Бях 9-годишна, когато за пръв път се сблъсках със свръхестественото. Достатъчно голяма, за да осъзная, че се е случило нещо необичайно, но и твърде малка, за да разбера значимостта на събитието...
С приятели на семейството бяхме на пикник сред скалистите планини в една екзотична страна, където живеехме с родителите ми тогава. Възрастните разгърнаха одеяла на поляната и започнаха да нареждат вкусотии, докато ние, децата се втурнахме като планински кози нагоре по камъните. Обожавах това място. Когато се изкачих на върха, имах чувството, че съм на небето. Беше адски горещо. Камъните се бяха нагорещили от жаркото слънце. Носех си книжка за четене и се запътих към едни стъпала, издялани в скалата. Те водеха към малка площадка. Под нея беше бездна. Сега настръхвам, като се сетя за тоя камък , но тогава явно съм мислела, че съм безсмъртна.....Легнах на камъка и се зачетох. Не помня кога съм заспала. Събудих се обляна в пот и с половината от тялото си над ръба. Само едно погрешно движение и политах надолу.... Сковах се от страх. Не можех нито да помръдна, нито да извикам за помощ. Отклоних поглед, за да не гледам към дъното. И тогава за пръв път я видях...
Сякаш извираше от слънчевите лъчи. Беше изящна жена, с широка бяла рокля и дълги, разпилени руси коси. Около нея въздухът трептеше.Имаше най-невероятните сини очи, които някога бях виждала. Знаех, че е дошла за мен.- моят ангел пазител.Бавно протегнах ръка към нея. Вече нямаше сила, която да ме спре. И тогава тя ме взе в ръце и ме постави обратно горе на камъка. Исках да задържа ръката й, но точно тогава тя се отдръпна и образът й изчезна. Дълго седях неподвижна и гледах към пропастта, където трябваше да бъда....Взирах се в слънцето и отчаяно търсех чертите на ангела в нагорещения въздух пред мен. Нямаше я. И никога повече не я видях. ...
Много години изминаха оттогава. Пораснах , но в съзнанието ми винаги остана образът на жената в бяло, спасила ме от сигурна гибел в онзи горещ африкански ден. Вероятно щях да си остана само с детския спомен за моя ангел пазител, ако не беше малката ми, 9-годишна дъщеря. На Коледа тя ми подаде малко пакетче. Всеки подарък, направен от собственото ти дете, вероятно е безценен. Въобще не бях подготвена за това, което имаше вътре. От малката кутия се появи бял ангел със златисти дълги коси и сини очи. Това беше моят ангел! Същият, който видях само веднъж и търсех напразно толкова години. Накрая ангелът се върна при мен, "доведен" от дъщеря ми навръх Коледа.... Няма нищо случайно в този свят. Вече не се страхувам. Моят ангел е при мен.....
много хубаво казано и написано, дано ангелите да ни пазат и да са с нас винаги, поздрави и до скоро
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Поздрави и заповядай пак! :)
ОтговорИзтриванеПрекрасно пишеш наистина, много увлекателен разказ и много вдъхновяващ...:)
ОтговорИзтриванеКрасива картинка и хубав разказ за свръхестественото, което носи всеки у себе си.
ОтговорИзтриванеПонякога узнаваме за значимостта на нещата, които с ни се случили твърде късно.Имала си страхотно детство. Сред хубава природа щом сте си позволявали и такива пикници, малко завиждам.Като малки не мислим какво правим ,сега може би едва ли ще се качиш на тази скала до тази бездна както пишеш.Когато ти се случи нещо такова да видиш такъв ангел няма как да го забравиш.Пишеш много красиво и стилно, наистина в този свят няма нищо случайно....
ОтговорИзтриванеСега и да искам не бих могла да се кача на тази скала- тя е в друг континент, вселена и от друг живот сякаш... Благодаря за хубавите думи!
ОтговорИзтриванеКрасива история, която със сигурност ще помниш до последно.Сигурно е променила живота ти и си започнала да гледаш по друг начина на нещата които ти се случват в ежедневието."Взирах се в слънцето и отчаяно търсех чертите на ангела в нагорещения въздух пред мен. Нямаше я. И никога повече не я видях. ..." няма как да я видиш отново, особено ако целиш именно това.Ако най-малко очакваш може би.....Няма случайни неща в живота ни, всичко се случва с някаква цел.
ОтговорИзтриванеЧовек вярва на тези неща сАмо когато сам ги види и се убеди това ми право впечатление.Хубава разказ .
ОтговорИзтриванеСтрашно много ми допада дизайнът на блога на който сте е спрели, изключително запомнящ се е и с тези интересни статии, става един от блоговете,които посещавам често.Винаги има какво даже прочете , научи или просто да те отдалечи от ежедневните работни задължения,които всеки един от нас има.Историята,което ни споделяш е доста лична и спокойно може да се направи някой двучасов филм по този сюжет.Според мен ще има голям успех.Винаги съм вярвала, че има някакво по силни сили от нас които ни ръководят и понякога пазят.Винаги съм смятала, че ако не вярваш в някакви сили трябва да си доста голям егоист , за да смяташ че сме ние ние на земята.
ОтговорИзтриване