам нови галактики. Или се връщам в предишни животи? Като на черно-бяла лента виждам откъси от настоящето и миналото. Сигурно не съм успяла да оцветя дните си в прелестните нюанси на дъгата. Сълзите ми са прозрачни и призрачни- те се леят на воля, размазват съвършената картина. Накрая изглеждам като лоша имитация на сюреалистичното изкуство. Какво да се прави? Живот... Трудно е да го нарисуваш, още по-трудно е да се откъснеш от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.