Страници
22 ноември 2014
My Saturday sermon
Mornings are basically the same. We wake up, wondering what God has in store for us today. Is it going to be a divine blessing or an earthly lesson? So much has happened since we were planted here to understand, learn and develop all our senses... We make so many mistakes until one fine day it dawns on us that these lessons will keep repeating themselves until we finally pass the test. Some of us are slow learners. We need more time to digest, accept and apply all the universal laws we stumble across. The only problem is that there isn't enough time. Our days here are numbered and we have a lot to learn before we can return to eternity. Each day is precious. It sends all the necessary people and situations right on our path, so that we have no choice but to deal with them. We can't always have it our way. Which doesn't mean that God doesn't love us. All He wants is for us never to lose Faith, no matter what we have to go through. That can be a truly difficult task, knowing how embedded we are into our earthly matter... We always want more- that's human nature as such and we usually want it all- and we want it now. Blessed are the patient. And the humble. And the believing... We have been blessed at birth. And we have guardian angels watching over us throughout our lives. We have divine protection and we can always reach out for it through prayer. We are never alone, no matter what. Sometimes it is merely a question of breathing deeply and... letting go. Whatever is meant to be, will be. We each have our unique life code and we need to live by it. There is, however, the issue of free will. All choices we make are ours and ours only. The individual code to life that we put into practice can change so many things. It is eventually all up to us. Life is such a beautiful adventure. There is so much color, music, emotion, vividness to it that it leaves us breathless with desire to capture the moment and keep it forever.... One day our life will just be a memory. A notebook of personal recollections that we have to carry back with us and read through aloud to the Creator. Our thoughts, words, feelings- they will all be there. We will take with us the experience of the earthly flavours and savour them ahead. The adventure goes on. It's what we need to remember. Only the time and the place change. We may meet the same people again, or we may not. Depends on what we have to repeat in order to get it right this time. Who says what is right? I think deep down we all know right and wrong. Because God is in us and all around. We are born with the intricate code of conduct in us. It would be so much simpler if we could follow it, instead of complicating our lives by questioning it, rejecting it, stamping down on it. We are not greater than anyone we know. We are not here to judge and hate. Life is only what we decide to make out of it. That should be a decision taken wisely. We are not always able to understand why things happen the way they do. We may feel forsaken. Lonely. Forgotten. That can never be so. We are loved. And protected. And healed.... And the world is a place of love, plentitude and growth. Or not. It's up to us. Life is fair- it is important to remember that. We WILL reap what we sow. We live on a unique planet. Humans are unique. We have so much going for us, such a lot of potential that we can put to use and live an incredible life, fulfilling and intense. We need to learn to value life, to love and forgive.... and just take it from there. It will all be alright in the long run. Have faith. Trust. Accept.... And love the magic we have been blessed with. Some day we will meet again. We will have all the answers. We will understand... Until then- may all divine forces watch over us and protect us. God bless! Amen.
09 ноември 2014
Ще те срещна някой ден!
Един ден ще те намеря, знам. И ще бъдем заедно. Така, както съм те сънувала. Така, както съм мечтала за теб. Извън оковите на времето, пространството и ограниченията. Само двамата. Ще събориш всички стени, заради мен. Защото ме обичаш. А любовта дава криле. Тя не е за страхливци. Ще се срещнем някъде сред скалите, ще извървим стъпалата един към друг.... Може би на моста на въздишките- там, където мечтите се сбъдват под синята луна. Тогава ще ти прошепна, че те обичам. Ти ще ме целунеш. Тази среща вече е била- в някой друг живот и пак ще бъде. Ще ме прегърнеш и ще разбера, че времето е просто химера.... Няма минало, няма бъдеще, днешния миг е илюзия. Всичко е закодирано в душата. Всяка среща, всяка целувка, всеки спомен- те са били и отново ще се случат. Ти си и спомен, и мечта, и сън.... Любовта ни е пътувала през вековете. Понякога ни е изхвърляла от борда и сме се прекачвали на друга ракета. Но отново сме се срещали- напук на трудностите. Пътуваме във времето цяла вечност. Дори сега съдбата да ни раздели за сетен път, зная, че пак ще те намеря. И ще те позная. Както и ти мен. С всяка среща през различните животи надграждаме с нови камъни тази наша любов. През вековете е станала скала. Мисълта за теб е пътувала сред звездите, докато те срещна пак. Любовта живее вечно- в сърцето, докато сме на земята, в спомените, когато живота ни раздели и в душата, когато преминем в друго измерение. Тя е пътеводната ни светлина напред през годините и силата, която ще ни събере отново. Всяка твоя целувка запечатва спомена за теб във вселенското съзнание. Когато разтворим книгата някой ден ще усетим, че това е нашата приказка. Ще съберем искрите от минало, настояще и бъдеще и ще взривим планетата с енергията на една съпреживяна, изстрадана, велика любов... Там- на моста, ме очаквай. Ще дойда, облечена в синьо. Заради небето, което запази магията ни. Ще бъдем млади! Заради младостта, коята пропиляхме тук, на земята. Любовта ще ни събере във времето такива, каквито не успяхме да бъдем. Ще има следващ път, повярвай! Когато заспиш и луната те засипе с кристалчетата на моите целувки, ще ме сънуваш отново- точно такава, каквато ме обикна. Утрото не е края на нашата любов. Дори да се събудиш. Дори да ме няма. Повярвай, че съм някъде в безкрая и те обичам. И не забравяй- отново ще те срещна някой ден!
Абонамент за:
Публикации (Atom)