Страници

11 март 2017

Здравей, мое Утре!


Здравей, мило момиче на 50 и 5,
Надявам се да си здрава. Надявам се да си спокойна и в мир със себе си. Последните пет години бяха толкова прекрасни, нали? Ти най-после разбра колко си малка, прашинка дребна, но не и маловажна.... Разкри една частица знание от вселенските мистерии, предстоят още много за изучаване. Осъзна, че щом те има, Бог е с теб и те закриля и обича. Толкова много неща си тръгнаха от живота ти, за да направят място на по-хубави. Толкова много хора минаха през него, някои бяха благословия, други уроци. Разбра, че не бива да се привързваш към никой и към нищо и с това постигна своята свобода. Сега имаш всичко. Здрава си. Уравновесена си. Обичана си... И си благословена. Вече можеш да приемаш нещата спокойно и с хумор. Знаеш, че има велик промисъл във всичко, което ни се случва и си се доверила изцяло на висшия разум. Драмата отдавна е изчезнала от живота ти. Както и необятните чувства, които някога терзаеха душата ти. Вече си достатъчно пораснала, може би и помъдряла, за да знаеш, че сами ковем съдбата си с мисли, думи и дела. Не виниш и не очакваш. Животът се случва тук и сега и затова е толкова красив. Умееш да виждаш красотата във всичко и това те озарява с най-прекрасната усмивка. Всичко, което обичаш е нематериално и това те прави лека, одухотворена, уверена в своята зрялост. Вече не се луташ, не се оплакваш, не предявяваш претенции. Благодарна си винаги и за всичко. И благодариш. За чудото живот. За семейството. За любовта. Лесно се извиняваш, с лекота прощаваш. Не търсиш одобрение. Освободила си се от тежките и негативни енергии на хора, които те караха да се опасяваш, че нещо ти липсва, че не се справяш, че не си достатъчно добра.... Хорското мнение за теб вече няма никакво значение. Уверена си, но без показност. Живееш добре, защото вярваш в доброто и правиш добро. Божите заповеди са твоя начин на живот. Лягаш и ставаш с молитва. Защото Той е причината да бъдеш тук. А само от теб зависи времето, което ти е определил на земята да бъде мирно, благо и ползотворно. Вече знаеш, че човек е богат с това, което е дал, а не с това, което е взел. И това богатство е твоя цел. Знаеш, че имаш още много да учиш. Но- човек се учи, докато е жив и вероятно и след това... Разбрала си, че нищо не ни принадлежи. Отдавна си се отказала да наставляваш, да се бъркаш или да контролираш нечий живот.... Знаеш, че никой не ти е длъжен с нищо. И ти на никой нищо не дължиш. Не приемаш предателствата лично. Проблемът е в тях, не в теб. Не търсиш нещо на всяка цена... Защото знаеш, че не можеш да я платиш. Сега не е толкова важно кой какво е казал или как се е отнесъл с теб. Всеки си има свой път в живота, своите уроци и е безпредметно всички да участваме в тях. Разбрала си, че който иска да общува с теб ще намери начин и време. Който не иска- ще има своите оправдания. И в това няма нищо страшно. Страстите са опитомени. Но и компромисите вече са с мярка. Глава свеждаш само пред Бог. Ако някой често ти прави забележки, критикува постъпките ти, недоволства или се чувства длъжен вечно да те наставлява- моля, прав му път! Благодариш за учителите, за уроците и продължаваш нататък. Всичко в живота ти е между теб и Бог. Избягваш споровете и запазваш за себе си своите убеждения. Не позволяваш на никой да ти вменява чувство за вина. Бих искала да си щастлива в своя приказен свят на цветя, животни, стихове и музика. Да правиш добро. И пак да правиш добро. И веднага да го забравяш..... Да раздаваш любов. Много любов. Където минаваш- да светиш с любов.... Защото знаеш, че само тя остава. Само любовта е вечна. И когато душата ти отлети напред, да бъде само искрици любов....
Мило мое бъдещо Аз, надявам се след пет години да си разбрало, че няма нито бъдеще, нито Аз. Едното е химера, другото е само его.... И двете не са ти необходими. Просто живей! И изживявай с благодарност всеки ден своята магия, наречена живот... Това е най-прекрасният подарък, с който Бог те е дарил... Някой ден, след много земни години, когато душата ти се върне при Бог, единствен Той ще има право да отсъди как си изиграла своята житейска пиеса. Дотогава- живей, обичай, смей се и бъди!

Няма коментари:

Публикуване на коментар