Ей, Бога ми, напоследък злото се взе много насериозно. Подаде грозната си мутра от смрадливата си дупка, навири нос, разшета се напред-назад, пръскайки гнусната си отрова, избълва своята помия, изплю няколко долни лъжи, спретна някоя и друга грандиозна измама и реши, че ще ме изплаши! Какво нещастно недоразумение! Каква ирония! Да изплаши мен?! Навярно не е схванало някои основни постулати в моя бит и душевност. Първо- не се плаша лесно. Затова лъжите и измамите не могат да ме стреснат кой знае колко. Второ- всеки опит за каквото и да е било насилие над мен или семейството ми може само да ме активира да отключа неподозирани таланти и да разгърна цялата си мощ за самозащита. Трето- ако някой все още не е разбрал- вещица съм била, вещица съм и сега, всеки ден при това.... Добра съм. И съм разбрана. Но- мога и да съм лоша. В лицето на злото ставам силна, връщам се през вековете, спомням си всички заклинания, които съм изричала, магиката извира и залива като лава грозната сянка на злото. Унищожава я. И преди, и сега съм във война със злото. Няма как да му се дам. Познавам превъплъщенията му. Разпознавам образа му. Подушвам гнилото му същество. Около злото винаги вони на мърша- без значение каква е опаковката. Смрад и чернилка се леят от всеки, който го е скътал в жалката си душица. Надушвам го отдалеч. И действам! Нямам време да чакам. Всяко едно закъснение му дава предимство пред мен. Изваждам целия арсенал, с който работя- ум, молитви, мотивация, бързина, реакция. Понякога забравям, че вече не съм в средновековието и изричам някое проклятие. Да ми прости Господ! Наистина забравям... Това вече не е необходимо. Може и без клетви- да не си слагам грехове на душата. Обаче се надигам- в цялата си мощ и величие. Обличам вълшебната одежда. Тя е втората ми кожа. Влизам в молитва. Докладвам. Обяснявам. Действам. Магията е в мен. Обикновено е скътана в дълбините на подсъзнанието- като неразгадан сън или спомен от предишен живот, обвит в мантията на великите магьосници. Пускам я в ход. С благословията на Силите на Светлината. С непокътнатата си вяра в силата на доброто и във вселенската справедливост. Защото вярвам в Реда. И го спазвам. Защото ненавиждам хаоса. Мразя слугите на дявола. Отвращавам се от злото във всичките му измерения.... Приела съм неизбежното- то ще е винаги наоколо. Но- няма как да му се дам! И няма как да го оставя да си пуска пипалата към мен. Ако ще е война- да е! Ако не- да се скрие далеч от нас и никога повече да не го виждам, чувам или срещам. Нека тъне в собствената си помия. Да си сърба това, което си е надробило. Да му се връща стократно всяка гнусна мисъл, отправена към мен. Да му се случи това, което е пожелало на другите. Да се измете далеч от мен, далече от света, в който аз живея.... На Вси Светии излизат вещиците, призраците, духовете, демоните и всички астрални създания. Една нощ, в която небето и земята се сливат в едно и всички сме в общата плазма. Трусове и сътресения ще има- докато се наместат пластовете. Докато се разбере кой откъде и закъде. Докато се настани мира, който очаквам. Ако идвате с добро- добре сте дошли! Елате в моя свят. Ако, обаче, подмолно или не, тръгнете към мен със зла умисъл, с коварна цел или с мъст- предупредени сте! Вещицата в мен е жива. И дори не винаги осъзнава колко е силна и на какво е способна. Ще разберете- ако я предизвикате. Във ваш интерес е да не го правите. Щетите за вас ще са страшни...
Нека всички, които избрахме доброто като кредо на своя живот, се обединим! Защото силата е в нас и само тя може да унищожи злото. Да го смачка и захвърли. Да го изтрие от живота ни... Бъдете добри и вярвайте в доброто! Бъдете силни и непреклонни пред злото! Не му позволявайте да вършее безнаказано! Ликвидирайте го в зародиш! За да живеете спокойно в своя свят на мир, хармония и любов. Защото това сте посяли. И това ще пожънете. Амин!
